Įdomybės

Тате, не си тръгвай! Моля те, не ни изоставяй! Нямам нужда от нищо, нито Лъчо. Само си остани с нас!

Седна се в вечерта, спомен за онова време отново се внася в съзнанието ми. В същия късен следобед, а

Седни, Мила, прошепна той, като се опита да задържи гласовете си ниски. Какво става? попита тя, като

Знаеш, прошепна Надежда, тъй докато подбираше думи. Понякога възрастните се държат глупаво, дори поглупаво

Знаеш, каза Нина на малката си, подбирайки думи. Понякога възрастните се държат глупаво, дори поглупаво

Борис силно отвори вратата на входа, пускайки студения мрак на ранните здрачи в тъмния хол.

Щастливите винаги се усмихват Елена погледна през прозореца дъжд, летен дъжд, слънцето се промъкна, а

30 януари, събота Отворих дневника и се замислих за дъжда, който все още бучеше над покрива на къщата

Срам, шок, мистерия. Надежда готвеше вечеря, когато някой почука на вратата. Странно, имаме звънец, всички