Įdomybės

Дневник, 27 януари Записвам тези мисли с тежко сърце, защото днес си дадох сметка, че понякога човек

Стига да си удобна Значи се разбрахме, Веселинка! звънко произнесе леля Светла, попивайки червилото си

10 години закъснение Понякога, когато вървя по старите стълби към апартамента си на третия етаж в кооперацията

Валя тъкмо изплаква чиниите в кухнята, когато вратата се отваря и влиза Иван. Преди това той щраква и

Когато синът ми ме накара да чакам пред входната врата, всички наоколо замълчаха. Бях пристигнал с торбата

– Мария, трябва да ти кажа нещо. Стоях до котлонa, разбърквах супата, когато чух гласа на Стефан.

Той закъсня с десет години Той беше сигурен, че прави всичко както трябва. Тази вяра го държеше, докато

Моят син има памет като слон! В детската градина знаеше наизуст всичките стихчета и песнички за тържествата

Как можа?! Изобщо не попита! Не поиска мнение! Как й е хрумнало: идва в чужд апартамент и започва да