Įdomybės
01
Ябълчица
Ябълчице Толкова си същата като майка си! баба ми Владислава изсумтя и размаха пръст. Като каква, бабо?
Įdomybės
00
Последният пътник в автобуса
Последният пътник в автобуса Фенерчето беше малко колкото показалеца ми, на изплетена връвчица.
Įdomybės
027
Е, как сте пристигнали, господа? — гласът на майката разцепи тишината на горещия обеден следобед, щом джипът на сина се показа до портата.
Какво, пристигнахте ли, господа? гласът на майка ми проряза горещия следобеден въздух, едва джипът на
Бях на 36 години, когато се ожених за бездомна жена. Няколко години след сватбата и раждането на двете ни деца пред нашия дом спряха три луксозни автомобила – и
Беше ми 36 години, когато се ожених за бездомна жена. Няколко години след сватбата и раждането на децата
Įdomybės
015
Няма да дам ключовете – пазя дома си и тайните му!
Не давам ключовете – Осъзнаваш ли, че най-накрая го постигнахме? попитах Серги, стоейки насред
Įdomybės
011
След тази случка с чертането разбрах: по-добре свое, отколкото перфектно, но чуждо
След този случай с чертежа разбрах: по-добре да е моето, макар и несъвършено, отколкото чуждо и безупречно.
Įdomybės
012
– Но нали сме семейство – казаха братята и сестрите ми в деня, когато се сбогувахме с мама на гробището.
Но нали сме семейство казаха ми братята и сестрите ми в деня, когато изпращахме мама на гробищата.
Įdomybės
018
На сутринта съпругата ми обяви, че ще имаме четвърто дете. И добави:
Сутринта съпругата ми ми съобщи, че ще очакваме четвъртото си дете. И добави: Пари за нов апартамент нямаме.
Петърчо израсна в многодетно българско семейство – баща му обичаше да пийва и често сменяше работата си, а майка му бачкаше до припадък на пощата и се трудише неуморно у дома, за да изхрани трите си деца.
Значи, слушай сега, ще ти разкажа историята за Петьо. Роден в малко селско семейство в България, още