Įdomybės
0289
Когато се прибирахме с майка ми от пазара, аз забелязах пръв.
Когато се прибирахме от пазара с майка ми, аз го видях пръв. Не седеше под пейката, както обикновено
Įdomybės
0110
Срещнахме се, но не се разбрахме
Срещнахме се, но не се разбрахме Няма да закъснееш ли? По кое време тръгваш, Любен?! Любен Радослава
Įdomybės
074
Когато Анна дръпна за въжето…
Когато Анна дръпна въжето, с което беше вързан чантата, платът се разхлабва бавно, шумолейки тихо.
Įdomybės
01.1k.
Сутринта ме откри на същия ръб на леглото, където през нощта се сринах
Сутринта ме намери на същия ръб на леглото, където бях паднала предишната нощ. Очите ме жънеха, устата
Решихме да посетим родителите ми след близо половин година след сватбата ни.
Решихме да посетим родителите ми почти половин година след сватбата. Знаех, че ще бъде изпитание, но
Įdomybės
01.6k.
Марина никога не се е доверявала на съпруга си. Затова трябваше да разчита само на себе си. Така се развиваше техният брачен живот.
Марина никога не е имала доверие към съпруга си. Затова винаги е разчитала само на себе си.
Įdomybės
01.1k.
„Къща, в която вече не сме добре дошли: как майка превърна дома ни в бойно поле”
**Апартаментът, в който вече не сме добре дошли: как майката превърна дома в бойно поле** Мирослав беше
Оставих бездомна жена да живее в гаража ми, но един ден влязох без да почукам и останах ужасен от какво видях
Веднъж, когато бях затворен в себе си, но все още богат, предложих подслон на бездомна жена на име Бисерка
Įdomybės
094
Леко, не се крий. Какво търсиш в нашата стълбищна клетка?” – Котката гледаше разкайващо, докато безшумно разтърсваше замръзналите си лапички в малката локва от стопения сняг по козината ѝ.
**Дневникът ми:** Видях те, не се крий. Какво търсиш в нашата зидария? Котката ме гледаше провинило