Įdomybės
Какво е това, пристигнахте ли вече, господа? гласът на майката разпра покоя на горещия следобед, щом
Ябълчице Толкова си същата като майка си! баба ми Владислава изсумтя и размаха пръст. Като каква, бабо?
Последният пътник в автобуса Фенерчето беше малко колкото показалеца ми, на изплетена връвчица.
Какво, пристигнахте ли, господа? гласът на майка ми проряза горещия следобеден въздух, едва джипът на
Беше ми 36 години, когато се ожених за бездомна жена. Няколко години след сватбата и раждането на децата
Не давам ключовете – Осъзнаваш ли, че най-накрая го постигнахме? попитах Серги, стоейки насред
След този случай с чертежа разбрах: по-добре да е моето, макар и несъвършено, отколкото чуждо и безупречно.
Но нали сме семейство казаха ми братята и сестрите ми в деня, когато изпращахме мама на гробищата.
Сутринта съпругата ми ми съобщи, че ще очакваме четвъртото си дете. И добави: Пари за нов апартамент нямаме.







