Įdomybės

Всичко се случва за добро Ирина Василева – майка на Вики, я ваеше по свой образ, а дъщеря ѝ слушаше във всичко. Майката се смяташе за силна и успешна жена и затова постоянно настояваше дъщеря ѝ стриктно да следва нейните съвети. – Вики, – казваше строго Ирина Василева, – ако искаш да постигнеш същия успех като мен, трябва да вървиш по пътя, който ти посочвам – нито крачка встрани. Надявам се, че ме разбираш и ще го запомниш за цял живот? – Да, мамо, – отговаряше дъщерята. Вики обичаше майка си, затова винаги се стараеше да я слуша и не искаше да я разочарова. А майката искаше да види в дъщеря си идеала за съвършенство. Но колкото повече порастваше момичето, толкова по-трудно ѝ беше да отговаря на очакванията. Детето си е дете: Вики разсипваше, разкъсваше, падаше и чупеше разни неща. Но в училище учеше отлично. Защото знаеше – ако получи тройка (3), за майка ѝ това би било трагедия. – Вики, срам и позор! Как можа да вземеш тройка? Не уважаваш ли нас с баща ти? Не ни излагай, веднага оправяй оценката! – Добре, мамо, – послушно отвръщаше момичето и опитваше да възрази, – ама мамо, само една тройка, случайно… – Няма значение, – отвръщаше майка ѝ, – ти трябва да бъдеш по-добра и по-умна от всички. Вики се тревожеше, но бързо оправяше оценките си. Завърши училище със златен медал – просто не можеше да е другояче. Ирина Василева беше доволна, когато дъщеря ѝ лесно влезе в Софийския университет. – Браво, дъще, гордея се с теб! – каза един ден майката. – И все така продължавай. Ирина имаше строителен бизнес, изцяло мъжка сфера, но тя управляваше твърдо и решително, така че доста мъже ѝ се възхищаваха на желязната хватка. Тя изобщо не се съмняваше, че ще вземе дъщеря си в бизнеса веднага след университета. А Вики искаше да се откъсне от майчината опека, да си поеме въздух и дори искаше да учи в друг град. Но майка ѝ мислеше друго. – Трябва да си под моя контрол, – отсече майката. – Какъв друг град, имаме си университет в София, тук ще учиш. Вики не можеше да възрази. На третия курс се влюби сериозно. Случвало ѝ се бе да излиза по срещи тайно, но нищо сериозно. Георги – чаровен рус младеж със сини очи, я плени. Учеше в друга група на същия курс. Вики пак беше отличничка, но на него учебният материал му беше труден – особено курсовите работи. – Вики, помогни ми с курсовата, съвсем съм затънал… – Добре, ще помогна, – радостна прие тя, защото Георги ѝ допадаше. Оттогава непрекъснато му пишеше курсови, а той ѝ „плащаше“ с любовта си… Започнаха да се виждат, да излизат по заведения и кино. Ирина заподозря нещо и я попита директно: – Влюбила си се? – Как разбра? – учуди се Вики. – На челото ти е написано… Запознай ме с него, трябва да знам с кого се забъркваш. Вики доведе Георги у дома, родителите се запознаха, и дори Ирина не прояви недоволство. Когато момчето си тръгна, майката каза: – Каква любов, Вики? Той само те използва. Не блести с интелект, няма ви разговор, какво намери в него? – Не е вярно, мамо! – за първи път възрази дъщерята. – Георги е целеустремен, чете много, интересува се от история. Просто ти го комплексира с твоя акъл, не всеки е като теб – а и млад е още. – Той не ти е на нивото, – бе категорична майката. Вики реши да покаже характер: – Каквото и да говориш, ще го обичам и ще се виждам с него. Ирина гледаше учудено и ядосано. – Някой ден ще разбереш, че Георги е посредствен. Но Вики настоя за своето и след университета се ожени за Георги, убедена, че майка ѝ греши. Животът показа, че обикновени „тройкиджии“ често постигат повече от отличниците – и Георги бързо си намери престижна работа, а Вики работеше за майка си. Георги имаше свое жилище, подарено от родителите му, така че след сватбата Вики бе щастлива, че се е отървала от майчина опека – но радостта беше преждевременна. Майка ѝ я уреди на работа при себе си. Един ден Георги ѝ каза: – Назначиха ме за началник отдел, засега на изпитателен срок, но ще се постарая да се докажа. Така и стана. След три месеца му дадоха постоянната позиция. На Георги не му харесваше, че жена му, макар с червена диплома, работи при майка си. – Вики, докато работиш за майка си, нищо няма да постигнеш. Вечно ще си под неин натиск – тя те мачка, а ти се гърчиш. Остави я! Болно ѝ беше да го чуе, но знаеше, че е вярно. С времето Георги спря да я упреква, но това не я направи по-щастлива. Той ставаше все по-студен и отчужден, но тя сякаш се примири – главното бе, че е до нея. Мина още година, и един ден Георги каза: – Влюбих се в друга. Напускам те. Тя е истинска… За първи път Вики избухна. Крещя, плака, троши, накрая се успокои. – Жалко, че сега виждам, че имаш темперамент, – каза Георги. – Но е късно. – Мразя те! – каза Вики и си събра багажа, излезе от живота му. На Ирина нищо не каза – знаеше какво ще чуе. Месец-два майка ѝ не подозираше, но сетивата ѝ не я излъгаха. – Вики, какво става? Лицето ти е помръкнало. Проблем с Георги? – Какъв проблем, мамо? Нямам мъж, затова нямам и проблем. – Ох, знаех си! Оставил те, нали? – Още през април. – И си мълчала?! Вики въздъхна. С търпение изслуша всички горчиви думи на майка си. – Аз те предупреждавах! По-добре, че нямате дете. Слушай ме отсега нататък! – Мамо, всичко, което става – е за добро, – каза внезапно Вики и добави, излизайки от кабинета: – Повече няма да работя при теб. Омръзна ми всичко. Шокът за Ирина бе голям. Вики реши да се махне възможно най-далеч – иначе всеки ден щеше да търпи поучителни лекции. Докато се скиташе по улиците, кракът ѝ попадна в дупка и тя падна. – Само това ми липсваше, – изруга през зъби. – Добре ли сте? – приближи млад мъж и ѝ подаде ръка. Тъй като трамваят беше заминал, той ѝ помогна да се изправи. – Боли ли? – Много, – каза тя. – Хайде, подпрете се на рамото ми. – Без много въпроси я отнесе до колата си. – Ще ви закарам в „Пирогов“, да не е счупена. – Аз съм Жоро, а вие как се казвате? – Вики. В болницата установиха, че няма счупване, а навяхване. Бинтоваха я, дадоха наставления и я пуснаха. Жоро я закара до дома ѝ. – Дайте ми телефона си – може да ви потрябва помощ. Вики не възрази. На следващия ден Жоро се обади: – Да ви донеса нещо? Сигурно кракът още ви боли? – Сок и плодове… и хляб нямам, – каза тя. Малко по-късно – звънец. Вики едва отвори, а Жоро влезе с торби. – Защо толкова много? – Да празнуваме запознанството ни! Ще готвя, ако позволите. Може ли да сме на „ти“? Вики се усмихна. Не ѝ беше неприятно; с Жоро всичко вървеше леко. Той сготви, нареди масата, разля сок (не пиеше алкохол) и вечерта мина чудесно. Четири месеца по-късно се ожениха, а след година се роди малката Криси. Когато я питаха откъде е намерила такъв чудесен мъж, се усмихваше: – Подбра ме от улицата… Не вярвате? Питайте го… Благодаря, че прочетохте, абонирайте се и успех в живота!

Всичко е за добро Венета Викторова майка на Цветелина, лепеше дъщеря си по собствен образ и подобие

Įdomybės

031

Всичко се случва за добро Ирина Петрова – майката на Владислава, лепеше дъщеря си по свое подобие, а тя се вслушваше във всяка нейна дума. Майката се считаше за силна и успяла жена и затова постоянно настояваше Владислава стриктно да спазва нейните съвети. – Влади, – строго казваше Ирина Петрова, – ако искаш в живота да постигнеш това, което и аз съм постигнала, трябва да вървиш по пътя, който ти показвам. Надявам се, че ме разбираш и ще го запомниш за цял живот? – Да, мамо, – отвръщаше дъщерята. Влади много обичаше майка си и затова се стараеше да я слуша и да не я разочарова. А майка й мечтаеше да види в дъщеря си идеалната мис Перфектна. Но колкото повече Влади порасваше, толкова по-малко й се получаваше. Дете като всяко друго – Влади от малка цапаше, късаше, падаше и се удряше. Но в училище учеше чудесно – знаеше, че ако изкара тройка, за майка й това ще е трагедия. – Владислава, срамота е! Как можа да получиш тройка? Не ни уважаваш ли мен и баща си? Моля те, не ни слагай в срам и си оправи бързо оценката! – Добре, мамо, – послушно казваше, макар да искаше да възрази. – Мамче, само една тройка е, случайно… – Няма значение, дете… Ти трябва да си най-добрата! Влади се притесняваше, но бързо изравняваше тройката на шестица. Завърши с златен медал – нямаше как да е иначе. Ирина Петрова беше доволна, когато дъщеря й лесно влезе в софийския университет. – Браво, дъще, гордея се с теб, – каза майката веднъж, – трябва да продължаваш така. Ирина Петрова имаше строителен бизнес – не по вкуса на всяка жена – но управляваше желязно, до степен, че дори някои софийски бизнесмени се изумяваха на нейния хват. И беше напълно сигурна, че след като Влади завърши, ще я вземе при себе си. Влади, разбира се, искаше да се освободи от майчината опека, да заживее свободно, дори мечтаеше да кандидатства в университет в друг град – но напразно. – Дъще, трябва да си под мой контрол, – отсече майката. – Какъв друг град? Имаме си университет в София, там ще учиш. Влади не посмя да спори. На трети курс се влюби истински. Дотогава беше излизала с момчета, на срещи скришом от майка си, но нищо сериозно. Георги – чаровен софиянец със сини очи – спечели сърцето й. И той беше на трети курс, но учението му се отдаваше по-трудно и мразеше курсовите работи. Един ден попита Влади в университета: – Влади, помогни с курсовата, не мога да я напиша… – Добре, ще помогна, – с радост се съгласи, харесваше му. Оттогава тя редовно му пишеше курсовите, а той й плащаше с любов и й позволяваше да го обича. Ходеха на разходки и в кино. Ирина Петрова веднага усети нещо нередно и попита направо: – Дъще, влюбила ли си се? – Откъде знаеш, – изненада се тя. – Личи ти… Запознай ме с това момче, трябва да видя каква „птица“ е. Влади доведе Георги у дома, родителите го приеха добре, дори майка й не се заяде. Когато си тръгна, майката рече: – Каква любов, Влади? Това момче просто те използва, не му се отличава умът, няма с какво да си говорите. Какво му намираш? – Не е вярно, мамо, – за първи път възрази дъщеря й. – Георги е целеустремен, начетен, интересува се от история. Просто го сплаши с твоя интелект – не всички могат да са като теб, а и млад е още. – Той не е за теб, дъще, – настояваше майката. Влади прояви характер: – Мамо, каквото и да кажеш за Георги, аз ще го обичам и ще бъда с него. Ирина Петрова се изненада, но само махна сърдито с ръка. – Ще видиш някой ден – твоят Георги е просто сив човек. Но Влади постъпи по своему и след университета се омъжи за Георги. Радваше се, че майка й сбърка за него. Животът показа, че обикновените ученици често успяват повече, отколкото отличниците. Така стана и с Георги. След дипломирането си той намери престижна работа, а Влади работеше под крилото на майка си. Георги имаше собствен апартамент – родителите му го подариха още като студент, и след сватбата Влади се радваше, че се е отървала от майчината опека. Но радостта й беше кратка – майка й я взе да работи при себе си. Веднъж Георги се прибра вкъщи и заяви: – Влади, назначиха ме за началник отдел! С изпитателен срок, но ще оправдая доверието. И така, след три месеца го назначиха постоянно. На Георги му тежеше, че жена му с червен (отличен) диплом работи под майка си. – Влади, ако все така си при майка ти, нищо няма да постигнеш, време е да се откъснеш – тя те тъпче, а ти си безхарактерна! Болеше я от думите му, но разбираше, че е вярно. Постепенно Георги престана да я упреква, но стана затворен и безразличен. Влади не я вълнуваше, че мълчи – важното беше, че е до нея. Още година мина, и един ден Георги се прибра и тихо каза: – Влюбен съм в друга и заминавам при нея. Тя е истинска… За първи път в живота си Влади избухна. Крещя, хвърли телефона му в стената, скъса ризи, после се успокои. Мъжът гледаше мълчаливо, после каза: – Оказа се, че имаш темперамент – жалко, че го разбрах чак сега – и си тръгна. – Мразя те! – каза тя и събра багажа, нае квартира и си тръгна. На майка си нищо не каза – знаеше какво ще й каже тя. Цял месец успяваше да скрие положението си, но Ирина Петрова усети нещо. – Влади, какво ти е, угаснал поглед, ходиш като сянка – проблеми с мъжа ти ли имаш? – Какви проблеми – нямам мъж. – Знаех си, че те е напуснал! Кога стана? – Още през април. – И си мълчала цялото време? Влади въздъхна. Не прекъсваше майка си, изслуша целия поток негодувание по адрес на Георги и по свой адрес. – Казах ти аз – сигурно ще си по-добре така, поне не си негова слугиня! Радвай се, че нямате дете. Занапред слушай моите съвети. Разбра ли? – Мамо, всичко се случва за добро, – отвърна Влади, стана и прибави: – Повече няма да работя при теб, писна ми… – и излезе от кабинета, а Ирина Петрова остана смаяна. Влади реши да се махне, далеч от майка си – знаеше, че няма да я остави на мира, ще я поучава всеки ден. Тя вървеше без посока, качи се на трамвай, слезе на своята спирка, и тогава падна – кракът й попадна в дупка. – Това ми липсваше… – помисли си тя, извивайки се от болка. – Какво ви стана? – притича при нея млад мъж, който чакаше за трамвая. Помогна й да се изправи, кракът я болеше. – Боли ли? – попита я загрижено. – Много, – промълви тя, сбръчквайки лице. – Добре, хващай ме за врата – леко я издигна и я занесе до колата си. – Отиваме в болницата, може да е счупено… – Аз съм Живко, а ти? – Владислава. В болницата разбраха, че няма счупване, а навяхване. Стегнаха й здраво крака, обясниха какво да прави и я изпратиха. Живко я изчака, закара я до вкъщи. – Дай си телефона – може да имаш нужда от помощ. Влади не възрази и му го даде. На следващия ден Живко я потърси: – Какво да ти донеса – сигурно още те боли кракът? – Малко сок и плодове, че и хляб нямам, – каза тя. След малко на вратата се позвъни – Влади отвори и влезе Живко с две пълни торби. – Господи, що е това? – Ще празнуваме запознанството ни, ако не си против. Няма да се притесняваш, ще помогна, даже ще направя всичко сам. Може ли да си говорим на „ти“? Влади се засмя весело – не беше против, с Живко й беше леко и уютно. Той сервира, стопли шишчета, наля сок. Вино нямаше – предупреди, че не пие алкохол. Прекараха чудесен вечер. След четири месеца се ожениха, а след година им се роди дъщеричка Калина. Когато я питаха къде е срещнала такъв чудесен съпруг, тя се смееше: – Съвсем буквално – той ме намери на улицата… Не ми вярвате? Питайте го! Благодаря, че прочетохте, че следите и че подкрепяте – успех в живота!

Всичко, което се случва, е за добро Дневник на Георги Иванов, 16 юни Майка ми, Пенка Димитрова, винаги

Įdomybės

076

Не онзи срещаме, не за онзи се омъжваме – Пътят на съдбата из българското бабино царство: от селската къща, през градската панелка, до истинската любов и житейските уроци на три поколения жени

Животът не е лек, а съдбата неизбежна. Всеки си има своя пътека, своя истина. Венета израсна в женско

Įdomybės

045

Не тези срещаме, не за тези се омъжваме: Историята на Вера от бабиното царство в провинциалното българско село до новия живот в града – работа, първи любови, разочарования и късното щастие с Юри, борбата за дом, семейство и женска сила през поколенията

Не със срещнатите, не с тях се омъжваме Животът е един дълъг, нелек път и от съдбата не можеш да избягаш.

Įdomybės

01.3k.

„Мъжът ми настоя родителите му да спят в нашата спалня по празниците, а нас ни изпрати да спим на пода: Истинската битка за комфорт, уважение и семейни граници в един български дом на Нова година“

Знаеш, че татко има ишиас, нали? На дивана просто не може да спи, после не може да се изправи.

Įdomybės

0601

Хайде с мен!

Ела с мен! В двора ми няма куче. Ще ми трябва добър пазач няма да съжаляваш! Качи се на колелото и потегли

Įdomybės

0567

Мъжът ми поиска да отстъпим спалнята си на неговите родители за всички празници, а ние да спим на пода – българска семейна драма с разглезени тъщи, “ортопедични” матраци и романтика върху надуваемо чудовище

Нали разбираш, че баща ми има дискова херния? Не може да спи на дивана ще се схване целия. А майка ми

Įdomybės

0285

Замлъкнах след грубата постъпка на съпруга ми на рождения ми ден – и за първи път го видях уплашен

Ами какво, хайде да вдигнем по една чаша за рожденичката! Четиресет и пет жената пак става момиче, макар

Įdomybės

0569

Престанах да говоря с мъжа си след унижението му на рождения ми ден – и за първи път го видях истински изплашен

Хайде, да вдигнем по една ракия за рожденичката! Четиридесет и пет все още сочна като августова праскова