Įdomybės
02
– Търсих го пет месеца, – Георги притискаше до себе си мръсния, оскубан котарак.
Райна Петрова го вижда в седем и половина сутринта. Георги стои пред асансьора и държи котарак.
Įdomybės
02
– Търсих го пет месеца, – Георги притискаше до себе си мръсния, окаян котарак.
Нина Стефанова го видя в седем и половина сутринта. Георги стоеше пред асансьора и държеше котарак.
Įdomybės
01
– Остави ме на мира, – повтаряше Мария. Но котката неотстъпно я следваше.
Ралица не живееше. Тя доживяваше. Седемдесет и две години, едностаен апартамент в квартал „Тракия” на
Įdomybės
071
«Той каза: „Бившата ми всичко успяваше“. И в този момент прозрях — не сме по пътя.»
„Той каза: „Бившата ми всичко успяваше“. И в този момент разбрах – не сме по път“ Знаеш ли, има моменти
Įdomybės
043
– Подмладяваме екипа, освободете кабинета си до утре – усмихваше се директорът, без да знае за обаждането от министерствотоА минути по-късно телефонът иззвъня и номерът на министерството светна на дисплея.
— Подмладяваме екипа — казва Виктор Георгиев, и гласът му звучи така, сякаш съобщава нещо приятно.
Įdomybės
059
«Той каза: „Бившата ми успяваше във всичко“. И в този момент осъзнах — не ни е по пътя.»
Той каза: “Бившата ми успяваше с всичко”. И в този момент разбрах – не сме на една вълна.
Įdomybės
067
Година срещи с мъж (58 г.) изглеждаше като приказка, докато на чаша кафе не разкри плана си за живота ми.
Годината с Георги (58 години) приличаше на приказка, докато една сутрин над чаша кафе той не разкри какво
Įdomybės
023
«Можеш да идваш при мен във вторник и четвъртък, но четката за зъби остави у дома си.» — разговор с леден мъжТой не каза „обичам те“ дори когато заваля сняг и тя забрави чадъра си.
«Можеш да идваш при мен във вторник и четвъртък, но си остави четката за зъби у дома.» — общуване с леден
Įdomybės
066
Година срещи с мъж (58 г.) приличаше на приказка, докато над чаша кафе не разкри плана си за живота миСлед тези думи тя мълчаливо остави чашата, стана и си тръгна, без да каже нито дума.
**Дневникът ми** Година срещи с мъж (58 години) приличаше на приказка, докато пред чаша кафе той не ми