Įdomybės

Нераждащата баба вече не е баба, а почти полубаба, казваше ми свекърчето, прошепна Мария, съчела в устните

Мухата, залепнала на прозореца, жужеше тънко и досадно. Аз, Боби, отворих очи. Слънчев лъч се плъзгаше

Мухa бръмчеше на прозореца, тънко и пронизително, сякаш търсеше път към луната. Станимир отвори очи.

ПРЕЖДЕ ШИ И ПРЕДИ СЪН Андрей Иванов обожаваше съпругата си Мирела. Той не можеше да спре да диша нейния аромат.

Марийче, остани си у дома. Не е ли достатъчно, че сме женени та трябва навсякъде да те влача със себе си?

Ей, бабо, дай сладкиш на момичето! викаше онзи мъж, който седеше на стъпалата пред сладкарницата в София

– Мария, стой си вкъщи. Нали не трябва да те мъкна с мен навсякъде само защото сме женени?

– Мария, стой си вкъщи. Нали не трябва да те мъкна с мен навсякъде само защото сме женени?