Įdomybės

Дневник, 2 октомври Сутринта телефонът ми иззвъня рязко непознат номер. Вдигам и от другата страна сух

Ало, Павел Петров ли е? Гласът по телефона беше студен и делови. Да, аз съм Павел Петров. А вие кой сте?

Аз съм на двадесет и девет години. Сигурно съм най-наивната жена в целия свят, защото до скоро мислех

На двадесет и девет години съм. Може и да съм най-голямата наивница в България, защото доскоро си мислех

Бях на двадесет и девет години. Може би бях най-наивната жена на света, защото допреди съвсем скоро мислех

30 януари, събота Вчерашната тишина се озова в коридора на нашата панелна девететажка в квартал Иван

Дневник на една разтърсена душа Вечерта, когато Димитър тръгна до магазина и повече не се върна, мислех

Приятелка от гробището Една вечер съпругът ми излезе до магазина и не се върна. Живеехме с него и децата

Моите мама и татко, приятелю… Мама беше истинска красавица! Казвам беше, защото преди половин година