Įdomybės
00
„Гладен съм от работа, приготви нещо.“ Кавалерът, с когото се срещах половин година, каза една фраза, след която го помолих да си тръгне.
От работа съм гладен, приготви нещо. Кавалерът, с когото се срещах половин година, каза една фраза, след
Įdomybės
012
Куче изчезна на магистрала. Година по-късно го откриха – но стопанинът не посмя веднага да се приближиТогава кучето направи крачка напред и започна да маха с опашка, сякаш го позна от пръв поглед.
– Викторе, ще пиеш ли чай? – провикна се от кухнята съседката Зинаида. Често идваше при него – ту баничка
Įdomybės
0100
— Щом роди дъщеря, а не син, освобождавай апартамента! — обяви свекървата. Мъжът застана до жена си.
Преди години, когато спомените още бяха живи и остри, се случи това. Кирил Стоянов стоеше до жена си
Įdomybės
0536
— Веднъж родила дъщеря, а не син, освобождавай квартирата, — заяви свекървата. Мъжът застана до жена си.
— Роди дъщеря, а не син, освобождавай апартамента — заяви свекървата. Съпругът застана до жена си и посочи
Įdomybės
012
— Аз половин година спестявах за този ремонт, избирах всяка ролка, а вие дойдохте и оскубнахте тапетите, защото, видите ли, цветът ви се сторил траурен?!
— Получавам копейки? Копейки ли? Цели шест месеца събирах за този ремонт, избирах всеки ролка, а вие
Įdomybės
0213
— Спестявах половин година за този ремонт, избирах всяка ролка, а вие дойдохте и свалихте тапетите, защото на вас, видите ли, цветът ви се сторил траурен?!
— Шест месеца събирах пари за тоя ремонт, избирах всеки рол, а вие влязохте и оскубахте тапетите, защото
Įdomybės
043
Избяга при по-млада. А след 4 месеца започна да му липсват боршът, кюфтетата и чистотата. Но жената не го пусна обратно. Признания на 43-годишния Марко.
Ушъл при по-млада. А след четири месеца започнал да му липсват баницата, кюфтетата и чистотата.
Įdomybės
037
Кучето се върна у дома след година и не само. Стопанката не вярваше на очите си.
Ганка Петрова сложи чайника. Просто навик. Шест сутринта, чайник, чаша, стъпалата пред вратата.
Įdomybės
046
Кучето се върна у дома след година и не беше само. Стопанката не вярваше на очите си.
Нина Василева сложи чайника. Обикновен навик. Шест сутринта, чайник, чаша, стълбите. И така всеки ден.