Įdomybės

“Ти не заслужи моите сълзи” – Не забравяй, Пенка: ако не бях аз, никога нямаше да станеш

Три жени, една кухня и нито капка мир — Добре. Понеделник — мой. Вторник — мама. Сряда — Здравка Петрова.

Тя пристигна първа Цветанка Григорова стана в пет сутринта, както винаги. Навикът от четиридесет години

Връзката на раздора — Милен, ставай и води Балкана на разходка, аз не съм робот! — Андрей Колев плесна

Брат, за когото никой не говореше — Милена, кой е този с теб на снимката? Някакъв палячо с кожено яке!

— Как можа?! — крещеше Рада, размахвайки смачканата хартия. — Как можа да подпишеш тази гадост?

**Залезът на любовта, изгревът на мечтите** — Отивам, Борис. И не се опитвай да ме спреш. — Деси стискаше

Прекалено много грижи Ралица се събуди от миризмата на пържени лук и странен шум. Стаята беше тъмна

— Не, Ралица, не разбираш! Не мога повече така! — Деси стисна ръката на приятелката си толкова силно