Įdomybės

Мария ронеше сълзи край гроба на своята най-добра приятелка Дарина. Вече четиридесет дни, а на гробището

Щастливото детство на Колко се стопи, когато той стана на пет. Един сутрин, в детската градина, никой

Тя го отхвърли заради дрехите му, но само след минута горчиво съжали! Всички сме чували израза: “

Каква съм ти баба? Само петдесет и едно с късмет, а не съвсем стара, пробуржика Тодора Иванова, поставяйки

Каква съм ти баба? Само петдесет и малко, а ти ме наричаш стара! пробурчаше Радка, поставяйки върху масата

Двадесет години търсих изчезнали хора в балканските гори и ги връщах при близките им. Но когато открих

Стойна, а тези ваши излишни килограми? Няма ли проблем? майка на Димитър не се отчайваше. По мое мнение

Марика, а тези ваши излишни килограми? Не ви ли се тревожи? майкатова не спираше. По мое мнение, аз нямам

Изчакайте, каза той. Свалих се за миг на вашата гара, а когато се върнах в купето, всичко ми изчезна.