Įdomybės

Момче на 7 години, покрито с синини, пристигна в Спешното отделение на „Пирогов“, носейки на ръце малката си сестричка… думите му след това разчувстваха цялата болница

Малко след един през нощта седемгодишният Никола Илиев, целият в синини, бутна с мъка вратата на спешното

Įdomybės

0586

Вече друга? Галина малко да помисли какво ще кажат хората – шепнели си съседите, видяли мъж във двора на вдовицата.

“Другари ли?” шепнели си съседките, като видяха вдовицата Весела с мъж в двора.

Įdomybės

075

Съдбата на бездомните: Истинската история на Нина – от изгубеното семейство и продадения апартамент през предателството на любимия, до спасителното завръщане в запустялата вилна къща и неочакваното приятелство с пенсионер професор, останал без дом заради измамата на племенницата си

БЕЗДОМНА Весела нямаше къде да отиде. Абсолютно никъде… Два-три дни мога да изкарам на Централната

Įdomybės

0160

Бездомен, но не самотен: Трогателната съдба на Нина, изгубила дома и надеждата, и срещата ѝ с дядо Миша – бивш преподавател, излъган от най-близките, които двамата намират подслон, топлина и нов смисъл в забравена стара вила, за да докажат, че домът е там, където има доброта и подкрепа

БЕЗДОМНИКЪТ Силвия нямаше накъде повече да върви. Буквално никакво място. Два-три дни мога да изкара

Įdomybės

049

УЛИЧНО КОТЕ ВЛИЗА В СТАЯТА НА БЪЛГАРСКИ МИЛИАРДЕР В КОМА… И СЕ СЛУЧВА ЧУДО, КОЕТО И НАЙ-ДОБРИТЕ ЛЕКАРИ НЕ МОГАТ ДА ОБЯСНЯТ…

Преди много години, когато столицата София беше още по-тиха, а хората вярваха повече в чудеса, в една

Įdomybės

0350

Бездомен КОТ влиза в стаята на български олигарх в кома… и СЛЕДВАЩОТО, КОЕТО СЕ СЛУЧВА, Е ЧУДО, КОЕТО ДОРИ ЛЕКАРИТЕ НЕ МОГАТ ДА ОБЯСНЯТ…

Един УЛИЧЕН КОТАРАК се промъкна в болничната стая на богат български бизнесмен в кома…

Įdomybės

0119

Да вдигнем момичето на крака

А ти не си замисляла, Радо, че когато всичко е сложно, трябва да търсиш прости решения? Най-простите

Įdomybės

0410

Имахме голяма надежда, че майка ми ще се пенсионира, ще се премести на село и ще остави тристайния си апартамент на мен и съпруга ми!

Имахме голяма надежда, че майка ми ще се пенсионира, ще се премести в село и ще ни остави на мен и на

Įdomybės

0161

Мраморни стълбища, френски парфюм и студени сърца: малката Ели познаваше само една топлина — ръцете на домакинята Баба Нюра. Но когато от сейфа изчезнаха пари, тези ръце си отидоха завинаги. Минаха двайсет години. Сега Ели стои на прага — с дете на ръце и истина, която гори в гърлото ѝ… *** Тестото ухаеше на дом. Не онзи дом с трите етажа в центъра на София, с мраморно стълбище и полилей с кристални висулки, където мина детството ѝ, а онзи истинския — измислен, вкусен, топъл, който тя рисуваше в мечтите си, седнала при Баба Нюра на кухненска табуретка. И сега, на заснежената кална улица в село Сосновка, стискайки до гърдите си четиригодишния Митко, Ели чакаше чудото — топлината, която помни по аромата на пресните кифлички, по прегръдките без причина. Двадесет години по-късно, минала през предателства, загуби и самота, Ели пристъпва в малката селска къщичка, за да намери отново обичта, която не се купува, не се уволнява, и не може да избледнее — любовта на Баба Нюра, ръцете, които я чакат, и домашния хляб, който мирише на прошка. Там, в бедната стаичка с иконата на Свети Николай, Ели разбира: истинският дом не е в мрамора и парите, а в тихата грижа, в усмивката и безусловната любов — онази, която остава по-силна от времето, обидите и чуждите обвинения. Домът е там, където някой ти казва: „Ела, дете, тук ти си вкъщи.”

В старият дом ухаеше на френски парфюм и отчаяние. Малката Веселина познаваше само една истинска топлота