Разбрах, че някой е оставил това дете в Бебешкото прозорче до родилното отделение на болницата.
Взех решението да осиновя дете, изоставено от родителите си, три месеца след смъртта на съпруга ми. Чух, че някой е оставил това бебе в Бебешкото прозорче до родилното отделение.
Трябваше бързо да събера всички необходими документи – и успях. После минах през множество проверки от различни институции, както и оценка на мен самата и условията ми за живот, която завърши положително. Само няколко дни по-късно синът ми вече беше с мен. Обичах го като собствено дете. Дадох му името на съпруга си. Беше вълшебно чувство отново да изрека и да чуя това име. Синът ми порасна и започна да пита за братче или сестриче.
Това изобщо не ме затрудни. Имам дистанционна работа, която ми позволява да управлявам всичко от лаптопа си – идеалният вариант за мен. Когато се върнах у дома, за да поема грижата за новото ни дете, бях толкова щастлива. Отведоха ме до стая и ми показаха в креватчето малко момиченце, на едва три дни. Още щом я видях, се влюбих и реших, че ще бъде наше. Знаех какви документи трябват и какви проверки ни очакват, затова организирах всичко още по-бързо, отколкото очаквах.
Сега сме тримата: аз, моят син и дъщеря ми. Чувстваме се най-щастливите хора на света. Разбрах, че някой е оставил това дете в Бебешкия прозорец до АГ отделението на болницата в София.
Разбрах, че някой е оставил бебе в Кутията на живота до родилното отделение на болницата в нашия град.
Всеки за себе си Мамо, не можеш да си представиш какво става сега на пазара, Димо нервно разместваше
Всеки сам за себе си Мамо, не можеш да си представиш какво става на жилищния пазар Николай нервно прелистваше
„Пешо, събуждай се, бе Костенурке!“ – Моят мъж преди винаги ме будеше сутрин.
Миналата година реших да направя нещо, което никога не съм си и представяла.
Наскоро започнах да забелязвам, че по цялата ми глава излизат пъпки – като обрив, скалпът ме сърбеше ужасно, а косата ми окапваше.
Посетих дерматолог и трихолог, но нямаше ефект. Лекарката ми каза да не взимам витамини, защото според нея никому не помагат. После попаднах на статия, в която пишеше, че обръсването до кожа укрепва космените фоликули. Дълго обмислях дали изобщо да го направя. Синът ми даже каза, че ще го е страх от мен без коса, но аз все пак се реших…
Помолих съпруга ми първо да мине главата ми с машинка за подстригване, после с бръснач. Взе машинката, но въобще не вярваше, че съм сериозна.
Когато накрая се погледнах в огледалото, се изненадах от идеалната си форма на черепа.
Основният ми проблем беше студът – беше ми много студено без коса, а когато започна да расте, космите ми се лепяха по възглавницата, което не беше приятно.
След като мъжът ми ми обръсна главата, започна да ме буди с думите: „Ей, Костенурке, ставай!“ – и двамата се смеехме, защото вече аз бях най-голямата „Костенурка-нинджа“ вкъщи. В началото децата се шокираха, но после и синът ми поиска да се обръсне като мен.
Майка ми ми каза да не й се показвам, докато не ми порасне коса, защото не може да ме гледа такава. Дъщеря ми ме помоли да не излизам без шапка на родителска среща, а мъжът ми спокойно поясни, че ако отида без шапка, всички ще забравят за какво са там, а съученичките на дъщеря ми ще й завидят за такава стилна майка.
След бръсненето пъпките сами изчезнаха. Дъщеря ми само ме дразни и казва, че вече не знае какво да очаква още от мен. Един ден дочу как на брат й казва: “Мисля, че мама ще си татуира нещо на плешивата глава!” О, Плешивке, време е да се будиш! обичаше да ми казва сутрин съпругът ми. Миналата година реших нещо
Плешивке, събуждай се! Така съпругът ми има навика да ме буди сутрин. Тази година решавам да направя
Остави я тук, да си умря сама! говореха те, изхвърляйки бабата в снега. Нечестивците не разбраха, че
Дневник, 7 юни Понякога си мисля, че съм една от най-късметлийските жени омъжена съм за човек, когото
Дневник, 15 юни Понякога си мисля, че съм голям щастливец с жена като моята. Стойка е почти идеална грижовна
