Įdomybės

Дневник на Христо Димитров Част 1 Днес преживях нещо, което още не мога да осмисля. Вървях по улица Граф

10 март Всички сме били свидетели на подобни напрегнати моменти: скъп ресторант в София, изтощен баща

Съпругът ми ме напусна заради сестра ми. Отиде да живее при нея. А след три години изостави и нея заради

Когато се обърнах, вратата беше широко отворена, сякаш самият въздух я е разтворил. Първата ми мисъл

Вкусът на свободата Ремонтът приключихме миналата есен започнах да разказвам на дневника си.

Жена съм, омъжена от двадесет години, и никога не съм забелязвала нищо особено. Съпругът ми често пътуваше

Шест месеца синът ми Боян всяка сутрин ми искаше едно и също нещо: Тате, може ли да ме оставиш на ъгъла

Шест месеца всеки ден синът ми Димитър ме караше да го оставя не пред училището, а три пресечки по-надолу

Етап 1: Раницата, по-тежка от предишната Баща ми отвори вратата бавно, сякаш очакваше да види не съседа