Įdomybės
02
Мършава котка денонощие не се отдалечаваше от затворен магазин. Когато отвориха вратата – стана не по себе си.
Росица заключи катинара и облекчено въздъхна. Ето, най-сетне. Два почивни дни пред нея – без опашки
Įdomybės
02
Куче изчезна на магистрала. След година го намериха – но стопанинът не се реши веднага да се приближи.
– Витко, чай ще пиеш ли? – провикна се от кухнята съседката Златка Петрова. Тя често влизаше при него
Įdomybės
03
Куче изчезна на магистрала. След година го откриха – но стопанинът не се реши веднага да се приближи.
– Витко, ще пиеш ли чай? – провикна се от кухнята съседката баба Златка. Тя често го навестяваше – ту
Įdomybės
096
Отиде при по-младата. А след 4 месеца започна да му липсват боршът, котлетите и чистотата. Но жената не го пусна обратно. Изповед на 43-годишния Марк.
Ушъл при млада. А след четири месеца започнал да му липсват боршчът, кюфтетата и чистотата.
Įdomybės
050
«Той беше за 50 на 50, докато не спестих за своя апартамент. Веднага поиска да се оженим и да имаме общо имущество.» – Варвара, 42 години.
Той беше „50 на 50“, докато не спестих за собственото си жилище. Веднага поиска да се оженим и да имаме
Įdomybės
0356
Отиде при по-млада. А след 4 месеца започна да му липсват чорбата, котлетите и чистотата. Но жената не го пусна обратно. Откровения на 43-годишния Марко.
Отби се при по-млада. А след четири месеца започна да му липсват чорбата, кюфтетата и чистотата.
Įdomybės
017
— Мурчо вече от половин година не е сред живите, — каза старицата на мъжа, приютил Борис.
В навечерието на Нова година особено ти се иска да вярваш в чудеса. История с истински мистичен край
Įdomybės
0229
Само ще огледаме вилата и ще си тръгнем! — обеща свекървата в петък вечер. Тръгнаха в неделя. Аз дойдох в понеделник — и окачих катинар.
— Значи, така — рече свекървата от прага, без да поздравява, без да сваля обувките, — що за боклук е
Įdomybės
0347
Само ще погледнем вилата и ще си тръгнем! — обеща свекърва в петък вечер. Тръгнаха в неделя. Аз пристигнах в понеделник — и сложих катинар.
— Значи, така — рече свекървата от прага, без да поздрави, без да си събуе обувките, — каква сметка имаш