Įdomybės

Резервната писта Чуваш ли ме? гласът му беше тих, почти извинителен. Почти. Силвия, говориш ли изобщо?

Е, най-сетне се диша като хората, все едно че досега живеехме в пещера! пронизително прозвуча от кухнята

Три нови ключа Какво си така пребледняла? Да не са пак тези твои диети? гласът на свекърва ми огласяше

Три нови ключа Лилава си като зимно небе, да не са пак онези твои режими на детокс, разнесе се гласът

Празно място Ти вече си като празно място, Гергана. Разбираш ли? Празно. Място. Той го каза спокойно

Празно място Ти стана празно място, Весела. Разбираш ли? Празно. Място. Думите излизат спокойни, почти

Празно място Ти стана нищо, Десислава. Разбираш ли? Празно място. Гласът му беше безцветен, почти като

Червената панделка Дневник на Невена Днес отново стоях пред печката и наблюдавах как парата се вдига

Е, най-сетне се диша като хората, все едно че досега живеехме в пещера! пронизително прозвуча от кухнята