Įdomybės

Когато душата се износва: Разказ за Степан Иванов – най-търпеливият мъж в нашето село, който се срина от изтощение между капризите на жена си и свекървата, и намери спасение в човечността, тишината и сърцатата грижа на своите близки

Едва издържа на тъща и жена Тази вечер при мен дойде най-тихият и най-издържливият мъж от нашето село

Įdomybės

01.8k.

Искам да живея за себе си и да следвам сърцето си

О, Ралица, здравей! При майка си ли идваш? извика съседката от балкона. Добър ден, лельо Мария.

Įdomybės

0104

Горчивината на дъното на душата: “Отдавна интернатът те чака!” – крещях с разкъсан глас на братовчед ми Димитър, който някога обичах безкрайно. Как любящото момче с руси коси и сини очи се превърна в раната на нашето семейство и разби вярата ми в роднинската обич

ГОРЧИВИНА В ДЪЛБОКОТО НА ДУШАТА Още си спомням онзи вик, който прониза стените на тогавашния ни дом

Įdomybės

015

Горчилката, която не си отминава: “Отдавна интернатът си те чака! Махай се от нашето семейство!” – виках с пресипнал глас. Историята на сложните ми отношения със скубаното златисто дете на нашия род – братовчед ми Димо, когото като малка обожавах, а после намразих завинаги… Как трагедията го докара в нашия дом след смъртта на майка му, как прегърна алчността и разруши доверието, как съсипа не само моето, но и собственото си семейство, а днес на 60 години ходи на църква, гледа внуци – но горчилката между нас остава завинаги…

ГОРЧИВИНА НА ДЪНОТО НА ДУШАТА Дано най-накрая те вземат в дом за изоставени деца! Махай се от нашето

Įdomybės

0279

„В Рождения Ден на Мъжа Ми, Синът Ми Посочи Гостите и Извика: ‚Това Е Тя! Носи Онази Полa!‘“

В Деня на Рождението на Съпруга Ми, Синът Ми Посочи Гостите и Извика: Това Е Тя! Носи Онази Полa!

Įdomybės

053

КАТО ПОЩЕНСКА МАРКА… – Илия си тръгна от Катя – майка ми въздъхна тежко. – Как така? – не разбрах аз. – И аз самата не знам. Един месец беше в командировка. Върна се променен. Каза на Катя, че обича друга. – Майка ми се замисли, вперила поглед в нищото. – Така ли ѝ каза? Това е някаква грешка! Ужас… – започнах да се ядосвам на мъжа на сестра ми. – Соня ми се обади, вика Спешна помощ за майка ѝ. Оказа се, Катя е със сериозно неврологично засягане на гълтането… – майка ми често затрепка с мигли. – Добре, мамо, успокой се. Катя сама си е виновна, дето все го издигаше на пиедестал под иконите, както казват хората. Все му угаждаше. И сега си сърба попарата. Жал ми е за нея… Дано на Илия му е прищявка с тази новата… Той обича Катя и Соня! – отказвах да повярвам. …Илия и Катя преживяха бурна любов и страст. Ожениха се след два месеца познанство. Родиха им се дъщеря Соня. Всичко вървеше кротко, спокойно… докато не дойде лавината… Нямаше как – веднага отидох при Катя. Много е трудно да говориш за такива болки със сестра си… – Какво стана, Катюша? Илия поне поясни ли? Луд ли е? – залях я с въпроси. – Ох, Нина, аз съм в шок. Откъде се взе тази жена? Да не го омагьоса, какво? Илия като обезумял хукна към нея. Не можеш да го спреш. Каза ми: “Катюша, животът трябва да тече, не да се изтича.” Напълни една чанта и се изнесе. Все едно ме влачеха по асфалта… Не разбирам нищо… – сълзите ѝ се лееха. – Катюша, нека почакаме. Може да се върне… – прегърнах я. …Беглецът не се върна. Илия заживя в друг град с новата си жена. Ксения беше по-възрастна от него с осемнадесет години. Разликата не пречеше на любовта им. “Душата няма възраст.”, често казваше Ксения. Илия беше заслепен от нея – тя му беше фар в живота. Ксения беше необуздана, свободолюбива, можеше да гали с думи или да реже до кокал. Обожаваше я… Винаги се питаше: – Къде беше досега, моя Ксюша… …А Катя реши със зъби и нокти да се отмъщава на всички мъже наред. Красива жена, обръщаха се след нея мъже и жени. На работа завъртя шефа си. – Катюша, омъжи се за мен. Ще те направя царица! – Не ща да се женя, Димитров. Бях достатъчно… Хайде на море – трябва ми почивка за Соня – намигна игриво. – Добре, скъпа… Саня беше по-простичък – помагаше за ремонтите, но и той си имаше семейство. Катя играеше театър с всички… Любов нямаше. Просто ѝ помагаха да залъже мъката си. Катя все още сънуваше Илия. Събуждаше се в сълзи, сърцето ѝ се късаше… – Как се откъсва човек от душата си? Какво не направих както трябва? Винаги бях покорна и обгрижваща, никога не се карахме… …Минаха години. Животът на Катя минаваше между Димитров и Саня… …Соня стана на двадесет и реши да види баща си. Отиде в другия град, мислейки как да наруши мълчанието с Ксения. Позвъни на вратата. – Ти си София, нали? – на прага застана стилна жена. “Мама е по-красива…”, помисли си Соня. – Вие сте Ксения? – Да, влизай. Баща ти още го няма. Скоро ще дойде. – Как си, как е мама? Чай, кафе? – запретна се домакинята. – Ксения, как успяхте да вземете баща ми? Той обичаше мама, сигурна съм… – Софийче, не всичко се предвижда в живота… Любовта е непредвидима… – Ксения тежко седна на стол. – Не може ли човек да се спре, да си помисли за семейството? – Не може, мило дете. – Благодаря за искреността – Соня не близна предложеното кафе. – София, ще ти дам един шеговит съвет! Мъжът е като пощенска марка – колкото повече плюеш по нея, толкова по-здраво залепва. И изобщо, трябва ту стомана, ту кадифе да си с мъжа… Между другото, с баща ти сме ужасно скарани. – Ще мога ли да го видя? – Не знам. Живее в хотел тази седмица. Ето ти адреса – подаде ѝ бележка. Соня се зарадва… ще може спокойно да говори с баща си. Отиде в хотела, потропа… Илия се зарадва, но беше притеснен. – Соня, трябваше скоро да се върна вкъщи… Кавгата… – Ти си знаеш, татко. Просто исках да те видя. – хвана го за ръка. – Как е мама? – Добре е, свикнахме без теб. – въздъхна Соня. Прекараха топла вечер, с усмивки и сълзи… – Тате, обичаш ли Ксения? – Много. Прости ми, дъще. – Ясно. Тръгвам, влакът ми е скоро. – Ела пак, Соня… Ние сме семейство… – Ще дойда, татко… – Соня излетя от хотела. Върна се у дома, но взе съвета на Ксения присърце. Не позволяваше да я нараняват, не вярваше на празни мъжки думи, не им даваше сърцето си… …Докато след три години не срещна един особен мъж – Кирил. Той беше създаден само за нея. Небето го прати… Соня веднага усети… Когато своето срещнеш, друго е все едно безвкусно… Кирил я прегърна с душата си и така си остана – не я пусна никога… Соня се влюби. До крайност…

ПОЩЕНСКА МАРКА Станислав напусна Даниела майка ми въздъхна тежко. Как така? не разбрах аз. И аз съм в

Įdomybės

0360

«Тишината ти е знак, че и ти подготвяш развода»: Как един дарствен договор застраши семейството

Днес пиша за една вечер, която можеше да разбие всичко… Стояха вечеря, когато вратата се отвори

Įdomybės

025

Мъжете са като пощенски марки: Историята на Катя, Илия, Ксения и търсенето на истинската любов през болката, предателството и новите начала в сърцето на България

ПОЩЕНСКАТА МАРКА… Георги напусна Цветелина, майка ми въздъхна тежко. Как така? попитах невярващо.

Įdomybės

041

Съпруга по-ценен от горчивите обиди: Историята на Таня – между ледените пазари на Пловдив, загубата на първа любов, четири дъщери, битката с бутилката и пътя към прошката в сърцето на България

Мъжът е по-скъп от горчивите обиди Милене, това беше последната капка! Край, развеждаме се!