Не може така, Ружо. Ти си на тридесет и живееш като старушка, казва майка ми, седнала до мен.
Роднините на жена ми дойдоха на вилата ми да почиват, а аз им дадох прави лопати и гребла Хайде, Георги!
Е, какво се бавиш? Отваряй портата, гостите са вече тук! гласът на свекърва ми, звучен и командващ, заглушава
А защо имаш калъфки от различни комплекти на леглото? Това е много неприемливо, а и ми се струва, че
А защо са ти калъфките от различни комплекти на леглото? Така не е редно, пък и сигурно не е удобно едната
Станислава Андреева, запознай се. Това е Яна, нашата нова колежка. Ще работи във вашия отдел.
Дневник, 21 март Днес на работа стана нещо необичайно. Шефът, господин Златев, ми доведе една нова колежка Марена.
Мамо, подари ми усмивка
Когато комшийките идваха у нас и молеха майка ми да запее българска народна песен, аз, Арина, се чувствах неудобно.
– Ани, запей, гласът ти е красив, а как хубаво танцуваш – майка ми надиграваше хора, а комшийките се захващаха с нея и всички заедно весело се въртяха в двора.
Тогава с родителите и малкия ми брат Антон живеехме в собствения си дом в едно българско село. Майка ми беше весела, сърдечна жена и като си тръгнеха гостите, казваше:
– Пак елате, хубаво си поприказвахме и потанцувахме – а те обещаваха да дойдат пак.
Не разбирах защо усещах срам, че мама пее и танцува – бях в пети клас, а веднъж ѝ казах:
– Мамо, моля те, не пе, не танцувай… Срам ме е – но дори не знаех защо така чувствам.
Дори сега, като възрастна и майка, не мога да си обясня това. Но мама ми отговаряше:
– Не се срамувай, Ариша, радвай се, когато пея – няма цял живот да пея и танцувам, сега съм още млада…
Тогава не разбирах, че животът понякога е тежък.
В шести клас, а Антон – във втори, баща ни си събра багажа и ни напусна завинаги. Никога не разбрах какво се случи между мама и татко. Познах истината вече по-късно, като попитах майка си:
– Мамо, защо татко ни остави?
– Ще разбереш, когато пораснеш – ми отговори тя.
Тогава Анна, моята майка, просто не можеше да ми каже как е заварила баща ми в нашия дом с друга жена – Вера, от близката улица, докато ние с Антон бяхме на училище.
След случката вечерта имаше голям скандал, но ние нищо не чухме. Мама събра нещата на татко и му каза:
– Вземи си багажа и си отивай! Никога няма да ти простя предателството.
Иван, баща ми, опита да я умолява, но тя излезе навън със скръб.
– Ще преживеем някак с децата… – казваше си, а сълзите ѝ не пресъхваха.
Така и не му прости. Останахме тримата – тя, аз и Антон. Беше трудно – работеше на две места. Денем чистеше, нощем работеше в хлебозавода. Умората и тежестта угасиха усмивката ѝ.
Контактът ни с баща ни не прекъсна – че живееше само на четири къщи разстояние, а с Вера имаха син, който беше съученик на Антон. Мама никога не ни забраняваше да се виждаме с татко, а когато довеждахме и пастрока си вкъщи, тя дори и него наглеждаше, обгрижваше – добро сърце имаше, но усмивка повече не й видях.
Разказвах и весели случки от училище, тя само тихо отговаряше:
– Да, ясно…
Понякога я намирах да гледа през прозореца, замислена, или я чувах да плаче нощем. По-късно разбрах, че беше съсипана от умора, грижи, и липсващи витамини, но винаги се грижеше за нас – дрехите ни чисти и подредени.
Често ѝ казвах:
– Мамо, усмихни се, отдавна не съм те виждала да се усмихваш…
Майка ми ни обичаше, макар че рядко показваше обичта си с прегръдки, но готвеше вкусно, домът ни беше подреден, аз усещах любовта й най-много когато ме решеше и галеше по главата, тъжна, принизена от всички тегоби. Заради мъката започна рано да си губи зъбите, но така и не си купи нови.
Като завърших училище, не мислех да уча по-нататък – не исках да оставя мама сама. Работех като продавачка наблизо, опитвах се да помагам, а Антон бързо растеше и му трябваха нови дрехи.
Веднъж при мен в магазина дойде Михаил – не беше местен, живееше в село на осем километра. Хареса ме, беше девет години по-голям.
– Как се казваш, хубавице? Новачка ли си? – пита, а аз отговорих:
– Арина се казвам, не съм ви виждала преди.
– Аз съм Михаил, от съседното село.
Така се запознахме, Михаил започна да ме взема с колата си вечер, излизахме на разходки, води ме и у тях да се запозная с болната му майка – бившата му жена се беше изнесла в града, не искаше да се грижи за свекърва.
Михаил живееше широко – отрупваше масата с месо, сметана, лакомства; уютно му беше вкъщи. Предложи ми да се оженим и само попита – ще се грижа за мама, ама ще ти помагам.
Аз се зарадвах, макар да ми беше трудно да покажа радостта си – имах опит с грижи за близък човек. Приех.
Скоро се оженихме, преместих се при Михаил, а брат ми учеше в града.
С Михаил заживях истински щастливо. Родихме двама сина един след друг, след две години почина и свекървата, а къщата и нивата ни бяха големи – делничните грижи бяха много, аз не работех, но Михаил беше разбран и щедър.
– Арина, не се напъвай с тежките кофи. Ти гледай да доиш кравата, кокошките и патките да нахраниш, а прасетата аз ще се грижа.
И често настояваше да занесем продукти от дома си на мама – месо, мляко, сметана.
Мама приемаше, но така и не се усмихваше – дори насреща на внуците беше тиха, сериозна. Често ходех при нея, опитвах се да върна радостта ѝ.
– Ариша, все мисля – може би трябва да идеш на църква да поискаш съвет – предложи Михаил.
Отидох, свещеникът каза:
– Моли се мама ти да срещне добър човек; Бог ще помогне.
Един ден мама ме помоли да ѝ заема пари – щяла да си сложи зъби. Аз с готовност ѝ дадох, без да се пазаря, но тя настоя да върне.
Скоро по семейни дела Михаил помогна на своя чичо Кольо да се нанесе в нова къща в селото. Чичо често се отбиваше при нас, но един ден сподели:
– Каня ви на гости – намерих първата си любов от ученическите години. Утре я докарвам, другиден идвайте!
В уговорения ден влизам… и не мога да повярвам на очите си – пред мен стои мама, тази мама, която отдавна не се беше усмихвала, но сега светеше цялата, засмяна и млада! Тя и чичо Кольо се бяха намерили отново и това я изпълни с живот.
– Мамо! Много се радвам… Защо не каза?
– Не исках да казвам, ако не се получи…
Чичо Кольо също се усмихна:
– Боях се, че майка ти ще се откаже… А сега сме щастливи.
Михаил и аз бяхме истински щастливи, че мама отново намери усмивката си – обич, топлина и радост се върнаха в дома ни.
Благодаря за прочита, подкрепата и че сте част от моята история. Пожелавам ви щастие в живота! Мамо, усмихни се Мария никога не харесваше, когато съседките им идваха у дома и молеха майка ѝ да изпее
Накара ми майка и сестра да дойдат при нас за Нова година, съобщи Константин вечерта на 30 декември.
