Įdomybės

Тъщата: Историята на Анна Петровна и пътят към спокойствието в българското семейство след раждането на второто внуче – Как тревогата и желанието да помогнеш могат да превърнат дома в бойно поле и как прошката и малките жестове връщат хармонията между поколенията

ТЪЩАТА Даниела Георгиева седеше в кухнята си и наблюдаваше как млякото кротко ври на котлона.

Įdomybės

081

Никой не повярва защо бездомник удари милиардерка, докато истината не бе разкрита

Никой не повярва защо бездомният Димо удари с ръкаващия си удар милиардката Маргарита, докато истината

Įdomybės

0140

Свекървата Анна Петровна и битката за мир в семейството: Как умората, тревогата и опитите да помагаш водят до напрежение, а тишината и примирението връщат спокойствието у дома

Свекърва Яна Николова седеше в кухнята и гледаше как млякото на котлона бавно започва да кипи.

Įdomybės

0262

На 25 години съм и вече два месеца споделям живота си с баба ми – след внезапната загуба на леля ми промених всичко, за да не остава сама, а приятелите ми се чудят дали не жертвам младостта си, докато аз вярвам в избора си да съм рамо до рамо с нея – бихте ли постъпили по същия начин?

На 25 години съм и от два месеца съм под един покрив с баба ми. Леля ми бе последната ѝ жива дъщеря и

Įdomybės

075

– Защо трябва да ви съчувствам? Вие нищо не ми съчувствахте, – отвърна Татяна

30 август Днес отново се върнах в спомените, като бих ги разтегляла върху лист хартия, за да разбера

Įdomybės

040

На 25 години съм, а от два месеца живея с баба ми в Пловдив, след като загубихме леля ми — нейната единствена дъщеря. Понякога хората ме питат защо избрах това вместо да търся любов, приключения и пътувания. Но за мен изборът да бъда тук, с последния си близък човек, е моят истински живот. Бихте ли постъпили по различен начин?

Аз съм на 25 и вече два месеца деля един покрив с баба си Пенка. Знаеш ли, нещата се обърнаха с главата

Įdomybės

0527

Леонид не вярваше, че Ирина е негова дъщеря: майка ѝ Вера работеше в магазина и клюките гласяха, че често се затваря с непознати мъже в складовото помещение. Така Леонид не прие дребничката Ира като своя и я отбягваше. Само дядо Матей обичаше внучката си и ѝ остави в наследство къщата си на края на селото. Само дядо Матей обичаше Ирина Още като дете Ирина беше болнава, крехка и ниска. “В нашия и в твоя род няма такива мъници” – казваше Леонид. – “Това дете е ниско като двумесечен боб”. С годините неприязънта на бащата се прехвърли и на майка ѝ. Единственият, който обичаше Иринка истински, беше дядо Матей – лесничарят, чиято къща бе до самата гора. Дори след пенсия редовно ходеше в гората да събира билки, горски плодове и през зимата хранеше дивите животни. Селяни се отнасяха с респект: Матей бе странен, понякога казваше нещо, което после се сбъдва. Но често му носеха буркани за чайове и отвари. Жена му бе починала рано и неговото утешение станаха гората и внучката. Като тръгна на училище, Ирина живееше повече при дядо си. Той я учеше на билкарство и медицина, а тя се увличаше по тази наука и мечтаеше да лекува хората. Майка ѝ отказваше да даде пари за следването, затова дядо Матей обеща, че дори и крава ще продаде, само и само да ѝ помогне. Довери ѝ къщата и щастлива съдба Майка ѝ Вера рядко стъпваше при баща си, но веднъж дойде да проси пари, защото синът ѝ се беше заровил в карти и го заплашваха. “Само като опря ножът до кокала се сети за мен! Години не стъпи!”, укори я Матей и ѝ отказа: “Няма да покривам Андриюшините борчове – трябва да уча внучка си”. Вера избухна: “Нямам вече нито баща, нито дъщеря!” и избяга. Когато Ира влезе в медицинския колеж, баща ѝ и майка ѝ не ѝ помогнаха с и стотинка. Само Матей й подкрепяше. Преди да завърши, дядо Матей се разболя. Усещайки края, той ѝ завеща къщата и добри думи: “Тук твоето щастие ще те намери. Когато духът на човек присъства в дома, домът живее. Не се бой да нощуваш тук сама – тук ще намериш своята съдба и ще бъдеш щастлива, дете”. Пророчеството на Матей се сбъдна Матей си отиде есента. Ирина стана медицинска сестра в районната болница. На почивните дни се връщаше в къщата – палеше печката и почистваше. Дядо бе оставил много дърва. Една снежна нощ, стана силна виелица. Призори някой почука – на прага стоеше непознат младеж: “Може ли да взема лопатата ви, затънах с колата срещу двора.” Ирина му даде лопатата, а после, виждайки упоритата снежна пряспа, го покани на чай. Запознаха се – казваше се Станислав, също живееше в града. Договориха се да си помагат по пътя. Скоро той я посети в града и така започна тяхната любов. Сватба не правиха – Ирина не искаше. Но истинската любов си намери дом. Когато се роди синът им, всички се чудеха на здравото и силно момче, родено от дребничка майка. А на въпроса как ще се казва синът, Ирина отговаряше: “Ще е Матей – на името на един много добър човек!”

Николай до последно не вярваше, че Янка е негова дъщеря. Жена му Галя работеше в супермаркет в Пловдив.

Įdomybės

048

Леонид упорито не вярваше, че Ирина е негова дъщеря. Вера, съпругата му, работеше в кварталния магазин. Говореше се, че често се заключва в склада с непознати мъже, затова и мъжът ѝ не вярваше, че миниатюрната Ирина е негова дъщеря и не я обикна. Само дядо ѝ помагаше и ѝ завеща къщата на село. Само дядо Матей обичаше малката Ирина: Детството ѝ бе изпълнено с болести и самота, а баща ѝ я отбягваше заради слуховете по адрес на майка ѝ. Дядо Матей, бивш лесничей, живееше на края на селото до борова гора, събираше билки и лекуваше хората. Той беше малко странен, но всички търсеха помощта му. След смъртта на бабата единствената му радост бе внучката, която често живееше при него, научавайки се на тънкостите на билкарството. Матей завеща внучката къщата и щастлива съдба: Когато майка ѝ Вера дойде да иска пари за погасване на дълг на брат ѝ Андрей, дядото категорично отказа: „Парите ми са за Ирина и нейното обучение!“. Вера избухна и напусна с обиди. Само дядо Матей подкрепяше Ирка да стане медицинска сестра и осигури необходимото за да учи. Изпълни се предсказанието на дядо Матей: След смъртта му Ирина работеше като медсестра в областната болница и често идваше в родната къща. При люта зимна вихрушка един непознат – Станислав – затъна с колата си пред дома ѝ. Съдбата ги събра, двамата се сближиха и скоро се заобичаха истински. Не правиха сватба, но любовта им беше силна, а когато се роди синът им, всички се чудеха как така крехката Ирина е родила толкова едро бебе. Тя го кръсти Матей – в чест на най-добрия човек в живота си.

Стефан упорито не вярваше, че Елица е негова дъщеря. Жена му Веска работеше в селската бакалия.

Įdomybės

053

Ти си истинско съкровище!

27ноември, 2025г. Отново! Слушай, Ралице, за какво се грижиш? За себе си или за нас? Прибирам се от работа