Една българка на петдесет и шест години започна да усеща признаците на остаряване. И няма нищо изненадващо в това – напълно естествено е. Времето просто настъпва.
Днес отново седнах да пиша дневника си, мислейки за изминалите години. Животът тече неусетно, а аз осъзнах
Įdomybės
040
Двадесет и шест години по-късно
Двадесет и шест години по-късно Онази вечер чорбата беше особено вкусна. Станка отвори капака на тенджерата
Įdomybės
038
Тя, която дръзна да каже „не“
Она, която каза не Запис от дневника ми Георги Георгиев Мирослава Боянова Стефанова седеше на края на
Įdomybės
092
Бившата ми съпруга… Преди две години, докато командировката ми в Пловдив приключваше и се готвех…
Бившата съпруга… Това се случи преди две години. Срокът на командировката ми изтичаше и трябваше
Įdomybės
037
Избирай – майка ти или аз
Избери или майка ти, или мен Телефонът иззвъня към половин единайсет вечерта, когато Теодора вече си
Įdomybės
0190
Анка Иванова седеше на пейка в болничния двор и плачеше – на 70 години, синът и дъщерята не дойдоха,…
Знаеш ли, приятелко, Василка Георгиева седеше тези дни на една пейка пред дома за възрастни в Пловдив
Įdomybės
070
Тя, която дръзна да каже „не“
Оная, която каза не Нина Георгиева Дойчинова седеше на ръба на табуретката и режеше хляба. Тънко, филия
Įdomybės
0194
Срокът на давност не е изтекъл
– Госпожо, знаете ли изобщо с кого говорите? Райна Василева не вдигна веднага глава. Дописа ред
Įdomybės
022
Срокът на давност не е изтекъл
Срокът на забравата не изтече Госпожо, осъзнавате ли изобщо коя съм? Стефка Петкова не вдигна глава веднага.