Įdomybės

01.7k.

Посъветвах те да спреш след третото дете. Дори ти купих специални таблетки, надявайки се да те накарам да се замислиш два пъти върху постъпките си. Но изглежда усилията ми се оказаха напразни — Колко деца още мислиш да имаш? попита свекърва ми с подигравка. — Моля те, да не използваме сарказъм. Толкова ли си ядосана, защото Петър ти е казал за бременността ми? — отвърна спокойно Моника. — Разбира се! Казах ти да спреш след третото дете. Купих ти специални таблетки, надявайки се да те разубедя, но явно нищо не помага, оплака се свекърва ми. — Знаем мнението ти, но не искаме да вървим против природата — отговори Моника. — Шегувате ли се с мен? Тогава не можете да разчитате повече на моята помощ! — извика Мария. Моника беше на път да каже нещо, когато внезапно иззвъня телефонът. Мария никога не е подкрепяла децата си — не водеше внуците си на гости, не прекарваше време с тях и не им носеше подаръци и лакомства, освен на рождените им дни. По отношение на финансите Моника и Петър бяха напълно независими. Когато Моника забременя за трети път, свекърва ѝ настояваше да направи аборт, но двойката отказа и накрая Мария обикна внучката си. А после Моника отново забременя! Жената се стараеше да не показва напрежението с майката на Петър пред съпруга си, стига тя и децата ѝ да бяха добре. Петър имаше добре платена работа, а Моника работеше на половин работен ден от вкъщи. Когато малкият ѝ бизнес започна да се развива, тя дори нае асистентка, която ѝ помагаше с децата. Всичко вървеше добре, ако не беше отношението на Мария. Още от самото начало не харесваше снаха си и дори се надяваше, че синът ѝ ще се разведе с Моника. Надеждите на Мария се оказаха напразни. После започнаха да се появяват деца, едно след друго. Според Моника, свекърва ѝ се противопоставя на раждането на четвърто внуче, защото това означава, че всички финанси на Петър ще се използват за семейството, а не за да помогне на майка си. До сега тя живееше доста удобно — синът ѝ плащаше зъболекарски прегледи, пращаше я на спа и дори ремонтираше жилището ѝ. Мария усещаше, че губи всичко! Няма да има финансова подкрепа както преди. Много я болеше мисълта, че ще трябва да си отказва някои неща. Моника се опитваше да игнорира постоянния негативизъм на свекърва си, но беше ясно, че това се отразяваше на емоционалното ѝ състояние. Въпреки това, вероятността Мария да промени решението на сина и снахата си беше минимална — ще имат и четвърто дете! Как да постъпим с една майка, която се меси така дълбоко в живота на децата си?

Съветвах те да спреш след третото дете. Дори ти купих особени хапчета, надявайки се да те накарам да

Įdomybės

050

Посъветвах те да спреш след третото дете. Дори ти купих специални хапчета, надявайки се да те накарам да помислиш два пъти върху това, което правиш. Но явно всички мои усилия са били напразни. – Колко още деца възнамеряваш да родиш? – попита свекърва ми с насмешка. – Хайде да не говорим със сарказъм. Толкова ли си ядосана, защото Петър ти е казал за бременността ми? – отговори спокойно Моника. – Разбира се, че съм! Казах ти да спреш след третото дете! Дори ти купих специални хапчета, за да те накарам да се замислиш. Но всичко това беше напразно – въздъхна свекърва ми. – Знаем твоето мнение, но не искаме да се борим срещу природата – отвърна Моника. – Подигравате ли се с мен? В такъв случай вече не може да разчитате на моята помощ! – извика Мария. Моника беше готова да каже нещо, когато изведнъж звънна телефонът. Мария никога не е подкрепяла децата си. Не водеше внуците си на гости, не прекарваше време с тях и им носеше подаръци и лакомства само за рождените им дни. Финансово Моника и Петър бяха напълно независими. Когато Моника забременя за трети път, свекърва ѝ настояваше за аборт, но двойката отказа и в крайна сметка Мария се влюби в внучката си. А после Моника пак забременя! Жената се опитваше да не показва напрегнатите отношения с майка си пред съпруга си, стига тя и децата да са добре. Петър имаше добре платена работа, а Моника работеше почасово от вкъщи. Когато малкият ѝ бизнес започна да се развива, тя дори нае помощник за децата. Всичко вървеше добре, ако не беше отношението на Мария. Още от началото свекърва ѝ не харесваше Моника и дори тайно се надяваше синът ѝ да се разведе с нея. Надеждите на Мария се оказаха напразни. После започнаха да се появяват децата – едно след друго. Според Моника, причината свекърва ѝ да се противопоставя на четвърто дете е, че това означава всички доходи на Петър да отиват за издръжката на семейството, вместо за помощ на майка му. Тя беше свикнала да живее комфортно – синът ѝ ѝ плащаше всички посещения при зъболекаря, пращаше я на спа и дори ремонтираше дома ѝ. Свекървата усещаше, че може да изгуби всичко! Това значеше край на финансовата подкрепа. Мария се страхуваше, че ще трябва да се откаже от някои неща. Моника се опитваше да игнорира постоянния негативизъм на свекърва си, но бе очевидно, че това се отразява негативно на емоционалното ѝ състояние. Все пак, малко вероятно бе Мария да повлияе на решението на сина си и снахата. Те ще имат четвърто дете! Как се справяш със свекърва, която се меси така активно в живота на децата си?

Посъветвах те да спреш след третото дете. Дори ти купих специални хапчета, с надеждата да се замислиш

Įdomybės

053

Последната ми дума. Ти, дъщеричко, можеш да се сърдиш на баща си колкото си искаш.

Моето слово е последно. Ти, дете, се къса колкото искаш с татко си. Само душата му е гнила.

Įdomybės

082

Ще ви разкажа защо не искам да оставя децата си при техните баби – на 31 години съм, майка на две дъщери на 3 и 1 година, не работя, избрала съм да съм майка на пълен работен ден! Когато се роди първото ми дете, наивно вярвах, че „бабите ще помогнат в началото“, но се оказа, че са по-скоро пречка, отколкото помощ, и трябваше с всичко да се справям сама – неочакваните съвети, различни разбирания и абсурдни рецепти за гледане на бебе (като да даваме вода с молитва, да водим детето на баячка, или да го тъпчим с паста и мазно), ме накараха да се замисля за собственото си детство и да реша, че макар и да ценя и обичам нашите баби, не мога да поверя децата си в грижите им повече от няколко часа – под надзор, да, но иначе се страхувам.

Днес ще споделя защо не искам да оставям децата си само на техните баби. На 31 години съм и отглеждам

Įdomybės

018

Защо отказвам да оставя децата си на бабите им: Една 31-годишна българска майка на две момиченца разказва откровено за разочарованието си от помощта на майката и свекървата, различията във възгледите за отглеждане на деца и защо предпочита сама да се справя, въпреки традициите и очакванията в нашето семейно общество

Ще ти разкажа защо не искам да оставям децата си на бабите им. Аз съм на 31 години и отглеждам две дъщери

Įdomybės

041

В санаторията се записах на танци и срещнах първата си любов от училище

В санаториума в Банско се озовавам на танцово парти и срещам първото си приятелче от училище.

Įdomybės

0840

В санаторията се записах на танци и срещнах първата си любов от училище

В санаториума в Банско се озовавам на танцово парти и срещам първото си приятелче от училище.

Įdomybės

0979

– Нищо, мамо! Имаш си собствен дом, там живееш ти. Тук не идвай, освен ако те поканим ние. Моята майка живее в малко уютно българско село, покрай река и до обширна гора, която почва точно зад двора ни. В сезона събираме кошници с горски плодове и диви гъби – още от дете тичах из ливадите, насладени на общуването с природата. Омъжих се за съученик, чиито родители са наблизо – от другата страна на улицата, но без излаз към реката или гората. Затова когато идем от града, винаги отсядаме при майка ми. Майка ми обаче се промени – с годините или от ревност към съпруга ми, не знам, но всяка ваканция започна да се превръща в караници. Опитвахме се да уредим нещата спокойно, но беше трудно. Когато отседнах при свекърите, дори там майка ми запали скандал – този път с татко си – за дреболии. Свекърва ми се ядоса и викна толкова силно, че цялата улица разбра старите им обиди. След месец спокойствие, с мъжа ми решихме – ще построим собствена къща, за да имаме наше място и да не разочароваме никой. Докато уредим терена, се забави, но свекърите ентусиазирано ни помогнаха при строителството. Свекър ми беше постоянно на строежа. Единствената, която правеше проблеми бе майка ми – идваше, командваше и критикуваше всичко. Не ни остави на спокойствие и докато строяхме. Беше истински кошмар. Година по-късно къщата беше готова, но майка не спря да идва, обвинявайки ни в егоизъм и отказ от помощ. Пренебрегваше факта, че мъжът ми винаги й помагаше с ремонти, косене – всичко. Един ден майка ми каза: – Защо още идвате тук? Седете си в града, а ако дойдете – само се хвалите с новото. Това беше последната капка за съпруга ми. Той се приближи съвсем спокойно: – Нищо, мамо! Имаш си къща – там живей. Тук не идвай, освен ако те поканим. Поне уикендите ни остави на спокойствие. Ако потрябва помощ, звънни ни – ако има пожар, ще дойдем! – Какъв пожар, какво говориш? Майка ми почти избяга през вратата. С мъжа ми се спогледахме и се засмяхме, спомняйки си изражението й. След това в нашия дом настъпи спокойствие. Майка повече не ни посещава, приема помощта на мъжа ми и комуникира единствено с „да“ или „не“. Вероятно още помни за пожара.

Нищо, майко мила! Имаш си твой дом, живей си там. Не идвай тук, освен ако те поканим. Днес ми се иска

Įdomybės

073

– Нищо, мамо мила! Имаш си собствен дом, живей си там. Не идвай тук освен ако те поканим ние. Моята майка живее в малко уютно българско селце на брега на река. Зад къщата се ширят гори, а през сезона гората ни дарява с богата реколта от диви ягоди и гъби. От малка съм тичала с кошничка по познатите поляни и съм се наслаждавала на близостта с природата. Омъжих се за съученик от гимназията, чиито родители живеят недалеч от нашата къща, но от другата страна на улицата, където няма излаз до реката и гората. Затова, когато идваме от града, винаги отсядаме при мама. Мама обаче се промени напоследък – дали заради възрастта, дали от ревност към зетя – и почивките ни започнаха все по-често да се превръщат в караници. Ставаше трудно да се разбираме нормално. Когато няколко пъти отседнахме при родителите на съпруга ми, мама успя да се скара и с тях за незначителни неща. Свекървата ми се ядоса дотолкова, че започна да вика, че чак цялата улица чу, как си казват натрупаните обиди. Месец по-късно, след като всички се успокоиха, с мъжа ми решихме: да си построим собствен дом, за да можем спокойно да се чувстваме у дома, без да се обижда никой. Въпросът с парцела беше труден, но накрая се уреди. Свекърът и свекървата ми ни помогнаха с ентусиазъм при строежа, а свекърът ми почти не слизаше от строителната площадка. Единствената, която създаваше проблеми, беше майка ми. Идваше, даваше акъл, критикуваше свършеното, с една дума – не ни даде мира и тук. Така с мъка построихме къщата – беше си истински ужас. Година по-късно домът беше готов, надявахме се на спокойствие, но се оказа, че няма! Майка ми не мислеше да спира с посещенията си, обвиняваше ни в егоизъм и твърдеше, че вече няма да получаваме помощ. Пропускаше, че съпругът ми винаги е помагал с всичко по нейния двор – косене, поправки, ремонти. Веднъж майка ми каза: – Защо въобще идваш тук? Седиш си в града и като дойдеш тук, си демонстрираш имотите. Това преля чашата на търпението на мъжа ми. Приближи се и със спокоен тон, който стряскаше майка ми, каза: – Какво правиш, зетко…? – Нищо, мамо, имаш си собствен дом, живей си там. Тук ще идваш само ако те поканим. Остави ни поне един уикенд на спокойствие. Ако имаш нужда от помощ, звънни ни – ако е пожар, ще дойдем! – Какво значи пожар?! Мама почти изхвърча през вратата. Едва се сдържах да не избухна в смях, докато я гледах как излиза и бързо тръгва към портата. Мъжът ми вдигна ръце: – Извинявай, май малко прекалих с пожара. – Не, точно така беше. И се засмяхме заедно, спомняйки си изражението на майка ми. Оттогава ни е мирно и тихо в новия ни дом. Майка ми вече не ни навестява, приема помощта от съпруга ми, но комуникира кратко, само с „да“ или „не“. Май ще помни думите за пожара още дълго.

Нищо, майчице! Имаш си твоята къща, там живееш. Недей да идваш тук, освен ако те поканим. Майка ми живее