Įdomybės

Дневник, 14 май Тази вечер беше една от онези, които никога няма да забравя. Събрах всичката си смелост

Името ми е Александра. След развода се преместих с десетгодишните си близнаци Кирил и Мирела в къщата

Щастливото детство на Кольо свърши, когато той стана на пет. Една сутрин родителите му не се появиха

Мария ронеше сълзи край гроба на своята най-добра приятелка Дарина. Вече четиридесет дни, а на гробището

Щастливото детство на Колко се стопи, когато той стана на пет. Един сутрин, в детската градина, никой

Тя го отхвърли заради дрехите му, но само след минута горчиво съжали! Всички сме чували израза: “

Каква съм ти баба? Само петдесет и едно с късмет, а не съвсем стара, пробуржика Тодора Иванова, поставяйки

Каква съм ти баба? Само петдесет и малко, а ти ме наричаш стара! пробурчаше Радка, поставяйки върху масата

Двадесет години търсих изчезнали хора в балканските гори и ги връщах при близките им. Но когато открих