– Ще се спрем у вас за известно време, защото нямаме пари за наем! – каза ми моята приятелка.
Аз съм много активна жена. Въпреки че съм на 65 години, успявам да пътувам по различни места и да срещам изключително интересни хора. С радост и тъга си спомням младостта си. Тогава можеше да се прекара лятото, където поискаш! Можеше да отидеш на море, да къмпингуваш с приятели, или да направиш речен круиз. И всичко това струваше малко пари.
За жалост, тези времена вече са минало. Винаги съм обичала да се запознавам с различни хора – хора по плажа, хора в театъра. С много от тях останахме приятели години наред.
Един ден се запознах с жена на име Снежана. Бяхме заедно на почивка в един и същ хотел на морето. Разделихме се като приятелки. Минаха няколко години. Понякога си пишехме писма.
Докато един ден получих телеграма. Беше неподписана. Пишеше само: „В три часа сутринта пристига влакът. Посрещни ме!“
Не разбирах кой може да ми прати такава телеграма. Разбира се, с мъжа ми никъде не излязохме. Но в четири часа някой почука на вратата ни. Отворих, и застинах от изненада – Снежана стоеше на прага, с две момичета тинейджърки, баба и един мъж. Имаха огромен куп багаж. Мъжът ми и аз бяхме в шок. Но ги поканихме вътре. А Снежана ме попита:
– „Защо не ни посрещна? Пратих ти телеграма! А това струва скъпо!
– Извинявай, но не знаехме кой я изпрати!
– Е, нали ми даде адреса си. Ето ни тук.
– Мислех, че само ще си пишем, това е.
Снежана ми каза, че едно от момичетата завършва училище тази година и ще кандидатства в Софийския университет. Всички пристигнали да я подкрепят.
– Ще живеем у теб! Нямаме пари за квартира или хотел!
Бях потресена. Не сме роднини. Защо трябва да ги приютя у дома си? Хранех гостите си по три пъти на ден. Бяха донесли малко храна, но всичко ядяха от нашето. Аз трябваше да се грижа за всички.
Не издържах повече и след три дни помолих Снежана и семейството ѝ да се изнесат – не ме интересуваше къде. Започна да се кара със мен, да троши чинии и крещи истерично.
Бях шокирана от поведението ѝ. Когато си тръгнаха, успяха да откраднат моя халат, няколко кърпи, и някак си – голямата ми тенджера. Не знам как я изнесоха, но просто изчезна!
Така приключи тази „приятелство“. Слава Богу! Повече не съм чула или видяла Снежана. Как може човек да е толкова безсрамен?
Сега съм много по-предпазлива, когато се запознавам с нови хора. Ще останем при теб за известно време, защото нямаме пари да наемем апартамент! каза ми моята приятелка.
Дневник, 3 март, София Със съпругата ми се запознахме на сватба на общи приятели. Бях се преместил тогава
Моят свекър онемя, когато видя в какви условия живеем С Георги се запознахме на сватбата на общ приятел.
Божа, Ани, стига де Виктория разглеждаше старичката ленена рокля на Мила, сякаш пред нея има някакъв
Сивата мишка е по-щастлива от теб Галя, хайде, бе, сериозно Марина гледаше ленената ми рокля с такова
Къде остави салфетките? Казах ти да извадиш онези със сребърния орнамент, по-хубаво отиват на покривката
Пътуване към щастие: Ново начало за двама влюбени. Гергана пътуваше към любимия си мъж, сякаш летеше
А салфетките къде ги сложи? Казах ти да вземеш онези със сребристия кант, по-ще си отиват на покривката
Снежна съдба Станимир, адвокат на тридесет и пет години, ненавиждаше Нова година. За него това не беше
