Възрастната жена се обърна към Роберт и му каза думи, които го накараха да настръхне: „Днес ще е прекрасен и слънчев ден. Ще имаме достатъчно време да направим нещо заедно.“
Роберт пътуваше с влака в спокойна сряда, а вагонът не беше пълен. Възрастна жена влезе и седна до него, очевидно по път към своята зеленчукова градина на село – точно както и Роберт, както и много други във вагона. Спомените за покойната му съпруга го заляха; двамата обичаха да ходят заедно на парцела, но след нейната болест той бе избягвал това място, преследван от самота и тъга.
Когато влакът спря на гарата, жената се обърна към Роберт и му каза думи, които разтърсиха цялото му същество: „Днес ще е прекрасен и слънчев ден. Ще имаме достатъчно време да направим нещо.“ Това бяха именно думите, които някога му бе казвала и покойната му съпруга. Изненадан, Роберт само кимна, и двамата заговаряха за слабата реколта тази година, за тежката зима и за надеждите им за следващата година.
Когато стигнаха автобусната спирка, Роберт беше учуден, че никога преди не бе срещал тази жена. Повървяха заедно още малко и се разделиха. Когато Роберт стигна своя имот, видя, че по време на дългото му отсъствие мястото бе обраснало с бурени. Но разговорът с жената във влака повдигна духа му, вдъхновявайки го да се заеме с нови сили.
Със завидна енергия той започна да копае лехите и да изскубва плевелите. Удоволствието от вида на плодородната земя го убеди да не продава парцела си засега. Наслади се на почивка, седнал на пейката, похапвайки сандвичи и пиейки чай. Гледката към любимите му цветя и узрелите ябълки под новата ябълка събуди много приятни спомени.
Настроението на Роберт се подобри значително и реши да идва по-често на двора си. Докато береше гъби в гората, почувства сякаш тежест падна от сърцето му. Реши да продължи да работи върху земята си – това носеше радост и смисъл в живота му.
На връщане Роберт срещна същата жена, с която се беше запознал по-рано. Деляха ябълки и се забавляваха, разговаряйки за труда си в градината. Възрастната дама го увери, че пред него има още много живот, окуражавайки го да вижда в своята работа източник на щастие и смисъл. Щом слезе на своята спирка, Роберт се усмихна на залязващото слънце, чувствайки се доволен и вече необременен от тъгата. Жената на възраст се обърна към Роберт и му каза думи, които го накараха да настръхне: Днес ни чака един
Днес реших да запиша мислите си, защото вече не знам как да се справя със ситуацията у дома.
Свекърва ми реши да се нанесе в моя апартамент и да даде своя на дъщеря ми
Съпругът ми е израснал в многолюдно българско семейство, където майка му е раждала, докато накрая не се появила дъщеря ѝ. Малко странна тактика, но не е моя работа да съдя. Типични семейни игри.
Когато се омъжих, мислех, че съм късметлийка. Даниел изглеждаше отговорен, храбър, силен. Знаеше какво е да имаш семейство, но не можеше да се отдели от майка си и по-малката си сестра. Свекървата ми не държеше особено на синовете си, но благополучието на дъщеря ѝ винаги беше на първо място.
Гергана беше на 10, когато се запознахме. В началото не ми пречеше, но след около пет години ситуацията започна да ме дразни. Не искаше да учи, виждаше се с неподходящи момчета, а за всичко трябваше да се грижи мъжът ми. Сестра му можеше да му звъни посред нощ за помощ.
Надявах се, че Гергана ще порасне, ще се ожени и нещата ще се оправят. Но не! Когато реши да се омъжи, свекървата мобилизира синовете си да платят сватбата, защото тя нямаше средства. Младоженецът беше беден и получаваше малко, така че младото семейство беше принудено да живее със свекървата.
Дете, второ дете… Свекървата осъзна, че вече е непоносимо да живее така. И тогава намери „идеалното решение“ – ще се нанесе при нас, а апартамента си ще даде на дъщеря си. Но честно ли е, след като аз купих нашия апартамент с мои пари, а съпругът ми не даде и лев? Любопитното е, че дори той е доволен от тази ситуация и казва – майка ми ще ти помага.
Имаме двустаен апартамент. Но аз не искам да се разделям с уюта си и да деля жилището си с още хора. Свекърва ми е убедена, че сме длъжни да я приютим, защото мъжът ми е най-големият ѝ син и трябва да се грижи за нея.
Обичам съпруга си, разводът не е опция. Но как да го накарам да се събуди? Как да му обясня, че животът с майка му е ад? Някой може ли да ми даде съвет? Днес е от онези дни, в които душата ми тежи и не знам къде изчезна спокойствието в моя дом.
Бившата ми тъща ни преследва из нищото. Тъщата ми е на 52 години и беше майка на покойната ми съпруга
Моята бивша тъща ни следи постоянно. Бившата ми тъща се казва Цветана, тя е на 52 години и е майка на
Дъщеря ни наскоро се омъжи за момче, което не идва от заможно семейство, но е трудолюбив и разумен.
Домът ви е построен точно навреме! Очакваме първото дете, ще се нанижим при вас, под чистото небе каза
Дъщеря ни наскоро се омъжи за един симпатяга, който, да си кажем честно, не е от най-богатите софийски
Când tatăl mi-a trădat familia, mama vitregă m-a smuls din iadul сиропиталище. Ще бъда вечно благодарен
