Įdomybės

Zofia zamknęła za sobą drzwi pokoju spokojnym, lecz stanowczym ruchem. Po raz pierwszy od dawna poczuła

Емил Ганчев стоеше на прага, сърцето му биеше лудо, докато гледаше случващото се пред него.

Човекът в тъмния костюм стоеше неподвижен, но очите му бяха залепени за писмото в ръцете ми, сякаш това

Wiera smażyła kotlety, gdy do kuchni wszedł mężczyzna. “Wiero, musimy porozmawiać”

Zamarłem w bezruchu. Palce zesztywniały mi na guzikach sukienki, a oddech uwiązł w gardle. Przy bladej

Marek nie mógł zasnąć tej nocy. Obraz kobiety przed piekarnią nie dawał mu spokoju. Powracał w jego myślach

Таксиметровият шофьор в София спира пред последната си поръчка за нощта и кобура. Отново кобура.

Нейните думи удрят като удар. Да, но каква полза имат тези възможности, ако все още се мъчя?

Снежната нощ беше студена като смърт, когато младият милионер Борис Димитров намери безсъзнатно момиченце