Įdomybės

Божано, не се бързай, помисли още веднъж, ми казваше леля Лиза на племенницата си. А ако не се справиш?

Радостина, не бързай, обмисли пак, казваше й леля Лиза. А ако не успееш? Погледни какви са децата сега.

Мамо, бързам. Двадесет минути, най-много, казах, стоейки в прага на стаята, опитвайки се да се усмихна

Мамо, бързо съм. Двадесет минути, най-много казах, докато стоях в прага на палатата, опитвайки се да

Когато в селото се завърна Елена никой я не разпозна веднага. Тридесет години са изминали. Тридесет години

Когато се завръща в нашето малко село Дъбово почти никой не успява да ме разпознае. Изминаха тридесет години.

Не мога да не обичам децата си, мислеше Мария, докато се спускаше по заснежената алея към блока си в

Невъзможно е да не обичаш децата си, мислеше Божана, проправяйки се по снеговата алея в квартал Младост в София.