Įdomybės

Един сандвич и тайна, пазена петнадесет години Понякога си мислим, че просто вършим добро. Ами ако точно

Ще си тръгнеш с каквото си дошла! заяви съпругът ми. Но самоувереността му го предаде. Изключих котлона.

Знаеш ли, като се замисля, когато бяхме млади и без почти никакви пари, свекърва ми живееше като царица

ДВАДЕСЕТ ГОДИНИ ТЪРСЯХ ИЗЧЕЗНАЛИ ХОРА В БЪЛГАРСКИТЕ ПЛАНИНИ И ГИ ВРЪЩАХ У ДОМА. НО КОГАТО НАМЕРИХ ИЗГУБЕНАТА

Ще си тръгнеш с дрехите, с които си дошла! отсече мъжът ми. Но самоувереността му се обърна срещу него.

Тайна В едно полузабравено балканско село, което по-скоро напомняше селище, отколкото истински град

Ти си светица, Маргарито. Ако не беше ти, майка ми отдавна щеше да гние в някой старчески дом.

Двадесет години търсех изчезнали хора из българските планини и ги връщах у дома. Но когато открих 14-годишната

Ама, Петре, четиридесет години делим един покрив, и ей сега, на шейсет и три, реши да промениш всичко?