Įdomybės

Когато наследството на баба събуди спомените на баща Баща ми си спомни за мен когато научи за наследството на баба.

Откакто баща ѝ почина, Стефания беше само сянка в собствения си дом търпена, но никога искрено приета.

Казвам се Радка Димитрова, на шестдесет и девет години съм. Имам два сина, три внучета и две снахи.

Отивам неохотно със сина ми да посетим майка ми. Сърцето ми се свива от мисълта да тръгвам, но пак си

Ех, съдбата не се излъгва Най-добрите приятелки Радка и Венета бяха неразделни от детство, живееха в

Бяха изминали много години, откакто се случи всичко. Денят, в който светът ѝ се срина, все още стои ясно

Ме кани при родителите си, но отказвам да стана тяхна прислужница. Ме кани да живеем в семейната къща