Бяхме на 22, когато се разделихме. Той ми каза, че вече не изпитва същото, че има нужда от „нещо друго“. Само след дни разбрах от наша приятелка – звънна ми и попита: „Вярно ли е, че той излиза с много по-възрастна жена?“ После получих снимка от бар в центъра на София – той беше прегърнал жена, която спокойно може да му бъде майка. Не беше слух, а истина. Когато ме питаха, казвах директно: „Остави ме заради по-възрастна жена“. Оттам всичко се завъртя. Седмица по-късно приятелка ми написа в WhatsApp: „Добре ли си?“ Оказа се, че той говори странни неща за мен – казва пред компания, че не се къпя, че подмишниците ми миришат, че имам лош дъх, и че е видял въшки веднъж. Шокът беше огромен – а после слуховете започнаха да се раздуват. Колежка ми подаде дезодорант „за всеки случай“ на работа. Всички ме гледаха с недоверие, той продължаваше лъжите си, отговаряше ми, че аз съм започнала първа, а за връзката с жената само казваше, че „това не е работа на никого“. В град като София си загубих социалните кръгове, сменях места и спирах да общувам с хора, които повтаряха глупостите, които беше казал. Той си продължи живота, а аз разбрах нещо по-болезнено – жените понасят най-тежката част, когато мъжете са несигурни и ги е страх да си признаят истината. Днес отново си мисля за онова лято, когато на 22 се оказах сама. Всичко се случи толкова бързо, че и
Загубих желанието да помагам на свекърва си, след като разбрах какво е направила. Но не мога и да я изоставя.
Имам две деца, всяко с различен баща. Дъщеря ми Сандра е на 16 години и баща ѝ редовно плаща издръжка и е в постоянен контакт с нея, макар вече да има друго семейство. Синът ми обаче не беше такъв късметлия – преди две години вторият ми съпруг почина внезапно и оттогава трудно проумявам загубата. Често си представям, че ще се върне – усмихнат, пожелавайки ми хубав ден, а аз плача цял ден.
През тези месеци бях много близка със свекърва си Мария. Тя изгуби единствения си син, а аз – съпруга си. Помагахме си и станахме нещо като приятелки. Често се чувахме, споделяхме спомени, посещавахме се. Когато забременях, тя веднъж спомена за ДНК тест, повлияна от телевизионно предаване, където един мъж разбрал след години, че е отглеждал чуждо дете. Възмутих се и й казах, че ако един мъж изобщо се съмнява, никога няма да е истински баща. После свекърва ми ме увери, че вярва на сина си – и темата не се повдигна повече.
Тази година през лятото тя се разболя тежко. Реших да й помогна с по-близко жилище и започнах да търся апартамент чрез агенция. Когато се наложи да намеря смъртен акт на покойния ми съпруг за документите, трябваше да претърся нейните папки. Така попаднах на ДНК теста за бащинство – направен тайно от нея, когато синът ми е бил едва на два месеца.
Почувствах се предадена – през цялото време тя не ми е вярвала! Казах й го право и тя искрено ми се извини, но болката остана. Не мога да простя напълно, макар да знам, че друга опора няма. Не искам синът ми да остане без баба си, затова ще продължа да ѝ помагам. Но вече никога няма да сме същите – усещането за топлина и доверие помежду ни изчезна завинаги… Днес, докато вечерта се промъква тихо в София, не мога да спра да мисля за всичко, което се случи с майката
Изгубих желанието си да помагам на свекърва си, когато разбрах какво е направила. Но не мога и да я изоставя.
Онзи ден, преди много години, си спомням как се случи нещо странно с Радостина. Тя се събуди една утрена
Дневник, 18 юни Израснах при баба ми в Пловдив, макар че родителите ми живеят в други градове.
Пиша този дневник с мисли, които напоследък не ми дават мира. Не съм очаквал, че ще дойде денят, в който
Живея заедно с моята майка. Тя е на 86 години.
Случи се така, че не се омъжих и нямам деца. Така протече необичайно моят живот. Сега съм на 57 години и наскоро отпразнувах рождения си ден само с майка ми — няма на кого друг да поканя. Нямам приятели, а с мама нямаме други роднини.
Живеем под един покрив и винаги си помагаме взаимно. Майка ми е на 86 години и не знам какво ще правя, когато един ден я няма. Въпреки възрастта си и отслабващото здраве, тя не се предава — дори сама излиза на разходка.
Вече съм пенсионер, но все още работя, защото пенсиите не стигат за нормален живот. Не се отчайвам и съм щастлива, че до мен е скъпата ми майка. Има хора, които са в много по-лошо положение — без дом, роднини или средства.
Ние с мама водим спокоен и мирен живот. Вечер си пием чая, плетем, гледаме любимите си филми и сериали. През уикенда правя сладки и каня съседите на гости. Те ни разказват за своите близки. Радвам се на щастието на хората и се моля с мама да ни подминат всички беди.
Така си живеем — искам този живот да продължи колкото се може повече за мен и моята майка… Знаеш ли, живея с майка ми тя вече е на 86 години. Така стана, че никога не се омъжих, деца също нямам
Живея заедно с майка ми. Тя вече е на 86 години. Животът ми се разви странно не се омъжих и нямам деца.
Радка, помисли си добре, преди да подпишеш отказа за детето! После ще е късно. Не мога да го оставя
