Įdomybės

Не ме учете как да живея Марина, пусни ме! Не мога вече да живея с тях. Това не е дом, а затвор!

Не ми давайте акъл как да живея Биляна, пусни ме! Повече не издържам с тях, това не е дом, а някаква

Всяка сутрин Глория се събужда под звуците на капки, падащи по перваза, и вижда сивите облаци зад прозореца.

Ралице, ти се лудиш в зряла възраст! Онези ти внуци вече ходят до училище, а ти планираш сватба?

Всяка сутрин се будех под звуците на капките, които удряха прозореца, и виждах сивите облаци над София.

Петре, ти ли си, сине? Аз съм, мамо! Извинявай, че се прибрах толкова късно Гласът на майка ми, треперещ

Всяка сутрин Десислава се събуждаше под звуците на дъждовни капки, които се сипеха като бисери по прозореца

Добре дошъл, Викторе! Това ти ли си, сине мой? Да, мамо, аз съм! Извинявай, че се прибрах толкова късно…

На 63 години съм и пазя една тайна вече четири десетилетия. С Елена се запознахме в Софийския университет.