Любопитно

*Днес е един от онези дни, когато болите са глухи, но все пак усещаме тяхното присъствие.* На спирката

Вече минаха девет месеца, откакто нямаше новини от Антон. Първо Елица Стоянова броеше дните, отбелязвайки

— Пак закъсняваш? — гласът на Никола в телефона звучеше приглушено, сякаш идваше отдалеч, от брега на

Трудното решение. Завръщането — Искаш ли — лети, — каза Огнян, поставяйки чашата в мивката.

Тян отминалото — Ако не беше ти, сега щяхме да живеем като хора! — Виктор погледна жена си с горчивина

**СВЕЩА НА ВЯТЪРА** Светлана Иванова си свали латексните ръкавици и маската, хвърли ги в металния леген

От винаги спомням, как всичко между мен и майка ми се въртеше в кръг. Рано сутрин тя излизаше на работа

Тишина навън За пръв път от години гласът й проби през мълчанието. Беше слаб, почти непознат, като ехо

Вчерашната зора в малкия град до подножието на Стара планина посрещна Радостина със студ. Кухнята, пропита