Įdomybės

Димитър, 15 март Майка ми, Стоянка, влизаше в нашата квартира така, като че ли това беше Царският дворец

— Слушай, съседе, от доста време не виждам кота ви в стълбището. Как е той изобщо? Жив и здрав?

— Слушай, съседе, отдавна не виждам кота ви в стълбището. Как е той въобще? Жив и здрав? Съседите, като

—Копието на ключа на мама вече е готово. «Вечерта ще ти го дам», — съобщи Иван, закопчавайки якето си

Отдавна си спомням тази случка, макар че оттогава минаха години. Рижко спря да яде на третия ден.

Мурчо спря да яде на третия ден. Анна Петрова първо реши, че просто капризничи. Но думите на ветеринаря

— Оставих ключовете на масата. Бързо — Вяра стоеше на прага на собственото си жилище, скръстила ръце

Бригадирът се обади в седем сутринта и каза една дума: куче. Генади не разбра веднага какво общо има

Е, слушай, какво стана… Бригадирът звънна в седем сутринта и каза само една дума: куче.