Лъди беше доста пълна. На трийсет години тежеше 120кг. Вероятно имаше някакъв проблем с метаболизма
Живея сам в уютен едностаен апартамент в центъра на София. Съпругата ми почина преди пет години, а аз
Един рингтон на телефона на снаха ми промени решението ми да помогна на младо семейство да си намери
В един ден татко ме извика в стаята си: искаше да поговорим сериозно, поне така ми каза. Честно казано, малко се притесних. В хола ме чакаше непозната жена.
Цялото ни семейство се върти около моя баща – човекът, който ме отгледа, грижеше се за мен и винаги ми даваше безусловна подкрепа. След моето раждане, майка ни напусна, а татко ми реши да не се жени отново – вероятно от страх от нова болка. Животът невинаги е бил справедлив към баща ми, а аз исках да порасна по-бързо, за да мога да му помагам във всичко, което е нужно един отговорен човек да върши.
Поради трудното ни финансово положение започнах да работя още на 15 години – писах статии за местните вестници, а след 3 години си намерих по-добра работа. След още няколко години започнах работа в офис, което ми даде възможност да бъда независима и да помагам както на себе си, така и на баща ми. Един ден татко ме извика за сериозен разговор – така поне каза той. Почувствах се леко неспокойна. В хола ме чакаше жена, която според думите на татко беше моята майка.
Когато ме видя, избухна в сълзи, започна да се извинява и се опита да ме прегърне, но аз не можах да се реша да я прегърна обратно. Внимателно се измъкнах от прегръдките ѝ и си тръгнах без дума да кажа, оставяйки възрастните сами. Реших да оставя на баща ми да се справи със ситуацията, както намери за добре. Не мога да простя на човек, който ни изостави без капка съвест – мен и татко ми, и дори не се обади за да ме поздрави за рождения ден след толкова много години. В една загадъчна вечер, баща ми ме повика тихо в стаята си каза, че има да говорим по нещо важно.
Един ден баща ми ме покани в стаята си: искаше да говорим по важна тема, поне така ми каза. Признавам, че бях леко притеснена. В хола ме очакваше непозната жена.
Семейството ми се върти около баща ми, който ме отгледа, грижеше се за мен и винаги ми беше непоколебима опора. Когато съм се родила, майка ми ни е напуснала, а баща ми избра да не се жени повторно – вероятно от страх да не бъде наранен отново. Животът невинаги е бил мил към него, а аз исках по-бързо да порасна, за да го подкрепям във всичко като отговорен човек.
Поради финансовото ни състояние започнах работа на 15-годишна възраст – пишех статии за местните вестници, а след 3 години намерих по-добра работа. След още няколко години си намерих офис позиция, което ми позволи да стана независима и да издържам себе си и баща ми. Един ден баща ми ме извика за сериозен разговор, поне така каза той. Почувствах се малко неспокойна. В хола ме чакаше жена, която според него беше моята майка.
Когато ме видя, тя се разплака, започна да ми се извинява и се опита да ме прегърне, но аз не можах да се реша да я прегърна обратно. Внимателно се измъкнах от прегръдките ѝ и си тръгнах, без да кажа и дума, оставяйки възрастните сами. Реших да оставя баща ми да се разправя със ситуацията по негово усмотрение. Не мога да простя на някой, който ни е изоставил без капка съвест мен и татко, и дори не си е направил труда да ми честити рожден ден през всичките тези години. Един ден баща ми ме повика в стаята си каза, че иска да поговорим по нещо сериозно. Да си призная, почувствах
Двадесет години се извинявах на свекърва си, докато една приятелка не ми зададе въпрос, който промени всичко.
Двадесет години Двадесет дълги години се извинявах на свекърва си като по навик, сякаш беше моя втора природа.
Зълва ми пристигна неочаквано на изминалата Нова година точно тогава празникът загуби смисъл.
Марина отдавна мечтаеше да осъществи планa си да осинови дете от детски дом. Срещу това се подхлъзнаше
