Įdomybės

В 7:15 сутринта чух звука на заключващ се куфар. Полусънена излязох от спалнята, мислейки си, че мъжът ми се подготвя за командировка.

Събудих се в 7.15ч., когато в коридора отзвучи скърцане на затварящ се куфар. Сънят още ми се клати

Įdomybės

„Като ни припечe за женитба: Бурната вечер, в която цялото семейство се събира, защото дъщерята Майя настоява да се омъжи спешно за Олег – очиларят от първи курс, след като той пристига с голяма новина, а родителите от двете страни са изправени пред шока на неочаквана бременност, кавги, сълзи и трудни решения за любовта, родителската подкрепа и бъдещето на младите“

Не се търпи вече да се омъжва! Косьо, ще се прибираш ли скоро? Идвам след малко, на финала съм вече.

Įdomybės

011

Разбита съдба от една коварна жена: История за първа любов, майчини сълзи и как Нинка от съседното село преобърна живота ми

ПОТЪПКА СЪДБАТА МИНАВКА Сине, ако не се разделиш с тази безочлива минавка, смятай, че вече нямаш майка!

Įdomybės

Тя премаза през живота ми като вихрушка – Историята на Володя, неговата майка, първата му любов Ленчето и съдбовната среща с Нинка-проходимката, която преобърна целия му свят, раздели го с годеницата, отвя го чак до Афганистан, донесе му пет деца, болка, разкаяние и вечна носталгия по изгубената младост

ПОТЪРКАНА ПО СЪДБАТА ПРЕМИНАВАЧКА Синко, ако не се разделиш с тази нахална преминавачка, смятай, че майка

Įdomybės

След години заедно той каза, че се е влюбил. Не в мен – и няма намерение да го крие.

След години съвместен живот той ми признал, че се е влюбил. Не в мен и не иска да се крие. Сложих чай

Įdomybės

022

Когато Васко Драганов изнесоха от родилното, акушерката каза на майка му: Голямо момче. Истински юнак ще стане.

Įdomybės

059

Когато изписваха Васко Рогов от родилното, акушерката каза на майка му: „Голямо момче. Юнак ще стане!“ Майката не отвърна нищо. Още тогава гледаше вързопчето така, сякаш не е нейното дете. Васко не стана юнак. Стана излишен. Такъв, дето уж го има, а къде да го сложиш – не се знае. „Пак твоето чудато дете плаши всички в пясъчника!”, викаше леля Люба, първа съседка и главен глашатай на входния ред. Майката на Васко – изморена жена с угаснал поглед – само отвръщаше: „Който не го харесва, да не гледа. На никого не пречи.“ Наистина, Васко никого не закачаше. Беше голям, несръчен, с увиснали ръце и винаги сведена глава. На пет мълчеше. На седем – мърмореше. На десет проговори, но така, че по-добре да беше мълчал. В училище го сложиха на последния чин, съучениците го отбягваха като голяма локва, а вкъщи – още по-зле. Когато се появи вторият баща, Васко започна да изчезва – по строежи, в мазетата. Научи се да бъде невидим. Докато една вечер срещна баба Тамара от петия етаж – строга, но справедлива. От този ден животът на Васко се преобърна. Тя му даде не просто коричка хляб и чиния с гювеч, а надежда. Научи го да поправя и да чете, да не се страхува, че е друг. Когато идва време за казармата, Тамара му казва: „Тук не се връщай – ще потънеш. Потърси пътя си, Василе. Бъди човек.“ Двайсет години по-късно Василий Рогов се връща като успешен строителен предприемач, за да спаси единствената си истинска наставница, пропаднала в селска нищета от измама. Не спира дотук – събира около себе си още изгубени души, дава им подслон и нов шанс. В този странен дом, пълен с хора, които другите са отписали, един излишен навремето човек намира своето място и семейство, създадено не по кръв, а по избор, и най-сетне разбира: никой не е излишен, стига някой да повярва в теб.

Когато изнасяха Васко Рогов от родилното във Велико Търново, акушерката каза на майка му: Големичък се

Įdomybės

088

Нужен ѝ мъж с опит, но с обвързаност

Росица Петрова седна до съпруга си Кирил Димитров на дивана и го попита: Какво ще кажеш да излезем някъде уикенда?

Įdomybės

090

Кучето наведе глава при вида на старите си стопани, но не помръдна — истинската битка за едно вярно сърце в нашия софийски вход посред зимния студ

Кучето наведе глава, но не помръдна от мястото си, щом видя хората, които считаше за свои. Всичко започна