Įdomybės

Аз и съпругът ми се озовахме успешно издигнати сами сякаш сами си бяхме построили къща на облаци, строени

Вечерното слънце се стича като топъл мед по хълмовете около селото, огрявайки сгушените къщички в уютни

Синът ми се ожени, когато вече беше на 33 години. Сега това изглежда съвсем обичайно, но преди се смяташе за късно.

Аз и съпругът ми постигнахме всичко сами, без чужда помощ, докато по-малките ни братя и сестри получиха

Когато тишината в препълнената зала на Софийската филхармония стана почти непоносима, първите аплодисменти

Когато залата потъна в почти болезнена тишина, първите аплаузи прозвучаха като привет първо един, после

Когато тишината стана така осезаема, че направо можеше да я режеш с нож, първите аплодисменти прозвучаха

Късен подарък Автобусът подскочи леко, и аз, Антония Иванова, хванах здраво перилото с две ръце, усещайки

Сега, спомням си времената от преди много години, когато синът ми се ожени. Тогава беше вече на тридесет