Жената избяга от дома и изостави съпруга и децата си, а два дни по-късно получи писмо
След като се прибра от работа, бащата реши да гледа мача по футбол на спокойствие, без никакви домашни или родителски задължения. Не искаше да приспива крещящите деца.
Но тази вечер всичко се промени – с трясък на вратата съпругата му си тръгна, изгубила търпение. Децата останаха при баща си. Спокойният свят на мъжа с бира на дивана бе изведнъж преобърнат. Ето какво написа съпругът на жена си няколко дни по-късно:
„Скъпа моя,
Преди няколко дни се скарахме. Прибрах се, пребит от умора. Беше 20:00 часа и исках само да легна на дивана и да гледам мача.
Ти беше в лошо настроение и изтощена. Децата се караха и крещяха, докато ги слагаше да спят.
Увеличих звука, за да не ги чувам.
‘Няма ли да ти стане нещо, ако малко помогнеш и се включиш в отглеждането на децата?’, попита ти, намалявайки звука на телевизора.
Раздразнен, отвърнах: ‘Работих цял ден, за да можеш ти да си стоиш вкъщи и да си играеш на куклен дом’.
Започна караницата и обвиненията се заредиха едно след друго. Ти заплака от умора и гняв. Казах ти разни неща. Ти извика, че повече не издържаш. След това излезе от вкъщи и ме остави с децата.
Наложи ми се аз да ги нахраня и приспя. На следващия ден не се върна. Взех си отпуск и останах у дома с децата.
Минах през всички ревове и стонове.
Тичах цял ден из апартамента, без дори миг за душ.
Стоях у дома по цял ден и нямах с кого да говоря, ако не е дете под 10 години.
Нямаше кога да седна нормално да вечерям – трябваше да се грижа за децата постоянно.
Бях толкова изтощен, че можех да спя 20 часа без прекъсване, но това е невъзможно, защото някое дете се буди и вика на всеки три часа.
Живях без теб две денонощия. Осъзнах всичко.
Разбрах колко си уморена.
Разбрах: да си майка е едно непрестанно жертване.
Разбрах: това е много по-трудно от 10 часа в офис с вземане на сериозни финансови решения.
Разбрах, че си пожертва кариерата и финансовата си независимост, за да си до децата.
Разбрах колко е трудно, когато парите не зависят от теб, а от партньора.
Разбрах за какви жертви става дума, когато се отказваш от купони или тренировки с приятели. Не можеш да правиш любимите си неща и дори не спиш нормално.
Разбрах как се чувстваш, когато си затворена с децата и пропускаш целия свят навън.
Разбрах защо се обиждаш, когато майка ми критикува начина ти на възпитание. Никой не познава децата по-добре от тяхната майка.
Осъзнах, че майките имат най-голямата отговорност в обществото. За жалост никой не го оценява или хвали.
Не пиша това писмо само за да ти кажа колко ми липсваш. Не искам да мине още ден от твоя живот без да чуеш:
‘Ти си невероятно смела, вършиш страхотна работа и те уважавам!’
Ролята на съпругата, майката и домакинята в обществото, макар и най-важната, е всъщност най-малко ценена. Сподели това писмо с приятелките си, за да започнем най-после да признаваме най-важната професия на света – майчинството. Жената избяга от вкъщи и остави съпруга и децата си, а два дни по-късно получи писмо След работа, бащата
” Ето го, когото не чакахме! извика Димитър Петров. Можеш да си ходиш обратно! Тате, какво става?
Брат ми ми каза, че мама си е позволила да удари жена му, и аз веднага усетих, че тук нещо не е наред.
Брат ми ми сподели, че майка ни е посегнала на жена му, и аз веднага усетих, че нещо не е наред.
Когато с мъжа ми бяхме бедни, свекърва ми си купи кожено палто, телевизор и живя като царица – но години по-късно всичко се обърна!
На 18 родих дете, останахме сами, а родителите ни ни обърнаха гръб – само леля ми ни помогна. Години наред живеех на квартира с децата, докато свекърва ми и майка ми мислеха само за себе си.
Сега имаме всичко, постигнато с много труд – но днес, когато родителите ни загубиха всичко и търсят помощ, отказваме. Подкрепяме само леля, която беше до нас винаги. Вярвам, че ние ще помагаме на децата си по друг начин и ще си останем близки цял живот. Когато аз и съпругът ми бяхме бедни, свекърва ми си купуваше кожено палто, нов телевизор и живееше като царица.
Когато с мъжа ми бяхме бедни, свекърва ми си купи кожено палто, нов телевизор и живя като царица — но години по-късно съдбата ѝ се обърна!
На 18 години забременях, родителите ми не ме подкрепиха и мъжът ми беше в казармата. Никой от двете ни семейства не искаше да ни помага — само леля ми ме прие при себе си и ми даде подслон. Свекърва ми дори не дойде да види внука си, а вместо това продаде наследствения апартамент, за да си уреди живот мечта.
След пет години ни се роди дъщеря и разбрахме, че трябва да имаме свой дом – затова съпругът ми замина да работи в чужбина, за да спести пари. През това време родителите ни продължиха да живеят за себе си. Години по-късно, когато всеки от тях ни потърси за помощ, ние им отказахме – защото всичко сме постигнали сами и само лелята заслужава нашата признателност.
Днес децата ни знаят що е стойността на парите и се радваме на собствен дом – обещахме си никога да не ги оставим така, както нашите родители постъпиха с нас. Когато със съпруга ми бяхме бедни, свекърва ми си купи кожено палто, нов телевизор и живееше като княгиня.
На юбилея на свекървата за мен не намериха място. Мълча се обърнах и си тръгнах, а после направих това
Минаха две години от онзи ден, когато я срещнах отново – красива жена вървеше по улицата пред мен и сърцето ми спря. Познах в нея бившата си Моника, която караше мъжете да се обръщат след нея.
След сватбата не разпознавах повече жена си – превърна се в една от онези българки с мазна коса и широки тениски. Вече не я виждах облечена в рокли, които да подчертават фигурата ѝ, нито в изискана дантелена нощница.
След сватбата жена ми носеше вкъщи „торби“ – огромни тениски, забравяше за себе си. Не ходеше на маникюр, не се гримираше, да не говорим че изобщо спря да спортува, а коремчето след раждането така и не изчезна, нито целулитът…
През тези две години, докато живеехме заедно, тя се промени до неузнаваемост. Напълня все повече и тениските ставаха все по-големи. Като ѝ подхвърлях, че може да се погледне в огледалото, се засягаше и млъкваше.
В един момент осъзнах, че съм влюбен в Моника отпреди брака ни, а сега живеех с непозната. Онова момиче беше страстно, лъчезарно, красиво – всички приятели ми завиждаха. С всяка промяна любовта ми към нея се стопяваше, а на нейно място идваше само тъга.
Последно я видях облечена с огромна сива тениска, с петна от мляко, широки къси панталони, целулита се виждаше, не беше се обезкосмила, а косата ѝ беше вързана на рошав небрежен кок. По лицето ѝ бе отпечатана вечната умора, а сенките под очите ѝ – огромни.
Тогава ѝ казах, че не мога да продължавам така – не ме привлича повече като жена, нито ме вдъхновява – гледах я и изпитвах само жал.
Минаха две години от този момент и я срещнах отново – красива жена с прекрасна рокля и разпусната, къдрава коса. Беше отслабнала, от грозното патенце отново бе станала кралица. Кралица, която е отгледала и двете ни деца.
Едва тогава осъзнах, че жена ми не е имала време и сили да се погрижи за себе си, тъй като е давала всичко, за да създаде уют и да отгледа децата ни. Престанах да се интересувам от нея, не разбрах колко енергия ѝ коства всичко, обвинявах я, че не ходи на фитнес веднага след раждането.
Никъде не излизахме, за да си позволи да се кипри с бижута и хубави рокли, а у дома това е неудобно… Аз съм виновен, че не ѝ дадох възможност да носи красивите си дрехи.
Едва след две години видях живота ни отвън и разбрах, че тя е носела цялото семейство на раменете си – без да ме упрекне, винаги се радваше, че се прибирам и не се сърдеше. Създаде ми истински дом, а аз го оцених прекалено късно. Всичко, което трябваше да направя, бе да ѝ помогна, за да има време и за себе си.
Бях глупак, че изгубих истинско съкровище, без да го осъзная.
Толкова убеден в правотата си, не се интересувах от нейния или от детския живот, докато съсипахме всичко.
Сега я виждам, искам я обратно, но не вярвам да ми прости тази низост. Ще опитам да говоря с нея и да възстановя поне връзката с децата, защото вече съм изпуснал две години от живота им…
Сега жена ми има много обожатели, но не допуска никого близо до себе си – явно аз съм я наранил най-силно. И днес се чудя как да понеса вината и срама си, след като разбрах какво съм направил… Минаха две години от онзи ден, а днес я срещнах отново. Една красива жена вървеше пред мен по улиците
Минаха две години от онази съдбовна вечер. Днес пак я видях. Красива жена вървеше по Витошка пред мен
