Įdomybės
Свадба е, нямаше щастие. Гергана Петровичка търкулна сватбеното дрехо на дъщеря си от гардероба, галил
Развеждат се една седмица след сватбата — Ти да не си се объркал?! Какво развод?! — Радостина хвърли
Прощай, сладка золовка – Е, добре, зятът пак е заминал? – Емануела Петрова бършеше раменете си с кръвожадна
Подаръкът, който ми струва брака Радослава опри ща опашката на хавлията си и усети малка кадифена кутийка в джоба.
Синът дом, дъщерята обида — И какво сега? Просто така ще му отстъпиш къщата? А мен? Как ще се оправя с децата?
Елена мълчеше. Но свекърът ѝ каза всичко. – Мартине, откога те виждам, знаех, че си чудесна жена!
– Как се разбира това? – Иво размахваше завещанието пред носа на нотариуса. – Апартаментът на зетя, вилата
Пролетното слънце се промъкна през прозореца, играейки се по свежопокритите стени, които все още имаха
Събралото се семейство, което никой не беше очаквало – Да, ти си изгубена! Не можем да ги поканем!