Įdomybės

Надежда на тридесет и пет години мислеше, че никога няма да изпита женското щастие, но съдбата имаше

28април, 2026г. Днес се върнах у дома и почти не успях да повярвам на очите си. Вратата на апартамента

КВАРТИРАНТКАТА Ранна зимна вечер, по тротоара в кв. Лозенец в София вървях аз. Времето беше приятно лека

28април2024г., София Днес отново си спомних онези безумни нощи, когато сестра ми Зорница се опитваше

Ти вече не си моя дъще. Какъв е той и откъде е, никой не знае. Срам ме е за теб. Пресели се в къщата

Мара мразеше всички. Особено своята майка. Тя знаеше точно, че щом се откаже от този детски дом в София

На Стефан му почина сестрата. Отиде човекът в село да я изпрати в последния ѝ път. Тамара, съпругата

Радостина никога не обичаше никого. Особено не обичаше своята майка. Тя беше сигурна, че щом един ден

Отидох при лекаря едва когато вече не издържах от болка. Три дни подред това беше прекалено.