Įdomybės
0170
– Ще се спрем у вас за известно време, защото нямаме пари за наем! – каза ми моята приятелка. Аз съм много активна жена. Въпреки че съм на 65 години, успявам да пътувам по различни места и да срещам изключително интересни хора. С радост и тъга си спомням младостта си. Тогава можеше да се прекара лятото, където поискаш! Можеше да отидеш на море, да къмпингуваш с приятели, или да направиш речен круиз. И всичко това струваше малко пари. За жалост, тези времена вече са минало. Винаги съм обичала да се запознавам с различни хора – хора по плажа, хора в театъра. С много от тях останахме приятели години наред. Един ден се запознах с жена на име Снежана. Бяхме заедно на почивка в един и същ хотел на морето. Разделихме се като приятелки. Минаха няколко години. Понякога си пишехме писма. Докато един ден получих телеграма. Беше неподписана. Пишеше само: „В три часа сутринта пристига влакът. Посрещни ме!“ Не разбирах кой може да ми прати такава телеграма. Разбира се, с мъжа ми никъде не излязохме. Но в четири часа някой почука на вратата ни. Отворих, и застинах от изненада – Снежана стоеше на прага, с две момичета тинейджърки, баба и един мъж. Имаха огромен куп багаж. Мъжът ми и аз бяхме в шок. Но ги поканихме вътре. А Снежана ме попита: – „Защо не ни посрещна? Пратих ти телеграма! А това струва скъпо! – Извинявай, но не знаехме кой я изпрати! – Е, нали ми даде адреса си. Ето ни тук. – Мислех, че само ще си пишем, това е. Снежана ми каза, че едно от момичетата завършва училище тази година и ще кандидатства в Софийския университет. Всички пристигнали да я подкрепят. – Ще живеем у теб! Нямаме пари за квартира или хотел! Бях потресена. Не сме роднини. Защо трябва да ги приютя у дома си? Хранех гостите си по три пъти на ден. Бяха донесли малко храна, но всичко ядяха от нашето. Аз трябваше да се грижа за всички. Не издържах повече и след три дни помолих Снежана и семейството ѝ да се изнесат – не ме интересуваше къде. Започна да се кара със мен, да троши чинии и крещи истерично. Бях шокирана от поведението ѝ. Когато си тръгнаха, успяха да откраднат моя халат, няколко кърпи, и някак си – голямата ми тенджера. Не знам как я изнесоха, но просто изчезна! Така приключи тази „приятелство“. Слава Богу! Повече не съм чула или видяла Снежана. Как може човек да е толкова безсрамен? Сега съм много по-предпазлива, когато се запознавам с нови хора.
Ще останем при теб за известно време, защото нямаме пари да наемем апартамент! каза ми моята приятелка.
Įdomybės
080
Бащата на съпруга ми онемя, когато видя в какви условия живеем
Дневник, 3 март, София Със съпругата ми се запознахме на сватба на общи приятели. Бях се преместил тогава
Įdomybės
01.6k.
Свекър ми онемя, когато видя в какви условия живеем
Моят свекър онемя, когато видя в какви условия живеем С Георги се запознахме на сватбата на общ приятел.
Įdomybės
0202
Сивата мишка е по-щастлива от теб: История за истинското щастие, тиха любов и силата на спокойното семейно щастие в българския дом
Божа, Ани, стига де Виктория разглеждаше старичката ленена рокля на Мила, сякаш пред нея има някакъв
Įdomybės
0131
Сивата мишка е по-щастлива от теб: Историята на Оля, тиха жена в старо ленено рокля, сред бляскавите приятелки и бурните им бракове, която намира истинското щастие в семейството, обичта и спокойния дом – докато другите губят всичко в преследване на външния блясък
Сивата мишка е по-щастлива от теб Галя, хайде, бе, сериозно Марина гледаше ленената ми рокля с такова
Įdomybės
0123
Съпругът ми доведе колежка на нашата новогодишна трапеза, а аз ги помолих и двамата да си тръгнат
Къде остави салфетките? Казах ти да извадиш онези със сребърния орнамент, по-хубаво отиват на покривката
Įdomybės
0114
Пътят към щастието: Ново начало за двама влюбени
Пътуване към щастие: Ново начало за двама влюбени. Гергана пътуваше към любимия си мъж, сякаш летеше
Įdomybės
0664
Мъжът ми доведе колежка на нашата новогодишна вечеря, а аз ги помолих и двамата да си тръгнат: Семейна драма на Бъдни вечер, когато романтичният ни празник по случай сребърната сватба се превърна в изпитание за търпението и достойнството ми
А салфетките къде ги сложи? Казах ти да вземеш онези със сребристия кант, по-ще си отиват на покривката
Įdomybės
051
Преспи под снега на съдбата: Новогодна нощ, която обърна живота на един юрист в замръзналия български зимен курорт
Снежна съдба Станимир, адвокат на тридесет и пет години, ненавиждаше Нова година. За него това не беше