Įdomybės

„Трябваше да сложа отделен хладилник, за да не ми взима мама покупките“ — споделя Анна. „Ситуацията звучи нелепо, но просто няма друг изход. Нямам нищо против да продадем апартамента и да разделим парите, но мама е категорично против.“ Анна наскоро стана на 24 години. Завърши висше образование, намери работа, но още не създава семейство. Животът ѝ в собствения дом е всичко друго, но не и лесен. Анна притежава половината от апартамента. Преди домът принадлежал на баща ѝ. Тя и майка ѝ го наследили поравно, когато Анна била на 14 години. Преди десет години семейството преживява много труден период, тъй като остават без издръжката на бащата. Майката на Анна се отказва от работа, когато дъщеря ѝ е още дете. Решава да не ползва майчинство — мъжът ѝ изкарва достатъчно, семейството се справяло добре. Жената се посветила на домакинството. А след смъртта на бащата, майка ѝ често се оплаквала: „Къде ще ме вземат на работа на 40 години? Само като чистачка?!“ Анна продължава историята си: „Получавах наследствена пенсия, но мама не можеше да си откаже от ходене по салони и купуване на нови неща, макар едва да свързвахме двата края. В началото ѝ помагаше брат ѝ, но после му писна. Чичо ми каза на мама (Анелия), че трябва да си намери работа. Има свои две деца и просто не може да издържа всички. След около година Анелия доведе в дома ни един мъж, казваше се Даниел. Мама обясни, че сега той ще живее с нас. Искаше да реши финансовия проблем по свой начин — като се омъжи повторно. Даниел наистина печелеше добре, но не можа да се разбере с мен. Думите на Даниел: „Ти само ядеш. По-добре да се захванеш с прането или чистенето. Защо ти е да учиш уроци? Къде ще кандидатстваш? Никакво висше — трябва да работиш. Да не мислиш, че все ще те издържам?“ Анна не можеше да каже нищо. Страхуваше се, че мама няма да я защити от втория си баща — просто се бояла да не изгуби единствения издръжник на семейството. „Как ще живеем без него?“ — питала майка ѝ. „Просто не спори много и прави каквото казва. Той ни издържа.“ Анна успяла да завърши университет и да започне работа. През цялото време я смятали за „още една уста“ и като товар за втория ѝ баща. Той непрекъснато смятал колко харчи по нея. „Шест месеца след като започнах работа, можех да си позволя да купя хладилник“ — разказва Анна. „Поставих го в собствената си стая, защото вторият ми баща беше заключил семейния хладилник в кухнята.“ „Имаш работа, оправяй се!“ — казал Даниел. Мама отново мълчала. Мълчала дори, когато Даниел показвал на Анна сметки за вода, ток и други разходи, настоявайки тя да ги плати назад във времето. След време Даниел останал без работа. Заедно с мама започнали активно да ровят в Анния хладилник, а всички семейни сметки легнали на плещите на Анна. В началото тя плащала, но вторият ѝ баща бил безработен близо година. На Анна ѝ писнало, сложила катинар на хладилника. Мама естествено била против, твърдейки, че Даниел толкова години ги е издържал. Анна казала: „Ако искаш — помогни ми! Не съм първата, която започва да дели всичко вкъщи“. Намери си работа! Наскоро Даниел се изнесъл от апартамента. Майката на Анна се разочаровала от мъж, който не носи приходи. Но дъщеря ѝ все още не маха катинара от хладилника. Според нея, и мама трябва да си намери работа. Как мислите — права ли е Анна?

Наложи ми се да сложа отделен хладилник, за да не ми взима мама храната, разказва Велина. Ситуацията

Įdomybės

0564

„Трябваше да си купя отделен хладилник, за да не ми взима мама покупките“ – разказва Анна. „Ситуацията е абсурдна, но няма друг изход. Нямам нищо против да продадем апартамента и да си разделим парите, но тя е категорично против.“ Анна, наскоро навършила 24, завършила висше образование и си намерила работа, но все още не е омъжена. Животът ѝ в собствения дом не е лесен – тя притежава половината от апартамента, наследство от баща си, разделено поравно с майка ѝ, когато е била на 14. Преди десет години семейството остава без издръжка, майката спира работа, още когато Анна е малка, и се отдава на домакинството, разчитайки на добрата заплата на съпруга си. След смъртта му търси помощ от брат си, който също се уморява да издържа всички, и ѝ казва да си намери работа. Година по-късно майката довежда в къщи нов мъж – Димитър. Той печели добре, но не може да разбере пасинка си, казва ѝ: „Само ядеш, по-добре да се захванеш с чистене и пране. Защо ти са уроци и висше образование? По-добре започни работа, да не мислиш, че вечно ще те храня?” Анна не може да възрази – вдовишката пенсия постъпва директно при майка ѝ, която не я защитава, страхувайки се да не изгуби източника си на доходи. „Как ще живеем без него?“ – пита я майка ѝ. „Просто не се карай много и прави каквото ти казва, той ни издържа.“ Анна все пак завършва, намира си работа и е смятана за излишна „уста“ в семейството. Димитър все я брои като разход. След шест месеца работа си купува собствен хладилник и го слага в стаята си, защото доведеният ѝ баща заключва общия хладилник в кухнята. „Имаш работа? Храни се сама!“ – казва ѝ Димитър. Майка ѝ пак мълчи, даже когато той ѝ показва сметки за ток и вода, и настоява да му върне всичките пари, които е похарчил по време на издръжката ѝ. След време Димитър губи работата си – тогава и двамата започват да ровят из хладилника на Анна. Тя плаща всички сметки за жилището, но се уморява и слага катинар на личния си хладилник. Майката е против това, твърдейки, че Димитър ги е издържал цялото време. Анна казва: „Ако искаш – помагай ми, не съм първата, която започва да дели всичко у дома. Отиди на работа.“ Димитър вече се изнася. Майката е разочарована от мъж, който не носи доходи, но Анна още не маха катинара от своя хладилник. Смята, че и майка ѝ трябва да започне работа. Как мислите, права ли е тя?

Наложи ми се да взема собствен хладилник, за да не ми взима майка ми продуктите тихо казва Силвия, очите

Įdomybės

02.7k.

Ти си по-големият брат, затова трябва да помогнеш на по-малката си сестра. Имаш два апартамента, дай единият на сестра си! Преди време празнувахме рождения ден на зълва ми Алина. Тя никога не ме е харесвала, а аз ѝ отвръщах със същото. На тържеството дойдоха всички роднини – от баби и дядовци до самата рожденичка. Всички се чувстваха длъжни да поздравят мъжа ми за рождения ден на сестра му и същевременно да се възхитят на неговата щедрост. Приехме поздравленията с мъжа ми, но нищо не можехме да разберем. Държахме в ръцете си плик с подарък – петстотин лева. Мисля, че е подходящ подарък за такова събитие, но трудно бих го нарекла много щедър. Всичко се изясни, когато свекърва ми започна да поздравява рожденичката. – Марко, сестра ти днес има рожден ден. Все още е сама и няма партньор, затова като по-голям брат трябва да се грижиш за нея и да ѝ осигуриш сигурност. Сега си собственик на два апартамента, така че единия ще дадеш на Алина. Всички започнаха да ръкопляскат, а аз едва не паднах от стола си, защото не очаквах такава наглост. Но това не беше всичко. – Братко, дай ми апартамента в новата сграда! Кога мога вече да се нанеса? – Реших да изясня въпроса. Аз и съпругът ми реално имаме два апартамента. Единият наследих от баба си, направихме няколко козметични ремонта и го отдаваме под наем. Парите от наема ползваме за изплащане на ипотеката на жилището в новата сграда, където всъщност живеем. Мъжът ми няма никакви права върху апартамента, който наследих – планирах да го завещая на нашето дете, без никаква мисъл за зълва ми. – Забрави, апартаментът, който отдаване под наем, е мой, а в този, за който мечтаеш, живеем само двамата. – Мило мое дете, много грешиш, защото ти си съпруга на моя син, а цялото ви имущество е общо и трябва да се управлява от него. – Нямам нищо против да помагаш, както желаеш, но не и с моя собственост! Марко, ти какво ще кажеш? – Скъпа, ти и аз ще печелим повече и ще купим още един апартамент, а този нека подарим на Алина – все пак днес е нейният рожден ден. – Ти сериозно ли говориш? – Учудих се. – Ако някога трябва, можеш да дадеш част от нашия общ апартамент на сестра си, но след като подадеш молба за развод! – Не те ли е срам да говориш така на мъжа си? Ако искаш развод, ще го получиш! Сине, според мен трябва да си събереш багажа и да се върнеш при майка си, а ти си лоша и хитра! – каза ми майката на мъжа ми. След думите ѝ напуснах този луд дом, защото не смятах да остана сред хора, които си мислят, че имат право да разполагат с моята собственост.

Ти си по-големият брат, трябва да помогнеш на малката си сестра. Имаш два апартамента, дай единия на

Įdomybės

01.2k.

Защо се ровиш в лаптопа ми? – Загадка пред непознат поглед.

Защо се ровиш в лаптопа ми? изрева Алекс, изправяйки се над Елица. Тя никога не го бе виждала така Елица

Įdomybės

0472

Ти си по-големият брат, затова трябва да помогнеш на по-малката си сестра. Имаш два апартамента, дай един на сестра си! Неотдавна празнувахме рождения ден на моята зълва – Албена никога не ме е харесвала, а чувствата ми към нея бяха същите. На тържеството се събра цялата ни рода – от баби, дядовци и племенници до самата рожденичка. Всеки почувства длъжност да поздрави моя съпруг за рождения ден на сестра му и със завист говореше за неговата щедрост. Събирахме поздрави, държейки плик с паричен подарък в размер на петстотин лева. Според мен това бе достойна сума за такова празненство, но трудно можеше да се нарече супер щедра. Истината излезе наяве, когато свекърва ми започна да поздравява рожденичката. – Марко, сестра ти има рожден ден. Още е сама, няма си партньор и като по-голям брат трябва да се грижиш за нея и да осигуриш сигурност. Сега си собственик на два апартамента — дай единия на Алинка! Всички започнаха да ръкопляскат, а аз едва не паднах от стола от изумление при тази наглост. Но това не беше всичко. – Братко, дай ми апартамента в новата сграда! Кога мога да се нанесa? – поиска да уточни рожденичката. Със съпруга ми действително имахме два апартамента. Единият наследих от баба си, ремонтирахме го и го отдаваме под наем, като с приходите покриваме ипотеката за жилището в новата сграда, където живеем. Моят съпруг няма никакви права върху наследственото жилище – планирам да го оставя на нашето дете, никога на зълва си. – Забрави, апартаментът, който отдаваш, е мой, а този, за който мечтаеш, е наш. – казах ѝ. – Мило дете, грешиш, защото си съпруга на моя син и целият ви имот е общ и най-добре да го управлява той. – Нямам нищо против помощта ти, но не и с моята собственост! – Марко, ти какво ще кажеш? – Скъпа, ще спечелим повече пари и ще купим друг апартамент, а този нека дадем на Алина – все пак днес има рожден ден. – Сериозно ли говориш? Ако някога се наложи, ще ѝ оставиш част от общото ни жилище, но чак след развод! – Как не те е срам така да говориш на съпруга си? Щом искаш развод — ще го получиш! Сине, по-добре си събери нещата и се върни при майка си, а ти – ти си злобна и алчна! – измъчи ме свекърва ми. След думите ѝ си тръгнах от този луд дом, защото нямам намерение да съм сред хора, които вярват, че имат право да решават какво да правя със собствеността си.

Ти си по-големият брат, затова трябва да се грижиш за малката си сестра. Имаш два апартамента, дай един

Įdomybės

081

Пестеливите ми приятели ме поканиха на рожден ден – върнах се вкъщи гладна като вълк

Имам приятели, които с обич наричам пестеливите. Спестяват буквално от всичко от храната, от дрехите.

Įdomybės

0263

Пестеливите ми приятели ме поканиха на рожден ден — тръгнах си у дома гладна като вълк

Имам приятели, които наричам пестеливи. Те спестяват на всичко на храна, на дрехи, на забавления.

Įdomybės

073

Не разбирам защо станах негова съпруга Наскоро сключихме брак. Мислех, че съпругът ми ме обича безумно. И нямаше никакви съмнения по този въпрос, докато не се случи нещо странно. И не става дума дори за изневяра. Това е нещо много по-сериозно, бих казала дори необяснимо. Мисля, че всичко се случи, защото твърде много ми пукаше. Прекалено го обожавах, прекалено го обичах и му прощавах всичко. Разбира се, той свикна с тази моя нагласа, стана по-самоуверен и самочувствието му се качи до небето. Вероятно си е въобразил, че само с едно щракване с пръсти всяка ще му се покори. А сред другите хора – той не се радва на особен интерес… Някоя друга жена никога нямаше да търпи неговите прегрешения и да му вярва сляпо. Малко преди сватбата той поиска да остане сам, да отиде на почивка и да се подготви за семейния живот. Нямаше какво да направя – приех го и му позволих да замине на екскурзия. Както ми разказа по-късно, решил да избяга от цивилизацията и да бъде там, където няма интернет и телефони. Отиде сам в планината, за да се наслаждава на природата. Аз останах, копнеейки за него с цялото си сърце. С всяка минута го чаках нетърпеливо и умирах от липса. Седмица по-късно се прибра. Това беше най-щастливият ден в живота ми. Посрещнах го с цялата топлина и любов, на които бях способна. Сготвих му най-вкусните ястия. На следващия ден започнаха да се случват странни неща. Започна много често да излиза в коридора или в съседната стая. После започна да излиза от вкъщи по няколко пъти на ден – уж за дреболии. Един ден, излизайки до магазина, намерих писмо в пощенската кутия. Изглеждаше като обикновено писмо. Беше адресирано до мен от него и изпратено докато беше далеч. Но това, което бе написано вътре, ме разтърси из основи. Беше написал следното: “Здравей. Не искам повече да те заблуждавам. Ти не си подходящата жена за мен. Не искам да прекарам живота си с теб. Няма да има сватба. Извинявай ми, не ме търси и не ми звъни. Няма да се върна при теб.” Толкова кратко, стегнато и болезнено… Едва сега осъзнах, че през цялото време излизаше да проверява пощенската кутия. Мълчаливо унищожих писмото, без да му кажа и дума, без да му покажа, че нещо се е случило. Но как да живееш с човек, който не иска да е с теб? Защо се ожени за мен и се преструва, че всичко е наред?

Не разбирам защо станах негова жена. Преди няколко седмици се венчахме. Вярвах, че съпругът ми ме обича

Įdomybės

0278

Не разбирам защо станах негова съпруга Допреди малко се оженихме. Мислех, че мъжът ми ме обича безумно. И нямаше никакви съмнения, докато не се случи нещо странно. Не става въпрос даже за изневяра. Това е нещо много по-сериозно, бих казала дори — загадъчно. Мисля, че всичко се случи, защото прекалено много ми пукаше. Прекалено го боготворях, прекалено го обичах и всичко му прощавах. Разбира се, той свикна с това, стана по-уверен в себе си, нарасна самочувствието му. Сигурно си е въобразил, че всяка жена ще се моли за вниманието му. А всъщност, другите изобщо не му обръщат такава внимание… Някоя друга не би търпяла неговите грешки и не би му вярвала сляпо. Малко преди сватбата поиска да остане сам, да отиде на почивка и да се подготви за брачния живот. Нямаше какво да сторя, затова го приех и му позволих да замине. Късно ми разказа, че решил да избяга от цивилизацията, да бъде там, където няма интернет и телефон. Отиде сам в планината, за да се наслади на природата. Аз останах, тъгувайки до болка. Минутите се влачеха, чакайки го и ужасно ми липсваше. Седмица по-късно се прибра. Това беше най-щастливият ден в живота ми. Посрещнах го с цялата топлота и любов, на които съм способна. Сготвих му най-вкусните ястия. Но на следващия ден започнаха да стават странни неща. Той постоянно излизаше към антрето или в другата стая. После започна да излиза от вкъщи по няколко пъти на ден с различни оправдания. Един ден, докато излизах за хляб, намерих писмо в пощенската кутия. Изглеждаше като обикновено писмо. Адресирано беше до мен, а изпратено от него по време на отсъствието му. Но написаното вътре ме разтърси дълбоко. Пишеше следното: „Здравей. Не искам повече да те лъжа. Ти не си подходящата жена за мен. Не искам да прекарам живота си с теб. Няма да има сватба. Прости ми, не ме търси и не ми звъни. Няма да се върна при теб.“ Толкова кратко, хладно и жестоко… Едва тогава осъзнах, че постоянно проверяваше пощенската кутия. Мълчаливо унищожих писмото, без да кажа и дума, без да го накарам да разбере, че нещо се е случило. Но как могла да живея с човек, който не иска да бъде с мен? Защо се ожени и се преструваше, че всичко е наред?

Не мога да разбера защо станах негова съпруга Наскоро с Борис сключихме брак. Винаги съм мислела, че