— Прибирай се вкъщи! Там ще ще си говорим! — изръмжа недоволно Максим. — Не ми стигат тия скандали пред хората!
— Ами чудесно! — изсумтя Варя. — Много си ми интересен! — отвърна му и метна плитката си зад гърба, тръгвайки към дома.
Максим изчака Варя да се отдалечи, извади телефона и прошепна в микрофона:
— Да, тръгна си за вкъщи! Посрещнете я, както се разбрахме! И, ако трябва, я заключете долу в мазето, че да се научи на дисциплина! Аз идвам след малко!
След това мушна телефона в джоба, готов да влезе в кварталния магазин и да си отпразнува възпитанието на жена си, когато изведнъж го хвана за ръка един непознат мъж.
— Извинявайте, че ви прекъсвам така! — смутено се усмихна непознатият. — С вас беше една дама…
— Жена ми е, какво за нея? — смръщи вежди Максим.
— Нищо… само питах… — усмивката стана мазна и извинителна. — Случайно да се казва Варвара Миленова?
— Варвара, да, до сватбата беше Миленова. Защо питате?
— По баща — Сергеевна ли й е?
— Да! — раздразни се Максим. — Откъде познавате жена ми?
— Извинявайте още веднъж, просто съм й голям фен. Но не лично – фен на таланта ѝ!
— Варя умения? Това пък кога стана? — занемя Максим.
— Ами, знаете ли, получи доживотна забрана да се състезава по муай тай още на 18 – заради твърде голяма жестокост! Но иначе беше истинско удоволствие да я гледаш на ринга…
Максим с разтреперани ръце се опита да извади телефона си, но той падна и се разтроши. Макс се втурна към дома си и си мърмореше: „Само да стигна навреме, Господи!“
Когато Варя пристигна в селото, всички се чудеха коя е тази градска фурия – млада, спортна, весела, дори и учителка по физическо стана в основното училище. Всички решиха, че ще поработи малко и ще си замине, но момичето остана завинаги.
— Младицата явно от нещо бяга! — шушукаха жените. — Сто процента си крие страшна тайна!
— Светът е малък, сърца болни – така си е, — заключаваха селяците.
Максим я ухажваше предпазливо, но бързо реши: „Ще я взема за жена – ни алчна, ни нахална, чужда е, а и родата й няма да ми се бърка!“
Баба му и дядо му одобриха, брат му също. Но бабата заяви:
— В нашата къща ред има! Дамите слушат мъжете и уважават семейството!
— Аз уважавам, ама несправедливост не търпя, — отвърна Варя.
Скоро разбира какво значи порядък по български — работа от тъмно до тъмно, никакви излизания, няма приятелки и разходки, няма кино или кафе. „Тук не е град, тук срамът се разнася бързо!“
Варя не се дава – върши и си търси правата. Но женското сабурджийство няма край:
— Тая Варя е по-лоша от трън! Душа вади! Всичко ѝ не е наред!
Скоро родата решава — време е Варя да се „научи на кроткост“. Максим трябва да я прати сама у дома, където ще я посрещнат и „ако трябва – в мазето ще я заключим!“
Само че, докато Максим се мотка, вкъщи става мазало – брат му Митко със счупена ръка, татко му в безсъзнание, майка му синя и уплашена, а Варя си пие чая спокойно.
— Скъпи, за твоята доза ли дойде? — пита го тя. — Май е време за нещо повече – справедливост в семейството!
— Защо не каза, че можеш да… — заекна Максим.
— Меря си силите, — усмихна се тя. — Всеки получи, каквото заслужава. И да не ти хрумва развод – бременна съм! Детето ще си има баща!
След тази случка редът в къщата се промени завинаги.
— Жената от градо удари по масата — и семеен мир настъпи по български! Прибирай се у дома! Там ще говорим! изсъска нервно Георги, свъсил вежди. Не ми трябва да вдигаме цирк
Сърцето на майка Станимир седеше на дървения кухненски стол, влязъл в меката прегръдка на дома, сякаш
Майчино сърце Станимир седеше на кухненската маса, на любимото си място още от дете. Пред него гордо
Не ме гледай така! Нямам нужда от това дете. Вземи го! непозната жена просто хвърли кърпичката в ръцете ми.
Иван, не те разбирам. Да не си луднал? Какво значи “заминавам”? -Това означава точно това.
Алекс, ти съвсем ли превъртя? Какво значи – тръгвам си?
– Именно това значи. Отдавна имам любовница! Тя е с 16 години по-млада от мен! Реших, че с нея ще ми е по-добре!
– Тя ти е на възраст за дъщеря!
– Съвсем не! Вече е на 20.
Алексей се приближи.
– И изобщо, Валерия е дъщеря на много богат човек. Най-сетне ще мога да живея, както винаги съм мечтал! След това ще ми роди дете – не като теб!
Всяка негова дума съсипваше Татяна. Тя знаеше, че един ден ще се случи, тъй като нямат деца.
…
Но и наум не ѝ беше идвало, че това ще стане по такъв унизителен начин.
Бяха заедно почти 15 години. Имаше всякакви моменти, както при всички. Но Таня винаги е смятала, че без уважение семейството не съществува.
– Таня, поне поплачи, за приличие, че ме караш да се чувствам неудобно.
Тя вдигна гордо глава.
– Защо да плача? Радвам се за теб! Дано поне един от нас сбъдне мечтата си.
Алексей се озъби.
– Постоянно ми натякваш за тези твои четки! Това не е работа, а направо нищо!
– Хобито ми е, да. Ако работех по-малко, а ти изкарваше повече, и аз щях да се занимавам с любимото си нещо.
– Е, хайде стига… Какво друго да вършиш – деца така и така не можеш да имаш. Работи си!
Тя се обърна към Алексей, който тъкмо затваряше куфара.
– Алексей, тази твоя нова… пасия. Няма да работи, нали? Как ще живеете? Не си любител и ти!
– Това вече не те засяга! Но днес съм щедър, ще ти кажа – ще живеем скромно малко време. Когато Валерия забременее, баща ѝ ще ни засипе с пари! И така ще ни стига!
Той затвори куфара и излезе, тръшкайки вратата. Таня потръпна – не обичаше силни звуци. Пак погледна през прозореца.
Долу спря лъскава червена кола. От нея изскочи младо момиче и се хвърли на врата на Алексей. Всички баби от блока зяпнаха на сцената. Можеше поне да си тръгне, без да ме засрамва, помисли Таня.
И странно, Таня почувства облекчение. Животът им напоследък беше истинска гротеска.
Алексей почти не се прибираше. Тя всичко разбираше, но не можеше сама да прекъсне нещото, което наричаха семейство.
Взе телефона:
– Рити, какви са ти плановете за тази вечер?
…
– Да се напием, да се посмеем, има повод!
…
Рита в кафето я чакаше с нетърпение – Таня никога не закъсняваше. Когато влезе, всички останаха с отворена уста. Дългата коса бе отрязана, стоеше ѝ каре в светли тонове, идеален грим и стилна рокля, която загатваше тялото ѝ повече от най-уплътнените дънки.
– Таня, ти си друг човек!
– Харесва ли ти?
– Младолика си с десет години поне! Само не казвай, че ти си изгонила Алексей!
– Не казвам – сам си тръгна!
Двете избухнаха в смях. След половин час им изпратиха напитки от господин на съседната маса. Таня го покани. Оказа се, че се казва Ивайло, умен, весел и съвсем не нахален.
…
– Таня, да не празнувате рожден ден?
– Не… Или пък да – от вчера съм свободна. Мъжът ми ме напусна.
Той я гледаше с изненада и малко възхищение.
…
След три седмици…
– Как е с Ивайло? – пита Рита.
– По-щастлива не съм се чувствала!
Но Алексей не ѝ дава покой. Изпрати покана за сватбата си.
– Защо ли? – пита Рита.
– За да ме види смачкана или да докаже нещо на новата си.
– Вземи Ивайло и кажи “честито”, покажи му как се прави!
…
Сватбеният ден. Алексей нервничи, Валерия се чуди дали баща ѝ ще дойде и мрънка, че цяла година не е давал стотинка.
А Таня, заедно с Ивайло, върви гордо. Подава букет на булката, после конверт с пожелания.
– Хубаво е, че вече си самостоятелна, Валерия. Ние с Таня ще пътуваме по света. Предавам ти “дъщеря си” в сигурни ръце, Олексий. Извинявайте, бързаме!
Излизат от ресторанта. Таня е готова да се разсмее, но се сдържа, докато Ивайло тихо прошепва:
– Виж сега, ще трябва да се омъжиш за мен!
– Както трябва, ще бъде… – сериозно отвръща Таня и двамата тръгват заедно към една по-добра обич и бъдеще.
И най-сетне си даде сметка –
Когато съпругът ти избере 20-годишна студентка, а ти промениш живота си – истинският триумф започва с нова прическа, нова рокля и страхотен нов мъж! – Владо, аз не те разбирам. Полудя ли? Какво значи напускам? – Това си значи. Отдавна си
Денник на Елица Днес Рито ми изпрати покана за сватбата ѝ. Обаче няма да отида. “Елице, ще отидеш ли?
Маргарита Димитрова внезапно се разболя. Нито една от нейните дъщери не я посети, докато тя беше на легло.
Изведнъж Рада Симеонова се почувства зле. Нито една от дъщерите ѝ не я посети, докато беше на легло.
