Толкова се надявахме мама да се пенсионира, да замине на село и да остави на мен и мъжа ми нейната тристайна панелка!
И ние имахме големи надежди, че майка ми ще се пенсионира, ще замине на село и ще ни остави на мен и съпруга ми своето тристайно жилище в София!
Искам да ви разкажа за моята съседка госпожа Лиляна. Сега е на 68 години и дълго време живееше сама в апартамента си с три стаи. Наскоро обаче реши да го даде под наем и замина на екскурзия по света.
Дъщеря ѝ дойде при мен и се оплака:
– Какво прави майка ми? Толкова ни разочарова! Свекърва ми сега ме ругае, че и аз ще полудея на стари години. Казва, че ябълката не пада по-далеч от дървото. А ние с мъжа ми наскоро изтеглихме кредит за кола! Вече друг месец не можем да платим. Разчитахме толкова много на майка ми – да ни помогне! Но тя ни изостави: отдаде апартамента си под наем и отиде на пътешествие!
Погледнах Ася учудено – защо майка ѝ трябва да изплаща техния автомобил? А тя продължи:
– Свекърва ми е много ядосана, че живеем при нея, а майка ми отдаде своето жилище!
Разбирам, че Ася търси съчувствие. Но според мен Лиляна е постъпила правилно – заслужава да живее както иска. Защо хората си мислят, че ако една жена се пенсионира, трябва изцяло да се посвети на децата и внуците? Нима това е справедливо? Попитах Ася:
– А защо не разчитате на себе си? Защо през 15 години брак не събрахте за свой дом? Тогава никой нямаше да ви упреква.
Ася призна:
– Надявахме се, че майка ми като се пенсионира ще се изнесе на село, пък ние с мъжа ми ще наследим тристайния ѝ апартамент!
И реших да се пошегувам:
– Ами ако Лиляна се омъжи? Имаше една приятелка – отиде на почивка в Гърция, срещна мъж и сега живеят щастливо. Може и Лиляна така!
Ася ме изгледа изненадано. Наскоро видях снимки на Лиляна във Фейсбук – пишеше, че се забавлява и почива прекрасно. И аз се зарадвах за нея. Смятам, че е взела най-доброто решение. Възрастта не е пречка за щастието и за нови, вълнуващи преживявания… Много се надявахме, че майка ми най-накрая ще се пенсионира, ще се премести на село и ще ни остави на
Баба изгони внука си и снаха си и реши да заживее сама на 80 години. Нашата баба е на осемдесет години.
Нашата баба вече навърши осемдесет. Миналата седмица изрита големия ми брат и жена му през вратата.
Развод през май: Той си тръгна за по-млада и по-красива и хлопна вратата Съпругът ми ме напусна през май.
Синът ми и снаха ми ми подариха апартамент, когато се пенсионирах В онзи ден синът и снаха ми дойдоха
Синът ми и неговата съпруга ми подариха апартамент, когато се пенсионирах – в този ден дойдоха, връчиха ми ключове и ме заведоха при нотариус, а аз останах без думи от радост, шепнейки: „Защо ми правите такива скъпи подаръци? Не ми трябват!“ – „Това е премия за пенсионирането ти, можеш да пуснеш наематели!“ – отговори синът ми. Не вярвах, че още преди да стъпя в пенсионния фонд, всичко е уредено без мен. Отказвах, а те настояваха. Преминах през години на напрегнати отношения със снаха си, докато не се научихме да се разбираме. Сега всички ми отказаха подарения апартамент – предложих го на сина, на снаха си, на внука, но никой не искаше. Спомних си случки от семейството – роднина, останала без дом след прехвърляне, роднини, които години се карат за наследство… Разплаках се, не знаех дали от благодарност или гордост. Научих, че пенсията ми е две хиляди лева, а синът ми отдава апартамента под наем за три хиляди на месец – и тогава осъзнах, че децата ми направиха наистина царски подарък! Синът ми и снаха ми ми подариха апартамент, когато се пенсионирах Онзи ден синът ми и снаха ми дойдоха
Аз купувам за себе си качествено пуешко месо и си правя кюфтета на пара, а на него давам свинско месо
Аз си купувам качествено пуешко месо и си правя парени кюфтета, а на него оставям свинско на промоция с изтекъл срок.
На 57 години съм, вече над трийсет години съм омъжена и през цялото време съм пере, готвя и се грижа за комфорта на семейството. Със съпруга ми имаме две деца, които отгледах и изучих сама. Още от младини се въртя като хамстер в колело – винаги съм работила на няколко места, хващала се за всяка работа, само и само децата ни да имат всичко и да са облечени като останалите.
През целия ни съвместен живот съпругът ми така и не се научи да работи здраво, а след пенсионирането си съвсем спря да работи. А аз все още излизам на работа, помагам на децата с внуците и върша цялата домакинска работа.
Много пъти съм го молила да си намери някаква работа, дори като охрана, а той ми казва, че се оправяме и без неговата помощ. Но не е глупав що се отнася до храната! Аз едва намирам време да сготвя, а вечер се прибирам и той е изял всичко хубаво, оставил ми е само супата.
Един ден споделих това с приятелка и тя ми даде идея – да готвя отделно: на него с евтини продукти, а на себе си – с качествени. Прибрах се у дома и казах на мъжа си, че по предписание на лекаря трябва да спазвам диета, затова не трябва да пипа моята храна.
Сега крия храната си и когато мъжът ми слезе в мазето, похапвам сладкиши набързо. Кренвирши и сирене премествам в другия хладилник, да не ги види, и ям тихо, когато не гледа. Спасението е, че имаме два хладилника: в единия са основните продукти, а в другия – бурканите и моите запаси.
Знаете какви са мъжете – нищо не забелязват. Взимам си качествено пуешко и си правя парени кюфтета, а на него – свинско на изтичане и няколко подправки, все му е тая. На него купувам евтини макарони, за себе си купувам истинска паста от твърда пшеница.
Не мисля, че правя нещо лошо – щом иска да яде по-добре, нека си потърси работа. На нашата възраст развод е глупост според мен – уж почти целият ни живот измина, общ дом имаме, за какво да се делим и да продаваш всичко, за да делиш наполовина? Купувам си качествено пуешко месо и си правя кюфтета на пара, а съпругът ми получава свинско месо, което
