Любопитно

Дневник 15 юни 2026г. Аз съм Тодор, на 38години, и управлявам скромна галерия за изкуство в сърцето на София.

Зорница отдавна си спомня онези мрачни години в детския дом в София. Тя отвращаваше всичко наймного обаче

Зорница, искам да ядем! Стига вече да лежиш! се чуха недоволни думи над ухото на съпруга й.

Костадин, в главата ти ли е? Мислиш ли, че те каня да дойдеш при мен заради пари? Жалко ми е за теб

28декември, 2026г. Днес се завръщам към спомените, защото в ума ми се върти цялата тази история.

Когато **Радка****Георгиева** натегна въжето, с което бил вързан големият чувал, платното започна бавно

Седя на пейка, както обикновено се настаняват уморените или скиталищните кучета но тази пейка е от автобусната спирка.

 Когато вече ме няма? прошепна невестката. Дъхът ѝ беше топъл и миришеше на евтино кафе. Тя си мислеше

След тренировката Божида се втурва към вкъщи, обещава на съпруга си Лев да сготви уха. Когато влезе в