Įdomybės
039
Без поучения: Разговор по съобщения между внук в София и дядо Кольо, в който през спомени за работа, ябълки, борш и истински думи за живота си пишат без наставления, а просто един към друг (в снимки на тетрадки и чатове), докато учат как да бъдат честни със себе си и да говорят за онова, за което в българските семейства обикновено се мълчи
На Веско в месинджъра пристига снимка на квадратен лист син химикал, прилежен ръкопис, отдолу подпис
Įdomybės
017
Писма без поука: Кореспонденция между Сашо и дядо Кольо – за яденето, труда, избора и онова, което не се изговаря в българското семейство
На Сашо съобщението пристигна във Вайбър като снимка на лист от тетрадка на малки квадратчета.
Įdomybės
01.6k.
– Снощи се подписахме, утре тя се нанася – съобщи синът в коридора
Разписахме се вчера, тя се премества утре докладваше синът в коридора. Даниела Петрова, вижте тези цени!
Įdomybės
058
Сутрешният кръг: История за Надежда Павлова, съседските дрязги, чатове в блока, нарастващо раздразнение и малки жестове по време на сутрешни разходки в софийски квартал, които постепенно превръщат войната по входовете в тиха солидарност
Сутрешният кръг По стъклената врата на стария асансьор някой пак беше залепил с хартиено тиксо лист
Įdomybės
016
Сутрешният кръг: Как Надежда и съседите ѝ от панелния блок в Люлин намериха мир чрез мълчаливи обиколки около квартала, вместо препирни в чатa и събрания за ремонти, пакети и паркиране
Слушай, трябва да ти разкажа какво ми се случи с нашата кооперация в София знаеш я, на Яворов.
Įdomybės
069
Синът ми доведе момиче в нашия панелен апартамент и нямам представа как тактично да я помоля да си тръгне
Синът ми доведе момиче в нашия панелен апартамент и нямам никаква идея как да я изгоня. Само анонимно
Įdomybės
0646
Синът ми доведе момиче в нашия панелен апартамент и сега не знам как да я накарам да си тръгне.
Синът ми доведе момиче у дома в нашия апартамент и не знам как да я помоля да си тръгне. Само анонимно
Įdomybės
0138
Събиране на завършили. Разказ.
Той се страхуваше, че ще я не разпознае. Последният път, когато Иво видя Калина, бяха на петнайсет, а
Įdomybės
0403
„Номер на делото: Историята на обикновен човек, чийто банкови сметки са блокирани по погрешка от НАП, пътешествие през българската бюрокрация – от аптеката и банката, през НАП, МВР и съдебните изпълнители, до възстановеното име и борбата да докажеш, че не си длъжник“
Вече са минали години от онзи ден, но когато затворя очи, още виждам всичко ясно, като снимка в пожълтял албум.