Įdomybės

25април2026г.  Дневник Днес отново си спомням детството на Ралица, малкото момиче, което винаги се чувстваше

Снягът падна тежко от небето, обгръщайки парка с пухкав, безкраен килим от бяло. Дърветата стояха безмълвно

Какъв пък просрочен заем? Объркали сте се нещо, ние нямаме кредити Да, Петрови, да, адресът ни е този

Приятелко, слушай как мина денят Събудих се преди зората в малкото си студио в едно от помалки кварталчетата на София.

Бяхме си познавали от детството аз, Григори, и Божана (по-рано наричана Аня). Тя винаги се чувстваше

Понякога имаш усещането, че светът се разпада и няма никаква справедливост. Точно така се чувстваше Яна

Надежда на тридесет и пет години вярваше, че никога няма да познае истинското женско щастие, но съдбата

Три години в търсене на чудо Понякога животът ни разпръсва толкова далеч един от друг, че сякаш вече

Докато теб те нямаше в командировка Цветелина, вкъщи съм, посрещай ме! Ели, това ти ли си?!