Минаха две години от онзи ден, когато я срещнах отново – красива жена вървеше по улицата пред мен и сърцето ми спря. Познах в нея бившата си Моника, която караше мъжете да се обръщат след нея.
След сватбата не разпознавах повече жена си – превърна се в една от онези българки с мазна коса и широки тениски. Вече не я виждах облечена в рокли, които да подчертават фигурата ѝ, нито в изискана дантелена нощница.
След сватбата жена ми носеше вкъщи „торби“ – огромни тениски, забравяше за себе си. Не ходеше на маникюр, не се гримираше, да не говорим че изобщо спря да спортува, а коремчето след раждането така и не изчезна, нито целулитът…
През тези две години, докато живеехме заедно, тя се промени до неузнаваемост. Напълня все повече и тениските ставаха все по-големи. Като ѝ подхвърлях, че може да се погледне в огледалото, се засягаше и млъкваше.
В един момент осъзнах, че съм влюбен в Моника отпреди брака ни, а сега живеех с непозната. Онова момиче беше страстно, лъчезарно, красиво – всички приятели ми завиждаха. С всяка промяна любовта ми към нея се стопяваше, а на нейно място идваше само тъга.
Последно я видях облечена с огромна сива тениска, с петна от мляко, широки къси панталони, целулита се виждаше, не беше се обезкосмила, а косата ѝ беше вързана на рошав небрежен кок. По лицето ѝ бе отпечатана вечната умора, а сенките под очите ѝ – огромни.
Тогава ѝ казах, че не мога да продължавам така – не ме привлича повече като жена, нито ме вдъхновява – гледах я и изпитвах само жал.
Минаха две години от този момент и я срещнах отново – красива жена с прекрасна рокля и разпусната, къдрава коса. Беше отслабнала, от грозното патенце отново бе станала кралица. Кралица, която е отгледала и двете ни деца.
Едва тогава осъзнах, че жена ми не е имала време и сили да се погрижи за себе си, тъй като е давала всичко, за да създаде уют и да отгледа децата ни. Престанах да се интересувам от нея, не разбрах колко енергия ѝ коства всичко, обвинявах я, че не ходи на фитнес веднага след раждането.
Никъде не излизахме, за да си позволи да се кипри с бижута и хубави рокли, а у дома това е неудобно… Аз съм виновен, че не ѝ дадох възможност да носи красивите си дрехи.
Едва след две години видях живота ни отвън и разбрах, че тя е носела цялото семейство на раменете си – без да ме упрекне, винаги се радваше, че се прибирам и не се сърдеше. Създаде ми истински дом, а аз го оцених прекалено късно. Всичко, което трябваше да направя, бе да ѝ помогна, за да има време и за себе си.
Бях глупак, че изгубих истинско съкровище, без да го осъзная.
Толкова убеден в правотата си, не се интересувах от нейния или от детския живот, докато съсипахме всичко.
Сега я виждам, искам я обратно, но не вярвам да ми прости тази низост. Ще опитам да говоря с нея и да възстановя поне връзката с децата, защото вече съм изпуснал две години от живота им…
Сега жена ми има много обожатели, но не допуска никого близо до себе си – явно аз съм я наранил най-силно. И днес се чудя как да понеса вината и срама си, след като разбрах какво съм направил… Минаха две години от онзи ден, а днес я срещнах отново. Една красива жена вървеше пред мен по улиците
Минаха две години от онази съдбовна вечер. Днес пак я видях. Красива жена вървеше по Витошка пред мен
Амиго, марш в кухнята! изкрещява мъжът към жена си. Той още не знаеше как ще свърши това. Елица, не видя
Сънувах, че отново съм облечена в бяла рокля, макар никога да не съм вярвала, че ще дойде такъв ден.
Бившият ми свекър ме заведе до олтара. Честно да си призная, не вярвах, че някога ще облека отново бяла рокля.
Ожених се преди шест месеца, а оттогава има нещо, което не ми дава мира. Сватбата беше в една хубава
Ожених се преди шест месеца и оттогава нещо не ми дава мира. Сватбата беше в едно хубаво лозе около Сандански.
Ожених се преди шест месеца и оттогава нещо не ми дава мира. Сватбата беше в едно хубаво лозе около Сандански.
Ожених се преди шест месеца, а оттогава има нещо, което не ми дава мира. Сватбата беше в една хубава
