Įdomybės

„Две седмици да съберете всичко и да си намерите друго място за живеене“. Дъщерите – обидени Сара рано остана вдовица и сама отгледа двете си дъщери – никой никога не чу от нея да се оплаче. Девойките не само пораснаха, но и получиха добро образование, благодарение на майката, която работеше на две места, за да ги издържа. Но когато най-голямата доведе приятеля си и обяви, че това е бъдещият ѝ съпруг, а той нямал къде да живее, започнаха трудностите – дори и след като се роди внучето и младото семейство зае стаята, Сара се премести при другата си дъщеря. Първоначално очакваше това да е временно – но вместо да се стараят да излязат на своя квартира, младите се възползваха от удобството. В хладилника винаги имаше храна, благодарение на Сара, а признателност така и не получи – започнаха скандали кой да чисти тоалетната, кой да мие чинии… До момента, в който и най-малката дъщеря доведе гаджето си да живее при тях: „Мамо, той е от друг град, ще остане при нас.“ А Сара трябваше да се премести в кухнята. Тогава тя не издържа и постави ултиматум: „Имате две седмици да си опаковате нещата и да намерите друг дом“. Дъщерите се обидиха и заплашиха, че няма да ѝ разрешат да вижда внуците си, а сама ще си остане на старини. Сара обаче не се поддаде – ако тази ще е съдбата ѝ, така да бъде. Време е да заживеят самостоятелно. Сега приближават 50-ия ѝ рожден ден и тя не знае дали децата ще ѝ честитят. Смятате ли, че майката постъпи правилно, като изгони дъщерите си от дома? Какво бихте направили в нейната ситуация?

Две седмици да съберете всичко и да си намерите друго място за живеене. Дъщерите обидени Мария остана

Įdomybės

0142

Две седмици да си съберете багажа и да си намерите нов дом: Огорчените дъщери на Сара, вдовица, която сама отгледа и изучи децата си, след като отказа повече да търпи неблагодарното им отношение и претенциите им към апартамента

“Две седмици да си съберете нещата и да намерите друго място за живеене.” Дъщерите й се обидиха

Įdomybės

0365

– Как така, не искаш да смениш фамилията си? – извика свекърва ми в Обредния дом. Елица изобщо не искаше да се омъжва. Но на 19 години забременя от своя съученик, с когото се срещаше вече три години. Нямаше избор – не искаше детето ѝ да расте без баща. Въпреки че той беше по-възрастен от Елица, беше незрял и разглезен мамин син. Не бягаше от отговорност – обеща ѝ, че ще се оженят и ще отгледат детето заедно. Започнаха приготовленията за сватба. Елица би била щастлива, ако можеше просто да се омъжи, но роднините настояваха за голямо тържество. Тя не разбираше защо трябва да харчат толкова пари за чуждите хора, след като за същата сума биха могли да купят всичко необходимо за бебето. Но никой не я слушаше. Избраха ресторанта, булчинската рокля и гостите вместо нея. Кои? Свекървата и сестра ѝ! Когато я изпратиха на проба на роклята, тя не искаше да отива. Момичето си представяше в мислите някаква рокля с милион волани и пайети. Сестра ѝ и майката на бъдещия ѝ съпруг не бяха известни с добър вкус. Когато роднините чуха отказа ѝ, нарекоха я неблагодарна и бяха бесни. Но тя не се впечатли – имаше си свои грижи: матура, изпити, и подготовка за раждането на детето. В Обредния дом отиде с обикновена бяла рокля, която ѝ стоеше добре и ѝ пасваше. Там обаче започна истинското “веселие”. Роднините на младоженеца не знаеха, че Елица е решила да си запази фамилията. Младоженецът знаеше – не възрази. Но свекървата побесня и започна да вика в салона: – Как така не искаш да смениш фамилията си? Елица се усмихна и се отдръпна настрани. На следващия ден я чакаше продължението – сватбата в селото на мъжа ѝ с всичките му роднини. Нервите трябвашe да се пестят. Бракът им продължи само няколко години. Янчо се оказа лош съпруг и безотговорен баща. Всеки уикенд прекарваше пред компютъра и пренебрегваше семейството. Когато търпението на Елица свърши, тя си събра багажа и замина. Свекървата изобщо не беше доволна от развоя на събитията. А нашата героиня въздъхна с облекчение – най-после се почувства свободна и щастлива.

Как така не искаш да смениш фамилията си? изкрещя свекърва ми в ритуалната зала на общината.

Įdomybės

01.1k.

– Как така не искаш да смениш фамилията си? – извика свекърва ми в Гражданското. Ела никога не е мечтала да се омъжи, но на 19 забременя от съученикa си, с когото излизаше от три години. Нямаше избор – не искаше детето ѝ да расте без баща. Въпреки че той беше по-възрастен от Ела, си остана незрял и беше мамин син. Но пое отговорност – предложи брак и да отгледат общо детето. Започнаха подготовка за сватба. Ела би била щастлива, ако можеше просто да се омъжи, но роднините настояваха за голямо празненство. Тя не разбираше защо трябва да харчат толкова пари за другите, вместо да купят всичко необходимо за бебето. Никой обаче не я слушаше – свекърва ѝ и сестра ѝ избраха ресторанта, булчинската рокля и гостите вместо нея. Когато я изпратиха на проба, не искаше да ходи. Представяше си роклите с фусти и пайети – сестра ѝ и майката на бъдещия ѝ мъж не се славеха с добър вкус. Като разбраха, че отказва, я нарекоха неблагодарна и се разсърдиха. Тя обаче имаше по-важни тревоги – матура, изпити, подготовка за раждането. В Гражданското отиде с проста, бяла рокля – изглеждаше добре и ѝ отиваше. Точно там започна забавата. Роднините не знаеха, че Ела е решила да си запази фамилията. Младоженецът знаеше и нямаше нищо против. Но свекърва ѝ избухна и започна да крещи: – Как така не искаш да смениш фамилията си? Ела се усмихна и се отдръпна. На следващия ден я чакаше още по-голям купон – сватба в селото на мъжа ѝ със всичките му роднини. Трябваше да пести нервите си. Бракът им продължи само няколко години – Ян се оказа лош съпруг и никакъв баща. Всеки уикенд седеше пред компютъра и не се занимаваше със семейството си. Когато търпението на Ела се изчерпа, си събра багажа и си тръгна. Свекърва ѝ не прие това добре, но нашата героиня най-сетне си отдъхна и се почувства свободна и щастлива.

Как така не искаш да смениш фамилията си? изкрещя свекървата ми в кметството, докато всичко около мен

Įdomybės

0228

Неочаквано Пристигане и Истината, Която Никога Не Исках да Открия

Неочаквано пристигане и истината, която не исках да открия Дойдох в къщата на дъщеря си без предупреждение

Įdomybės

0982

Свекърва ми реши да се нанесе в моето жилище, а своето да подари на дъщеря си – семейната драма на български терен

Свекървата реши да се нанесе в моето жилище, а своето щедро да подари на дъщеря си. Мъжът ми израсна

Įdomybės

0696

Свекървата реши да заживее в моето жилище, а своето да подари на дъщеря си – семейната драма на българския манталитет и борбата за личното пространство

Свекърва ми решава да се нанесе в нашия апартамент, а своя да подари на дъщеря си. Мъжът ми, Любомир

Įdomybės

0144

И ние имахме голяма надежда, че майка ми ще се пенсионира, ще замине на село и ще ни остави с мъжа ми нейния тристаен апартамент!

Толкова се надявахме мама да се пенсионира, да замине на село и да остави на мен и мъжа ми нейната тристайна панелка!

Įdomybės

045

И ние имахме големи надежди, че майка ми ще се пенсионира, ще замине на село и ще ни остави на мен и съпруга ми своето тристайно жилище в София! Искам да ви разкажа за моята съседка госпожа Лиляна. Сега е на 68 години и дълго време живееше сама в апартамента си с три стаи. Наскоро обаче реши да го даде под наем и замина на екскурзия по света. Дъщеря ѝ дойде при мен и се оплака: – Какво прави майка ми? Толкова ни разочарова! Свекърва ми сега ме ругае, че и аз ще полудея на стари години. Казва, че ябълката не пада по-далеч от дървото. А ние с мъжа ми наскоро изтеглихме кредит за кола! Вече друг месец не можем да платим. Разчитахме толкова много на майка ми – да ни помогне! Но тя ни изостави: отдаде апартамента си под наем и отиде на пътешествие! Погледнах Ася учудено – защо майка ѝ трябва да изплаща техния автомобил? А тя продължи: – Свекърва ми е много ядосана, че живеем при нея, а майка ми отдаде своето жилище! Разбирам, че Ася търси съчувствие. Но според мен Лиляна е постъпила правилно – заслужава да живее както иска. Защо хората си мислят, че ако една жена се пенсионира, трябва изцяло да се посвети на децата и внуците? Нима това е справедливо? Попитах Ася: – А защо не разчитате на себе си? Защо през 15 години брак не събрахте за свой дом? Тогава никой нямаше да ви упреква. Ася призна: – Надявахме се, че майка ми като се пенсионира ще се изнесе на село, пък ние с мъжа ми ще наследим тристайния ѝ апартамент! И реших да се пошегувам: – Ами ако Лиляна се омъжи? Имаше една приятелка – отиде на почивка в Гърция, срещна мъж и сега живеят щастливо. Може и Лиляна така! Ася ме изгледа изненадано. Наскоро видях снимки на Лиляна във Фейсбук – пишеше, че се забавлява и почива прекрасно. И аз се зарадвах за нея. Смятам, че е взела най-доброто решение. Възрастта не е пречка за щастието и за нови, вълнуващи преживявания…

Много се надявахме, че майка ми най-накрая ще се пенсионира, ще се премести на село и ще ни остави на