Įdomybės

Етап 1: Раницата, по-тежка от предишната Баща ми отвори вратата бавно, сякаш очакваше да види не съседа

Мамо, а къде са четирите хиляди лева, които Десислава ти превежда всеки месец? След този въпрос в моята

Бях на осем, когато майка ми си тръгна от дома ни в Пловдив. Спомням си как слезе по стълбите, излезе

Баща ми мислеше, че съм “посрамила семейството” докато не разбра какво е сторил самият той

Когато Мария беше на две години, тя живееше в дома за деца в Пловдив. Аз работех като фотограф на деца

Слушай сега, да ти разкажа нещо, което още не мога да забравя беше такъв житейски урок, че ще го помня

Тя му даде урок за цял живот! Чували сме го сто пъти: По дрехите посрещат, ама понякога това правило

Имало едно време един мъж на име Христо Димитров, в едно малко градче край Стара планина. Когато се връщам

Вчера се случи нещо, което ме накара дълго да размишлявам. Описвам го тук, в личния си дневник, защото