Įdomybės

Жилището на някой друг? Плащай наем, ако искаш да живееш! — Не знам дали сватбата на дъщеря ми ще се състои. Всички се скараха. А бъдещият зет полудява. Остават две седмици до сватбата, а той излиза извън кожата си. Не знам как ще приключи това, жал ми е за дъщеря ми — оплаква се Албена. — Защо се карате? — Няма да повярваш — заради жилище. Решихме да направим изненада на младоженците, събрахме всички спестявания и купихме апартамент като сватбен подарък. Трябваше дори да продадем вилата на язовира и гаража, за да ни стигнат парите. Имотът е записан на името на дъщеря ми. Но щом ще се женят, какво значение има на кого е? — Точно така… — И аз, и мъжът ми мислим така. Апартаментът, разбира се, е “голо” — трябва основен ремонт и обзавеждане, но нямаме вече спестявания. Съпругът ми каза на бъдещия зет, че можем заедно да ремонтираме жилището, за да се настанят възможно най-скоро. А той не иска да ремонтира! — Защо? — Защото смята, че това е чуждо жилище. Не иска да инвестира в имот, който не е негов. Каза, че може да купи дребни неща, но не възнамерява да харчи големи суми. — Може би да заживеят така, без ремонт. — Не става, жилището е напълно празно. Трябва да се сменят ВиК и електроинсталация, да се изравнят подовете и стените. Старите прозорци – по-добре да ги махнем, за да не паднат. Трябва поне минимално довършителни работи — казва Албена. Аз мисля, че в такива условия не може да се живее, макар да не съм претенциозна. Как ще живеят младите в такъв коптор? Срамота е. Бъдещият ми зет работи в голяма фирма, взима хубава заплата, но му е жал за парите. Той иска да спести за собствено жилище, за да не остане на улицата. Излиза, че иска да живее на наш гръб. Иска ние да платим ремонта. Затова му казах, че щом смята, че е чуждо жилище, нека плаща наем. Той се усмихна и се съгласи — въздъхва Албена. — А дъщеря ти как реагира? — Много е притеснена и плаче непрекъснато. Много го обича, но не можем да прехвърлим жилището и на него. Сега казва, че не ѝ трябва нито апартамент, нито ремонт. Но не ми харесва, че мъжът не иска да инвестира нищо в семейството. А какво ще стане после? Още не са женени, а мислят за евентуален развод и делба на имущество — казва Албена. Вие как мислите — трябва ли бъдещият зет да инвестира в този апартамент? Планира да живее там, да имат деца, да създадат дом. Има ли значение на кого е собствеността? Или неговата позиция е логична? Какво бихте направили на негово място?

Чужд апартамент? Плащай наем! Не знам дали сватбата на дъщеря ми въобще ще се състои. Всички вече са

Įdomybės

0246

„Бездомен мъж спаси задушаващо се дете от реката, но вместо благодарност майката започна да му крещи! 😨😨

Един бездомен мъж извади едно задушаващо се дете от реката, но майката на детето вместо да му благодари

Įdomybės

0160

Родителите на съпруга ми не могат да се успокоят – настойчиво го събират с бившата му жена. „Ти не разбираш ли, те имат общ син!“ – оплаква се свекърва ми.

Родителите на моя съпруг сякаш никога няма да се примирят вече години наред се опитват да го съберат

Įdomybės

0769

Родителите на съпруга ми не могат да се успокоят – упорито се опитват да го съберат с бившата му жена. „Не разбираш ли, те имат общ син!“ – оплаква се свекърва ми. Аз съм съпруга на мъж, чиито родители от години отказват да приемат, че синът им вече е разведен – вече повече от четири години. Постоянно се опитват да го помирят с бившата. Съпругът ми и аз се оженихме преди три години и водим щастлив живот. Свекърва ми смята, че синът й е постъпил прибързано и глупаво, и трябва с всички средства да възстанови връзката със семейството на бившата си жена, тъй като синът му е там. Когато запознах се с Адам, той вече беше разведен – уж по взаимно съгласие. А бившата му съпруга отдавна е омъжена повторно – може би любовникът е причина за раздялата им. Може би сбъркахме, че се оженихме. Майка ми настояваше да сключим брак. Забременя, а аз дори не бях влюбен – просто излизах с нея. Ако не беше бременна, нямаше да се оженя.“ – така ми обясни мъжът ми. Не се притеснявах от бившата му. В началото реших да се вгледам по-добре в него и разбрах, че той не копнее по предишното си семейство и е напълно безразличен към бившата си. Тя също не проявява интерес – омъжена е повторно и комуникират само заради сина. Само майката на мъжа ми не може да приеме нещата – както и бащата. Упорито се опитват да възстановят семейството му. Доста негативно приеха нашата връзка. „Млади сте, животът е пред вас – защо да се забъркваш в чуждо семейство?“ – питаше ме, когато бяхме сами. Казах й, че ако Адам беше женен, не бих се намесвала, но сега е свободен. Свекърва ми искаше още да каже, но Адам влезе и прекъсна разговора. Така разбрах, че няма да поддържам добри отношения с нея, но това не ме тревожеше особено. Сключихме брак и заживяхме заедно. Не поддържах връзка със свекърва си, освен по празниците. Тогава трябваше да изслушвам оплаквания по адрес на бившето семейство на мъжа ми. Адам се опитваше да я спре, защото и той не беше доволен, но после всичко се повтаряше. Не бързахме да имаме деца – не се виждах като майка, а мъжът ми вече имаше син, което радваше свекърва ми. След като мъжът ми се разведе, тя започна да кани бившата му жена по празници, да я хвали – „Бяха прекрасна двойка“… Бившата съпруга оставаше безразлична към всичко – просто идваше по задължение. Свекърва ми се опитваше да предизвика ревност у Адам към бившата му, а у мен – към него. Звънеше ми и ме разпитваше дали знам къде е съпругът ми – ако не знаех, веднага предполагаше, че е с нея или го изпращаше при нея. В мен няма ревност, но всичко това ме изнервя. Ако човек погледне Адам и бившата му, отстрани е ясно, че между тях няма нищо и няма да има. Но общото дете не улеснява нещата. Мъжът ми дава пари редовно, говори понякога със сина си, води го на гости. Бившата не прави интриги, не иска повече пари, не препятства контактите. Държат се цивилизовано и се уважават. Но свекърва ми не разбира това и постоянно плете интриги. Кога ще спре? Кога ще се осъзнае? Мъжът ми се надява всичко да утихне, когато му родя дете, но аз не вярвам.

Родителите на съпруга ми не могат да се успокоят опитват се да го сдобрят с бившата му жена.

Įdomybės

032

Свекърва ми предложи да ни помага с гледането на децата през лятото – тя вече е пенсионерка и има много свободно време, затова се съгласихме. И двамата с мъжа ми работим, имаме три деца, но не можем да ползваме нормален отпуск – сменяме се, ако някое дете се разболее или има специално събитие. Имаме ипотека от три години и всички пари отиват по нея, така че почивки не са възможни, а през лятото няма кой да гледа децата – затова ни е спокойно, че са на сигурно и уютно място у дома. Свекърва ми не харчи свои средства – ние винаги носим покупки и ѝ даваме пари за лакомства, а тя казва, че не ѝ стига пенсията. Това излиза по-евтино от бавачка и всички са доволни. Проблемът започна, когато братът на мъжа ми остави трите си по-малки, по-енергични деца при баба, но не ѝ донесе нито храна, нито пари – трябваше ние да поемем издръжката и тяхната грижа. Говоря с мъжа ми, но той не иска скандали. Защо трябва да работя двойно, за да поема чуждите деца? Как най-добре да разговарям с него по този въпрос, без да се стигне до караница?

Днес записах в дневника си няколко мисли, които дълго време ме тормозят. Това лято свекървата ми предложи

Įdomybės

077

Свекърва ми предложи да ни помага с гледането на децата през лятото — сега е пенсионерка и има много свободно време, затова приехме. Двамата с мъжа ми работим, имаме три деца, но реално не можем да ползваме нормална отпуска — обикновено взимаме почивни дни на смени, ако някое от децата е болно или има специално събитие. Живеем с 20-годишен ипотечен кредит, което ни държи далеч от възможността за лятна почивка, а отпуската ни изтича в месечните вноски. През ваканцията няма и кой да гледа децата, затова поне знаем, че са в безопасност и удобно у дома с баба си! Когато водим децата при майката на съпругами, винаги носим покупки и оставяме пари за лакомства — тя никога не харчи от собствената си пенсия; казва, че не ѝ стига. Обикновено ѝ даваме пари лично, което пак е по-евтино от наемане на детегледачка и всички са доволни. Братът на мъжа ми реши да доведе и своите три деца при баба им, но те са по-малки и по-палави от нашите, което изисква постоянни грижи. За разлика от нас, той нито донесе храна, нито пари – даже се наложи ние да поемем издръжката на всичките деца от нашия джоб. Нормално ли е да се чувствам така? Многократно молих съпруга си да поговори с брат си, но той не предприема нищо и не желае конфликт. Защо аз трябва да работя усилено, докато някой друг си отглежда децата? Кой е най-добрият начин да говоря по този въпрос, без да се стигне до кавга?

Днес отново си мислех колко съм благодарна на свекърва ми, че се съгласи да ни помага с децата през лятото.

Įdomybės

063

Свекърва ми предложи да ни помага с гледането на децата през лятото – тя вече е пенсионерка и има много свободно време, затова се съгласихме. И двамата с мъжа ми работим, имаме три деца, но не можем да ползваме нормален отпуск – сменяме се, ако някое дете се разболее или има специално събитие. Имаме ипотека от три години и всички пари отиват по нея, така че почивки не са възможни, а през лятото няма кой да гледа децата – затова ни е спокойно, че са на сигурно и уютно място у дома. Свекърва ми не харчи свои средства – ние винаги носим покупки и ѝ даваме пари за лакомства, а тя казва, че не ѝ стига пенсията. Това излиза по-евтино от бавачка и всички са доволни. Проблемът започна, когато братът на мъжа ми остави трите си по-малки, по-енергични деца при баба, но не ѝ донесе нито храна, нито пари – трябваше ние да поемем издръжката и тяхната грижа. Говоря с мъжа ми, но той не иска скандали. Защо трябва да работя двойно, за да поема чуждите деца? Как най-добре да разговарям с него по този въпрос, без да се стигне до караница?

Днес записах в дневника си няколко мисли, които дълго време ме тормозят. Това лято свекървата ми предложи

Įdomybės

047

Свекърва ми предложи да ни помага с гледането на децата през лятото — сега е пенсионерка и има много свободно време, затова приехме. Двамата с мъжа ми работим, имаме три деца, но реално не можем да ползваме нормална отпуска — обикновено взимаме почивни дни на смени, ако някое от децата е болно или има специално събитие. Живеем с 20-годишен ипотечен кредит, което ни държи далеч от възможността за лятна почивка, а отпуската ни изтича в месечните вноски. През ваканцията няма и кой да гледа децата, затова поне знаем, че са в безопасност и удобно у дома с баба си! Когато водим децата при майката на съпругами, винаги носим покупки и оставяме пари за лакомства — тя никога не харчи от собствената си пенсия; казва, че не ѝ стига. Обикновено ѝ даваме пари лично, което пак е по-евтино от наемане на детегледачка и всички са доволни. Братът на мъжа ми реши да доведе и своите три деца при баба им, но те са по-малки и по-палави от нашите, което изисква постоянни грижи. За разлика от нас, той нито донесе храна, нито пари – даже се наложи ние да поемем издръжката на всичките деца от нашия джоб. Нормално ли е да се чувствам така? Многократно молих съпруга си да поговори с брат си, но той не предприема нищо и не желае конфликт. Защо аз трябва да работя усилено, докато някой друг си отглежда децата? Кой е най-добрият начин да говоря по този въпрос, без да се стигне до кавга?

Днес отново си мислех колко съм благодарна на свекърва ми, че се съгласи да ни помага с децата през лятото.

Įdomybės

055

Видя кучето, легнало до пейката, той се втурна към него. Погледът му падна и на повода, който Наташа беше небрежно изхвърлила.

Забелязала кучето до пейката, веднага притича към него. Тя забелязва и колана, който Наташа небрежно