Свекърва ми ще празнува рождения си ден в нашия апартамент – бебето е само на четири и половина месеца, отношенията ни са обтегнати, а свекървата и свекърът ще дойдат с дъщеря ми да празнуват заедно с нас, въпреки че нямаме средства за ресторант, мъжът ми не е съгласен, а мен ме преследва усещането, че съм нежелана домакиня – чудя се дали тя иска да ни събере заедно, да разреши конфликта ни, или просто да ми натърти чия е всъщност тази квартира, в която живеем, след всички нападки и неразбирателства между нас. Утре е рожденият ден на свекърва ми. Моето бебе е на четири месеца и половина. Първоначално тя ни покани
Семеен рецепт “Сериозно ли искаш да се омъжиш за човек, когото си срещнала в интернет?”
Децата дойдоха на гости и ме нарекоха лоша домакиня
В навечерието на рождения си ден започнах подготовката на ястията за празника. Помолих съпруга ми да обели зеленчуците и нареже салатите, докато аз запържвах месото и приготвях останалите ястия сама. Мислех си, че съм приготвила вкусни и изобилни лакомства, с които ще нагостя голямото си семейство. На рождения ми ден с мъжа ми отидохме сутринта до близката сладкарница, за да купим голяма и най-вече прясна торта, сигурна съм, че щеше да хареса на внуците.
Първи пристигнаха синът ми със снаха ми и внука, след тях дойде голямата ми дъщеря с двете си деца и накрая средната дъщеря с мъжа си и децата си. Всички седнахме заедно около българската семейна трапеза и звъннахме с лъжици и вилици надпревара. Всички изглеждаха да се наслаждават на храната, имаше достатъчно за всички. Внуците бяха толкова сити, че изцапаха тапета с мръсните си ръчички, а възрастните успяха да изцапат покривката. И на чая най-голямата ми дъщеря ми каза:
– Мамо, сложила си много малко на масата… Хапнахме, но какво ще има после?
Думите ѝ ме разстроиха. Вярно, беше на шега и другите се смяха, но аз се почувствах засегната. Винаги се старая да приготвя нещо за децата, но е трудно да сготвиш с продукти за толкова голямо семейство. Имам само малки тенджери и фурна и не мога да изхарча цялата си пенсия за празника.
– „Недей, госпожо,“ прошепна ми мъжът ми докато носихме тортата, „всичко беше толкова вкусно, че дори не им стигна. Спокойно можеш да им дадеш рецептите, ако искат да си сготвят сами. А другия път – нека и те донесат по нещо. Те са толкова много, а ние сме само двама.“ Ще ти разкажа нещо, което наскоро ми се случи. Децата ни дойдоха на гости и, шегувайки се, ме нарекоха
Децата дойдоха на гости и ме обявиха за лоша домакиня. Ден преди рождения ми ден се захванах с готовката
Ключ в ръка Дъждът бие монотонно в прозореца на малкото едностаенче, като метроном, отброяващ времето до края.
Ключът в ръката Дъждът блъскаше по прозореца с равномерен ритъм, сякаш метроном отброяваше краят на всичко.
Дневникът на Тодор Димитров, София Днес отново се върнахме към един въпрос, който не ми дава мира вече
Съпругът ми отказва да предостави апартамента на дъщеря ни Лелята на моя съпруг му остави малък апартамент
Минаха две седмици, откакто за последно бях на вилата, а съседите сложиха оранжерия в нашия двор, насадиха
