Įdomybės

Един ден баща ми ме покани в стаята си: искаше да говорим по важна тема, поне така ми каза. Признавам, че бях леко притеснена. В хола ме очакваше непозната жена. Семейството ми се върти около баща ми, който ме отгледа, грижеше се за мен и винаги ми беше непоколебима опора. Когато съм се родила, майка ми ни е напуснала, а баща ми избра да не се жени повторно – вероятно от страх да не бъде наранен отново. Животът невинаги е бил мил към него, а аз исках по-бързо да порасна, за да го подкрепям във всичко като отговорен човек. Поради финансовото ни състояние започнах работа на 15-годишна възраст – пишех статии за местните вестници, а след 3 години намерих по-добра работа. След още няколко години си намерих офис позиция, което ми позволи да стана независима и да издържам себе си и баща ми. Един ден баща ми ме извика за сериозен разговор, поне така каза той. Почувствах се малко неспокойна. В хола ме чакаше жена, която според него беше моята майка. Когато ме видя, тя се разплака, започна да ми се извинява и се опита да ме прегърне, но аз не можах да се реша да я прегърна обратно. Внимателно се измъкнах от прегръдките ѝ и си тръгнах, без да кажа и дума, оставяйки възрастните сами. Реших да оставя баща ми да се разправя със ситуацията по негово усмотрение. Не мога да простя на някой, който ни е изоставил без капка съвест мен и татко, и дори не си е направил труда да ми честити рожден ден през всичките тези години.

Един ден баща ми ме повика в стаята си каза, че иска да поговорим по нещо сериозно. Да си призная, почувствах

Įdomybės

0541

Двадесет години живях с чувство за вина пред свекърва ми, докато една приятелка не ме попита нещо, което преобърна живота ми – и най-накрая разбрах какво не е наред.

Двадесет години се извинявах на свекърва си, докато една приятелка не ми зададе въпрос, който промени всичко.

Įdomybės

053

Как за 20 години се извинявах на свекърва си за всичко, докато една приятелка не ми отвори очите с един въпрос – и тогава разбрах, че вече не съм длъжна да нося чуждите настроения

Двадесет години Двадесет дълги години се извинявах на свекърва си като по навик, сякаш беше моя втора природа.

Įdomybės

0358

Свекървата ми изгря неканена на прага ни миналата Нова година и празникът се превърна в истинско изпитание – изповед за една семейна нощ, която няма да забравя

Зълва ми пристигна неочаквано на изминалата Нова година точно тогава празникът загуби смисъл.

Įdomybės

0422

Наташа вече от дълго време обмисля това – да осинови дете от дом за сираци

Марина отдавна мечтаеше да осъществи планa си да осинови дете от детски дом. Срещу това се подхлъзнаше

Įdomybės

02.1k.

Как зълва ми се самонастани на Бъдни вечер без покана и как една българска Нова година се превърна в изпитание за семейните ни граници

Зълва ми цъфна без предупреждение на Бъдни вечер и всичко се обърка. Споделям Стоеше на прага с голям

Įdomybės

0259

Вчера напуснах дългогодишната си работа, за да спася брака си, а днес се страхувам, че изгубих и кариерата, и любимата жена – изповедта на един българин за изневярата, тежките избори и цената на прошката

Снощи напуснах работата си в една ниска, стара сграда до Лъвов мост, за да опитам да спася нещо, което

Įdomybės

030

Вчера напуснах работата, която градях осем години, за да се опитам да спася брака си, а днес се чудя дали не загубих и двете – сигурността на професията и жената, с която исках бъдеще.

Днес се чувствам напълно изгубен. Напуснах работата си вчера, с надеждата да запазя брака си.

Įdomybės

01.6k.

Бях вярната съпруга, която свикна с честите му командировки, късните съобщения и уморения поглед, докато не ми призна, че има друга – тогава светът ми се преобърна, преминах през болезнен развод, сама поех всички отговорности, но съдбата ме срещна случайно с мъж, по-млад с петнадесет години, който не ме съди, а ме обича истински – подарък от живота или иронията на съдбата?

Радослав често заминаваше по служебни ангажименти, а аз вече бях свикнала с отсъствията му.