Įdomybės

**Една срещу всички** Веселина за пръв път видя светлината на фар в една книжка, когато беше на пет.

Стояше пред стария дървен плот в хола, държейки джобните часовници на съпруга си. Те бяха тежки, с износено

— Величка, пак си донесла тия парцали от шивашкия цех? — озърна се майка й, като я посрещна на прага.

Гьореа Петрова стоеше до прозореца, ръката притисната към стъклото, и гледаше как чистачът Димчо смита

— Виолета Петрова! Виолето, почакай! — викаше съседът Димитър Георгиев, размахвайки ръце и почти тичайки

“Ти не заслужи моите сълзи” – Не забравяй, Пенка: ако не бях аз, никога нямаше да станеш

Три жени, една кухня и нито капка мир — Добре. Понеделник — мой. Вторник — мама. Сряда — Здравка Петрова.

Тя пристигна първа Цветанка Григорова стана в пет сутринта, както винаги. Навикът от четиридесет години

Връзката на раздора — Милен, ставай и води Балкана на разходка, аз не съм робот! — Андрей Колев плесна