Неочакваният отговор: Катя не понасяше Стас седем години, докато беше омъжена за най-добрия му приятел Максим. Дразнеше я шумният му смях, коженото яке, шегите за „напрегнатата жена“. След смъртта на Максим Стас не я остави на мира, оправяше всичко у дома и водеше Тими в парка, напомняйки ѝ за загубата. Катя се ядосваше, когато всички я подтикваха към него. Един ден, след като Катя го отхвърли, Стас разкри обещанието си към Максим—да се грижи за Катя и сина ѝ. Катя прие истината, видя в Стас не само приятеля на мъжа си, а човек, готов да бъде до нея. Обърна се към него: „Остани, изпий един чай… като приятел, като най-добрия приятел на Макс. Докато ти омръзне.“ Неочакваният отговор Гергана никога не успя да понася Станислав. Всичките десет години брак с най-добрия
Неочакван отговор Милена не можеше да понася Станислав. През всичките седем години, откакто беше омъжена
Бедната агънца Здравейте, родители! влетя у дома Елица в съботната утрин, ще се омъжвам, Петьо ми предложи
Бедната овчица Мамо, татко! влетя през вратата Гергана в един почивен ден. Омъжвам се! Радо ми предложи
Всичко ще върна, обещавам Мария, не мога да ти помогна в тази ситуация. Нищо. Вера се опитваше да говори
Защо съдбата й отреди такъв живот:
С всяка изминала година, докато Любка порасваше, тя беше сигурна, че никога няма да повтори съдбата на майка си Варвара – въпреки че беше още млада, Варвара бе преждевременно състарена от вечнопияния си съпруг Симеон.
Любка е на седемнадесет години и след като завърши училище, не замина никъде, страхувайки се да остави майка си сама. Много пъти е искала да избяга, но й беше жал за майка си – а бащата в гнева си можеше наистина всичко да направи. Ако тя напусне дома, кой ще утеши майката, ще сложи студен компрес на синините и ще й подаде чаша вода?
Тази вечер Симеон се връща пак пиян и се нахвърля върху жената си, а Любка събира парчетата от строшената чиния, докато бащата грубо й нарежда рано сутринта да отидат за риба: „Ще хванем риба тая мърла поне чорба да свари!“
Люба се надява, че сутринта баща й ще е забравил намеренията, но той я събужда рано и настоява да тръгнат към реката, въпреки надвисналата буря и предупредителните думи на Варвара. Симеон изблъсква жена си, събаря кофата с мляко и изкарва Люба навън. Когато се качват в лодката, вятърът се усилва, небето се мръщи, а Люба усеща страх. Симеон настоява да гребат към по-дълбокото, където кълве повече.
Не след дълго бурята ги връхлита, огромна вълна обръща лодката, Симеон пада във водата, а Люба се опитва да помогне, но и тя пада, удря се тежко по главата и потъва в мрак…
Любка се събужда в чужд дом, в малка стая с мирис на влага и вижда пред себе си брадат непознат – той твърди, че тя е жена му Валя и че е изгубила паметта си след катастрофата в реката. Любка не помни нищо за себе си, но мъжът настоява – тя вече е „неговата жена.“ Нейният живот се превръща в затвор: ежедневен тормоз, тежка работа и заплахи – всеки опит за бягство се наказва жестоко от Климент – брадатият „съпруг.“
Въпреки че Люба се примирява привидно, в ума й живее надеждата да избяга. Когато забременява, Климент става по-нежен, но един ден, когато той заминава на пазар, Люба успява да се добере до реката, където попада на стария си съсед дядо Кольо. Той я разпознава и ѝ помага да се измъкне, скривайки я при майка ѝ, която цяла година я е мислила за удавена. Постепенно паметта се връща.
С помощта на Кольо и съпругата му Таня, Любка и Варвара се спасяват от миналото, преместват се в друг край, продават стария дом и започват нов живот. Люба отглежда сина си Никита с обич и благодарност и намира спокойствие до добрия Григорий, който мечтае да я направи своя жена.
Съдбата не пожали Люба, но въпреки изпитанията, тя намира сила в себе си, за да обича и да повярва отново в щастието. С годините, колкото по-голяма ставаше, толкова по-ясно осъзнаваше Лиляна, че не иска и няма да живее
Колкото повече минаваха годините, толкова повече Любомира си даваше сметка, че никога не би искала да
Димитър, вече ти казах сто пъти няма време за деца сега, затвори Раиса лаптопа и се обърна към съпруга си.
Мислим, че животът е сложен, а ние го правим още потруден. Още в гимназията Божана знаеше, че Георги
