Įdomybės

Най-скъпите хора на сърцето. Разказ за Анна Яновна и Павел Илич – семейство на седемдесет и няколко, трима любими внуци и голямо българско семейство с топъл дом, вкусни сладки за чай, уроци по математика и баскетбол във входа, мечти за бъдещи лекари, детски рисунки и спомени за преминали изпитания, които сближават и показват, че щастието е там, където има любов, сплотеност и истинска семейна подкрепа

Най-близките хора. Разказ Странно как се случва понякога животът. А можеше всичко да е съвсем различно.

Įdomybės

0289

Молбата на внука: Разказ за доверието, помощта и семейните връзки между баба Лилия Викторовна, нейния развълнуван внук Денис и съдбините, които ги сближават в съвременна България

Бабо, имам една голяма молба… страшно ми трябват пари. Много. Вечерта, когато той се появи на прага

Įdomybės

0937

Молбата на внука: Разказ за доверието, семейството и силата да помогнеш – история между баба Лилия и Денис в съвременна България

– Бабо, имам една молба към теб, много спешно ми трябват пари. Доста. Валя вечерта дойде при баба си.

Įdomybės

0387

Не с кого да си кажеш дума. Разказ за самотата, спомените и магията на приятелството от ученическите години в софийския квартал

– Мамо, какви ги говориш? Как така няма с кого да говориш? Аз ти звъня поне по два пъти на ден

Įdomybės

036

Когато няма с кого да споделиш – разказ за майчината самота, спомени от младостта и едно неочаквано телефонно обаждане, което връща цветовете на живота в българския град

Няма с кого едно дума да разменя. Разказ Мамо, какво говориш сега? Как така не с кого да си поговориш?

Įdomybės

0661

Звънът на телефона на снаха ми промени напълно намеренията ми да помогна на младото семейство с намирането на апартамент

Преди години, когато животът ми бе друг, живеех сама в хубав гарсониерен апартамент в центъра на София.

Įdomybės

0703

Синът ми постави под съмнение старата поговорка: само истинските майки заемат място на предната седалка!

Моят доведен син преобърна онова твърдение, че само родните майки заслужават първия ред! Когато се омъжих

Įdomybės

072

Звънецът на телефона на снаха ми преобърна намеренията ми да помогна на младото семейство с намирането на жилище

2 юни, 2023 Живея сама в хубав, светъл едностаен апартамент в центъра на София. Моят съпруг почина преди

Įdomybės

0176

– Ти не си съпруга, ти си слугиня. Нямаш деца! – Мамо, Елена ще поживее тук. Ремонтираме апартамента, там не може да се спи. Тук има свободна стая, защо да стои в праха? – каза съпругът на Елена. Очевидно тази идея не го притесняваше, за разлика от жена му и майка му. Свекървата не понасяше снаха си. – Трябва да работя, не мога да стоя тук – прошепна Елена. Съпругата работеше дистанционно и имаше нужда от тишина и спокойствие. Ясен беше цял ден в офиса, затова не беше лесно за Елена да дели покрив със свекърва си. А тя беше свикнала с уединението и никой да не й пречи. Елена погледна свекървата, без думи. Свекървата не искаше Елена в своя дом, но очевидно избор нямаше. Седнаха на масата за вечеря. – Елена, подай ни твоята известна салата – каза Ясен. – Ясене, не яж тази химия. Направих ти друга, по-здравословна – нареди свекървата. Елена промени изражението си. Мъжът й беше алергичен към домати – а свекървата беше забравила това? Докато беше дете, тя не обръщаше внимание – “няма нужда от лекари, една таблетка и ще мине.” – Той е алергичен. Защо сложи домати в салатата? – попита Елена. – Глупости! Един домат е, нищо няма да стане – отвърна свекървата. – Той ще се разболее. – Елена, престани. Той няма алергия. Майка му го познава по-добре от теб. – Аз съм му съпруга. Грижа се за мъжа си. – Ти не си съпруга, ти си слугиня. Нямаш деца! Като родиш, тогава ще говорим. Елена стана от масата и се затича към спалнята. Свекървата винаги знаеше къде да нарани. Ясен тръгна да успокоява жена си. – Ясене, извинявай. По-добре ще отида при родителите си. Или ще работя от офиса. Няма да живея с майка ти. – Позволи ми да поговоря с нея. Ще спре! – Не, минавали сме това хиляди пъти. Няма да се разберем под един покрив. Трябваше временно да наемат жилище, за да избегнат пореден семеен скандал. Свекървата, разбира се, се сърдеше, но нямаше избор. А Елена беше щастлива, че има такъв съпричастен и разбиращ мъж.

Ти не си съпруга, ти си прислужница! Нямаш деца! Мамо, Виктория ще остане тук. Ремонтираме апартамента