Įdomybės

Аха, Калино, разбирам ли, че за момичета като теб няма шанс за брак? каза Димитър спокойно, има жени

„Анна е млада, ще ражда още!“ – обеща тя. В крайна сметка никой не пожела детето. Анна и Роберт израснаха в малък провинциален град и учиха в един клас. След училище записаха университет, после заминаха да си търсят работа в София. Наеха малък апартамент, намериха си работа и живееха заедно без брак. Когато Анна забременя, Роберт я изостави – не бил готов за дете. Момичето се разстрои и се върна у дома, за да отгледа детето си. Майката на Роберт, влиятелна жена в родния им град, разтръби на всички, че Анна чака дете от друг мъж и то няма нищо общо с тяхната фамилия. Това усложни нещата, особено след като двете семейства живееха в един квартал. Родови противоборства Много приятели знаеха цялата история. Анна роди прекрасно момиченце. Не се оплака нито веднъж от семейството на Роберт. Младата майка искаше просто да отгледа детето си спокойно. Но майката на Роберт продължаваше да настоява, че детето не е нейно внуче. – Вижте ги! – обясняваше жената. – Детето е русо, а ние всички сме чернокоси. Носът ѝ не е нашият! Ние сме красиви, а детето е грозно. Опитва се да влезе в нашето семейство. Това са лоши хора! Анна толкова се измори от всичко това, че предложи ДНК тест, за да успокои майката на Роберт. Защо ли й трябваха тези мъки? Резултатите излязоха веднага – и майката на Роберт покани Анна на гости да се запознае с внучката си. Момиченцето получи куп красиви и скъпи подаръци. Анна, която разчиташе само на пенсията на майка си, бе много щастлива. След време новоизлюпената баба пожела да вземе внучката за няколко дни. Анна отказа – детето беше още само на година, прекалено малка за такова нещо. Бабата се разсърди. След това предупреди Анна, че ще я съди за право на контакт с внучката си. Даже твърдеше, че на момиченцето ще му е много по-добре при нея, тъй като има всички условия за възпитание и развитие. Щяла да покаже пред съда, че синът ѝ има апартамент, издържа детето (ще представи бележка), а майката е безработна и сама. Анна била още млада, щяла да роди друго дете. Препоръча ѝ да се откаже доброволно от дъщеря си. Всички съдии в града познавали влиятелната дама – било ясно в чия полза ще решат. Но Анна реши да защити правото си да отгледа дъщеря си. Процесите продължиха с години. Момиченцето, което семейството първоначално отхвърли, стана най-скъпото и обично дете. Влиятелните роднини доведоха лъжесвидетели, следяха, оплакваха се, снимаха. Анна се наложи да напусне и да се укрива. Случиха се много перипетии. В крайна сметка обаче нещата се успокоиха. Роберт се ожени и му се роди син. Майка му се зае с новото внуче. Дъщерята на Анна тръгна в първи клас. Момиченцето и баба ѝ се преместиха в София. Но Анна често се прибираше при майка си и дъщеря си. После срещна млад мъж. Майка ѝ я посъветва да си уреди живота. Обеща да гледа внучката си за известно време. Анна щяла да вземе дъщеря си, когато всичко се уреди. Анна се омъжи. Наеха апартамент и чакат дете заедно. Всичко е наред. Но Анна не бърза да вземе дъщеря си. Няма къде да я заведе. Съпругът ѝ не проявява интерес към чуждо дете. Анна решава дъщеря ѝ да остане при баба си – там са приятелите и училището. Когато се роди бебето, няма кой да гледа баткото. По този начин и майка ѝ не е сама, а детето е обгрижено. Но възрастната жена започва да получава здравословни проблеми. Линейка я откарва няколко пъти, постъпва в болница. Внучката временно отива при съседите пенсионери. Докато влиятелната баба изобщо не проявява интерес към внучката си. Случайно срещне ли майката на Анна, само се усмихва: – Трябваше да ме послушаш! Ако ми беше дала детето веднага, щях да се грижа за нея! Вече щеше да е в езикова гимназия, да знае езици, да свири на пиано. Но майка ѝ я изостави. Коя ще стане тя като порасне? Сега гледам внука си! Той ще има всичко – най-доброто училище, най-добрите уроци! Бащата така и не прояви интерес към момичето. Така детето, за което всички воюваха и се съдиха, се оказа ненужно на никого. Никой не знае какво ще е бъдещето на тази дъщеря.

Елена е млада, ще ражда още! закле се тя. Накрая, никой не се нуждаеше от детето. Елена и Стефан израснаха

Įdomybės

0589

„Анна е млада, ще ражда отново!“ – обеща тя. В крайна сметка, никой не пожела това дете. Анна и Роберт израснаха в малко българско провинциално градче и учиха заедно в един клас. След училище заминаха да следват в София, после започнаха да търсят работа в столицата. Наеха си малък апартамент, намериха работа и живееха заедно без брак. Когато Анна забременя, Роберт я изостави – той няма планове за дете. Анна беше съсипана и реши да се върне у дома, за да отгледа детето си. Майката на Роберт заемаше висока позиция в града им и каза на всички, че Анна има дете от друг мъж и това дете няма нищо общо с тяхното семейство. Ситуацията се усложни от факта, че двете семейства живееха в съседство. Семейни игри. Много приятели знаеха цялата история. Анна роди прекрасно момиченце. Тя нямаше претенции към семейството на Роберт. Младата майка искаше да отгледа спокойно детето си. Но майката на Роберт продължаваше да тръби, че това дете не е от сина ѝ. – Вижте ги! – обясняваше жената. – Това дете е русо, а ние всички сме с тъмна коса. Носът не прилича на нашия! Всички сме хубави, а детето е грозно. Опитва се да влезе в нашето семейство. Това са лоши хора! Анна беше толкова уморена от всичко това, че предложи да направят ДНК тест, за да успокои майката на Роберт. Защо правеше всичко това? Резултатът дойде веднага: майката на Роберт покани Анна да посети дома ѝ и да запознае внучката си. Момичето получи много хубави и скъпи подаръци. Анна, която живееше само с пенсията на майка си, беше доволна. След време новоизлюпената баба поиска да вземе внучката си на гости. Анна отказа, казвайки, че момиченцето е още само на година – твърде малка, за да бъде без майка си няколко дни. Бабата се разсърди. На Анна бе заявено, че ще я съдят за установяване на контакт с внучката. Освен това детето би се чувствало по-добре с баба си, която има всички условия за развитието му. Съдът ще вземе предвид, че бащата има апартамент, осигурява пари (ще предостави бележка), а Анна е безработна и самотна. Според жената, Анна е още млада и ще може да роди друго дете. Тя я посъветва доброволно да се откаже от дъщеря си. Всички съдии в града я познавали, нямало нужда да се чудим в чия полза ще отсъдят. Анна реши да се бори за правото си да отгледа дъщеря си. Години наред водиха съдебни дела. Момичето, което влиятелното семейство отначало отбягваше, се превърна в най-обичаното и желано дете. Роднините вадеха свидетели, следяха, оплакваха се, снимаха. Анна трябваше да се крие. Случваха се много неща. Накрая нещата се успокоиха. Роберт се ожени и имаше син. Жената насочи вниманието си към новородения внук. Дъщерята на Анна тръгна на училище. Жената се премести в София. Често се налагаше да пътува между майка си и дъщеря си. После срещна млад мъж. Майка ѝ я посъветва да уреди живота си. Обеща да се грижи за внучката си, докато Анна не се установи. Анна се омъжи. Наеха апартамент и очакваха дете. Всичко беше наред. Но Анна не бързаше да вземе дъщеря си при себе си. Нямаше къде да я заведе. Мъжът ѝ не беше особено заинтересован от чуждо дете. Анна реши, че дъщеря ѝ е по-добре при баба си, сред приятели и училище. Когато се роди второто дете, нямаше кой да гледа първото. Така майка ѝ не беше сама и дъщеря ѝ беше обгрижена. Но възрастната жена започна да има здравословни проблеми. Често викаха линейка, лежа по болници. Внучката ѝ отиваше при съседите пенсионери. Вече влиятелната баба изобщо не се интересуваше от детето. Когато срещнеше майката на Анна, само се усмихваше: – Трябваше да ме послушате! Ако ми бяхте дали момичето навреме, щях да се погрижа за нея! Сега щеше да учи в най-доброто езиково училище, да свири на пиано, да говори езици. А сега майка ѝ я изостави. Каква ли ще стане като порасне? Вече се грижа за внука си! Ще му дам всичко! Най-доброто училище и занимания! Бащата никога не прояви интерес към дъщеря си. В крайна сметка момичето, за което водиха толкова битки, не се оказа нужно на никого. Никой не знае какво я очаква в бъдеще.

Знаеш ли, Мария беше още млада, всички й казваха: Мария, споко, ще родиш пак, имаш време! това бяха нейните

Įdomybės

0591

Докато децата и внуците ни се тъпчат в малък апартамент, родителите на зет ми се радват на простор и удоволствия в голямо жилище

Дъщеря ми се омъжи, но, за жалост, не ни върви с нашия зет и неговите родители. Ние даваме всичко на

Įdomybės

037

Докато децата и внуците ми живеят в малък апартамент, родителите на зет ми си живеят прекрасно в просторен дом – осем години помагам на семейството на дъщеря ми, докато сватовете се държат настрана и нищо не дават

Сега ще ти разкажа направо като на приятел Знаеш ли, дъщеря ми се омъжи, ама честно казано, не ни провървя

Įdomybės

0103

Две мелодии на една приятелство

Йоанка и Ралица са приятелки от малък, почти цял живот. Раждаха се в една къща на улица Граф Игнатиев

Įdomybės

028

Проучване на свекървата: Тайните на семейния живот в България

Какво, че късиш моя мъж? Нямаш съвест! Първо си отряза любимото ми дете от сърцето, а сега и съпругът

Įdomybės

0135

Когато зълва ми почиваше на курорт, докато ние ремонтирахме къщата, сега иска да живее при нас в удобства

Зълва ми беше на почивка в курорт, докато ние правехме ремонт, а сега иска да живее при нас в удобство.

Įdomybės

0309

Скритият заговор на свекърва ми: Как роднините на мъжа ми шепнеха зад гърба ми, без да осъзнават, че вчера спечелих милиони…

Роднините на съпруга ми шепнеха зад гърба ми. Не знаеха, че вчера спечелих милиони Не обличай това рокля