Įdomybės

Бях на 22, когато се разделихме. Един ден Владо ми каза, че вече не чувства същото, че има нужда от нещо друго.

Стой! Все едно ни няма у дома! каза спокойно Петър. Ама чукат! Даниела замръзна, надигайки се от дивана.

Защо ми крещиш така бе?! избухна мъжът. Аз лекувам и храня твоята жена, а ти си ми вдигнал тон?

Предателството на собствените деца Деси за пореден път гледаше с възхищение брат си и сестра си.

Митко, пет години чакаме, пет години Лекарите казаха деца няма да имаме. А сега Митко, виж!

Людмил така упорито не вярваше, че Ирена е негова дъщеря, сякаш на шега опитваше да открие прилика между

Ти на мен ли ще ми викаш?! възмути се мъжът. Лекувам и храня твоята жена, а ти ми срещаш на глас?

Понякога един миг може да преобърне всичко, а едно малко нещо да върне света ти на мястото му.

Винаги съм вярвал, че животът ми е като стара българска къща от камък и кал привидно здрав, дълбоко вкоренен