Įdomybės – Page 120 – Įdomybės!

Ще ви разкажа една историяя, която дълго време тежеше на сърцето ми, но често я запазвах само за себе си. Може би греша, вярвайки, че други страдат повече от мен. Но днес, най-накрая искам да призная на глас, че не съм щастлива. И че от винаги се чувствам нещастна.

Ще ви разкажа една история, която отдавна тежи на сърцето ми, но обикновено пазя за себе си.

Не звънни вече! Защо губиш време за неща, от които нямаш нужда? Още преди години разбрах, че нито ти, нито децата ти се интересувате дали баба още е жива и как е!

Не ми звънни повече! Защо си губиш времето с неща, от които нямаш нужда? Отдавна разбрах, че нито ти

Жена, изтощена след шест години самота.

Една изтощена жена след шест години самота. Радка беше наистина изморена. Живееше сама от шест години

Исках да изненадам съпруга си. Реших да отида на работата му и да му занеса обяд. Достигнах до вратата и чух разговор, който ме шокира

Исках да изненадам съпруга си. Реших да отида до работата му и да му занеса обяд. Приближих се до вратата

Къде отиваме? И кой ще ни сготви?

Къде си тръгнала? Кой ще ни готви сега? попита изненадан съпругът, като видя какво прави Антонина след

„Синко мой, моля те, грижи се за болестната си сестра! Не я изоставяй!“ – прошепна майката.

Синко мой, моля те, грижи се за болната си сестра. Не я изоставяй! прошепна майката, думите ѝ раздиращи сърцето.

Приятели разбраха, че аз и жена ми даваме апартамент под наем и сега искат да се нанесат. Как да им обясним, че не искаме да го даваме на познати? Винаги е по-трудно да преговаряш при такива обстоятелства

След женитбата нещата между мен и жена ми вървяха чудесно. Оженихме се с мисълта, че ще живеем при нейните родители.

Преди пет години, съседката ми погреба съпруга си ветеран и остана сама.

Преди пет години съседката ми погреба мъжа си, ветерана, и остана сама. Беше точно преди пет години.

Това е твоята майка – значи това е твоя отговорност!” – Каза той, но тя вече беше стигнала до край

**Личен дневник** Това е твоя майка значи, това е твоя отговорност! каза той, но тя вече беше стигнала до край.