Įdomybės
Днес отново седнах да пиша дневника си, мислейки за изминалите години. Животът тече неусетно, а аз осъзнах
Двадесет и шест години по-късно Онази вечер чорбата беше особено вкусна. Станка отвори капака на тенджерата
Она, която каза не Запис от дневника ми Георги Георгиев Мирослава Боянова Стефанова седеше на края на
Бившата съпруга… Това се случи преди две години. Срокът на командировката ми изтичаше и трябваше
Избери или майка ти, или мен Телефонът иззвъня към половин единайсет вечерта, когато Теодора вече си
Знаеш ли, приятелко, Василка Георгиева седеше тези дни на една пейка пред дома за възрастни в Пловдив
Оная, която каза не Нина Георгиева Дойчинова седеше на ръба на табуретката и режеше хляба. Тънко, филия
– Госпожо, знаете ли изобщо с кого говорите? Райна Василева не вдигна веднага глава. Дописа ред
Срокът на забравата не изтече Госпожо, осъзнавате ли изобщо коя съм? Стефка Петкова не вдигна глава веднага.







