Įdomybės

**Личен дневник** Трепнах, когато телефонът зънна рязко. „Мария Иванова“ – екранът светна. Свекървата

— Не, не и още веднъж не! Марин Иванова, разберете вече, че е невъзможно! В апартамента е тесничко, всъщност

Ключът цъмна в браватата, и Радослава, стараейки се да не прави шум, се промъкна в апартамента.

Прекалено късно за прошка Емилия Георгиева стоеше до прозореца и гледаше как чистачът смета последните

**Дневник на Светла Николова** Бях резервен вариант… — Радо! Това какво е?! — изкрещя жената по телефона

Една стая за трима Мария Иванова гледаше разпореждането за настаняване с такова изражение, сякаш държеше присъда.

Радка Георгиева внимателно протегна ръка към узрелите ябълки на клона. Гръбът й отвърна с позната болка

**Дневник на един човек** Виолета Иванова винаги казваше, че съдбата обича да подхвърля изненади точно

Той избра работата, а не мен — Ти… ти… Не мога да повярвам! Това не може да е истина! Твоята проклета