14 февруари. Дневникът ми. В коридора на общината ухаеше на мокра вълна, на карамфили и току-що лакиран паркет.
Зимен гост В българските села зимата идва рано, а при виелица още по-рано. Още към седем вечерта навън
Събаряйте бараката!, кресна бизнесменът, без да знае, че към къщата вече пристъпва спецполицай.
Изгубих портмонето си. Върна ми го мъж, чието лице познавах от семейните снимки. Ала никой никога не
Свободна. Точка. Мария седеше на малкото си бюро в офиса, механично въртейки керамична чашка кафе между
Той вървеше по софийските улици, олюлявайки се тежко след няколко чаши ракия. Накъде се бе запътил не
Това е разказът ми за това защо си тръгнах от дома на сина си само петнадесет минути след като пристигнах.
Днес се случи нещо необичайно, което ме накара да погледна живота от друг ъгъл. Точно когато си мислех
Душата мери, разумът провери Момичета, направо съм сразена от тъщата! Вчера се появи с тенджера супа топчета!
