Įdomybės

Докато работех, родителите ми преместиха нещата на децата ми в мазето, казвайки ми: Другият ни внук заслужава

За Боби Щастливото детство на Боби свърши, когато беше на пет години. Един ден родителите му не дойдоха

Беше зимата на 1950г., а студа пробиваше до костите. В една мрачна стая със стенки от стар камък, аромат

Добро утро, любима. Той, както винаги, се събуди минута преди алармата да звънне. Навик, останал от армията.

Радка, гладни сме! Стига си лежала! зазвуча уплашен глас на съпруга ѝ. Главата я щеше, гърлото гори

Слънчевата светлина, просмукваща се през полупрозрачните завеси, леко падаше върху снимката в сребърна

Нямаш никаква съвест. Не виждаш ли колко е трудно на Даниел? Твой брат е, можеше да му помогнеш.

Богатият син избледня, щом видя бездомния младеж, който се отъжде на него никога не е подозирал, че има брат!

На 65 години осъзнахме, че децата ни вече не се нуждаят от нас. Как да се примирим с това и да започнем