Įdomybės – Įdomybės!

Комшийката от вилата реши, че реколтата ми е за всички, но аз бързо я отучих от безплатната далавера

Еееех, айде, Станчета, недей да се стискаш, я два краставички да няма за ближната ти комшийка?

«Мамо, прощавам те с любов!»

Мамо, простих те! Анна Петрова легна в леглото си. Една вечер тихо вика дъщеря си. Гери, дочурко, ме

Съседка вилае, че реколтата ми е обща, но я отучих от безплатната софра с хитрост по български – как на вилата ми се наложи да спра присвояването на моите домати, краставици и ягоди, и как комшийската наглост се срещна с българската изобретателност!

Айде сега, комшийке, недей толкоз да се скътаваш, за какво ги жалиш тия няколко краставици?

Свекърва ми ми подари старите си дрехи за 30-годишния ми юбилей – и не скрих разочарованието си: кавга край салатата „Оливие“, унижение пред гостите и важният урок за самоуважението в един истински български празник

А защо, мила, купи този евтин майонез за руската салата? с театрална въздишка попита свекървата Марияна

Свекървата ми подари своите стари дрехи за моят тридесети рожден ден, а аз не скрих разочарованието си – „И какъв е този евтин майонеза в руската салата? Нали ти казах „Краси“ да вземеш – по-вкусен, по-плътен! А този само вода и нишесте, разпиля храната за нищо!“

А защо сложи този евтин майонез в руската салата? Нали ти казах, вземи “Каменница”

Родата на съпруга ми дойде неканена на вилата ми „да си почине“, а аз ги посрещнах с лопати и гребла – трудът на село не чака!

Е, какво се бавиш? Отваряй портата, гостите са вече тук! гласът на свекърва ми, звучен и командващ, заглушава

Родата на мъжа ми дойде неканена на вилата ми “да почиват” – а аз им подадох лопати и гребла

Роднините на жена ми дойдоха на вилата ми да почиват, а аз им дадох прави лопати и гребла Хайде, Георги!

Планираме да посрещнем Нова година на вашата вилa. „Дойдох за ключовете“, каза сестрата на съпруга.

30 декември, 2025г. Днес отново се оказа, че плановете за Нова година са като къса каша никой не знае

— Не може така, Ксюша. Ти си на тридесет, а живееш като пенсионерка, — казала тя, сядайки до дъщеря си.

Не може така, Ружо. Ти си на тридесет и живееш като старушка, казва майка ми, седнала до мен.