Įdomybės

Построихме дома си върху земята на свекърва ми, но след смъртта на мъжа ми тя реши да го продаде на дъщеря си — обадих се на багера и си взех всичко обратно: ще разкажете ли и вие вашата история?

Изминаха години от онези тежки дни, ала спомените ми са още живи като вчерашния дъжд над Стара планина.

Įdomybės

01

Построихме нашата семейна къща върху земята на свекърва ми край Пловдив. След като съпругът ми почина, тя реши да я продаде на сестра си, а аз извиках багера и разбих дома ни с ръцете, с които го изграждахме тухла по тухла. Дали постъпих достойно или сбърках?

Построих къщата си върху земята на моята свекърва, край едно странно, лятно и сякаш безвремево село в

Įdomybės

037

Построихме нашата семейна къща върху земята на свекърва ми край Пловдив. След като съпругът ми почина, тя реши да я продаде на сестра си, а аз извиках багера и разбих дома ни с ръцете, с които го изграждахме тухла по тухла. Дали постъпих достойно или сбърках?

Построих къщата си върху земята на моята свекърва, край едно странно, лятно и сякаш безвремево село в

Įdomybės

07

Построихме дома си върху земята на свекърва ми, но след смъртта на мъжа ми тя реши да го продаде на дъщеря си — обадих се на багера и си взех всичко обратно: ще разкажете ли и вие вашата история?

Изминаха години от онези тежки дни, ала спомените ми са още живи като вчерашния дъжд над Стара планина.

Įdomybės

031

На 34 години съм, омъжена съм, спортувам редовно и поддържам външния си вид – често хората ми правят комплименти и ме заглеждат, дори понякога непознати мъже във фитнеса или когато излизам с приятелки се опитват да ме заговорят, но никога не съм изпитвала желание или изкушение да изневеря на съпруга си, въпреки че той – кардиолог, често е дълги часове на работа, а аз стоя вкъщи с дъщеря ни и имам достатъчно възможности, просто защото вярвам в честността, не изпитвам нужда от външно потвърждение и предпочитам спокойствието на доверието пред скритите изкушения – какво е вашето мнение за избора между вярност и изкушение в съвременния брак?

Чела съм немалко истории на жени, станали жертва на изневяра или самите те са изневерявали.

Įdomybės

0122

Дом без топло: Когато майка превръща семейното гнездо в бойно поле

Един дом без добронамереност: Когато майката превърна дома в бойно поле Апартаментът, в който вече не

Įdomybės

03

Чела съм безброй истории на българки, които са били неверни, и макар да се опитвам да не съдя никого, има нещо, което наистина не мога да разбера – не защото се мисля за по-добра, а просто защото изневярата за мен никога не е била изкушение. На 34 години съм, омъжена, живея обикновен живот в София, тренирам пет пъти седмично, храня се здравословно, обичам да изглеждам добре и знам, че съм привлекателна жена – хората ми го казват и виждам начина, по който ме гледат. Флиртовете във фитнеса и в баровете с приятелки не са ми чужди, но никога не съм преминала границата – не от страх, а защото не изпитвам нужда. Мъжът ми е лекар-кардиолог, работи много, често съм сама у дома с дъщеря ни и имам свободно време, в което спокойно бих могла да правя каквото поискам, но дори и тогава изневярата не ми минава през ума. Запълвам времето си с тренировки, четене, подреждане, разходки – не търся липси, а бракът ни, макар и не съвършен, се гради на доверие и честност. Не проверявам телефона на съпруга ми и не измислям сценарии – вярвам му и това спокойствие ми дава свобода. Когато чета разкази за изневери, не изпитвам осъждане, а искрено недоумение – за мен не е въпрос на изкушение, външен вид или свободно време, а просто избор какъв човек искаш да бъдеш. Не защото не мога, а защото не желая. А вие как виждате нещата?

Чувството ми е като в сцена от стар български филм една жена седи край прозореца на малък апартамент

Įdomybės

031

Мъжът ми без да ме попита реши да покани свекърва ми да живее у нас през целия януари – когато декември ме изцежда и мечтая за спокойствие – а аз тихо си събрах багажа и си тръгнах, за да спася себе си. След като той усети истинското „семейно време“ с майка си, разбра кои са границите между грижа и жертва. Това не е просто разказ за една почивка, а за уважението към личното пространство у дома. Как мислите: трябва ли да търпим „за да има мир“, или да поставим твърда граница, дори това временно да разклати отношенията?

Съпругът ми, Иво Георгиев, ми каза през декември, че майка му ще живее с нас целия януари. Не за няколко

Įdomybės

0223

Съпругът ми реши едностранно да покани майка си да живее при нас целия януари – а аз събрах багажа, оставих ключовете и се изнесох в нов апартамент, за да си върна спокойствието и защитя границите си. Това не беше просто бягство от свекърва, която не познава думата „граници“ – това беше урок за уважение, независимост и семейно пространство, който мъжът ми трябваше да научи сам. Какво бихте направили в такава ситуация: да търпите заради мир, или да изберете себе си въпреки риска за отношенията?

Мъжът ми реши, че най-естественото нещо на света е свекърва ми баба Тодорка да дойде да живее при нас