Įdomybės
022
До датата на въвеждане: Историята на една служителка от социалната служба в София между реформи, тайни и човечност, или как една малка смелост може да промени съдбата на възрастните хора и майките от квартал “Комсомолски” преди голямата промяна в изплащането на социалните помощи
В стаята на третия етаж затворих папката с входящите писма и поставих поредния печат, внимавайки мастилото
Įdomybės
03
До датата на въвеждане: История на служителка в социално подпомагане в София, която, поставена пред затваряне на районното гише на “Комсомолски булевард” и преместване на помощи към МФЦ и онлайн портали, е изправена пред избор – да запази работното си място или да предупреди хората от квартала, за да не останат без помощи; разказ за личната цена на избора да не мълчиш в система от цифри, заповеди и ежедневен човешки страх за хляба и бъдещето
3 март В стаята на третия етаж затворих папката с входящите документи и внимателно сложих последния печат
Įdomybės
073
Неповторим подарък за вашата сватба
Подарък за сватба Иван Петров и Мария Петрова мечтаеха за дете пет години, а когато светът им посрещна
Įdomybės
027
Баща ми ни изостави и остави майка ми с големи дългове – оттогава ми беше отнета щастливата детска възраст.
Баща ми си тръгна, оставяйки майка ми с куп дългове. Оттогава загубих правото си на безгрижно детство.
Įdomybės
0147
Баща ми ни изостави и остави майка ми с огромни дългове. Оттогава насам загубих правото си на щастливо детство.
Баща ми ни изостави, оставяйки майка ми с куп дългове. Така загубих правото си на безгрижно детство.
Įdomybės
0397
Седи си цял ден у дома и не правиш нищо – след тези думи реших да го накажа Преди да се омъжа, приятелките ми често ме предупреждаваха: „Щом един мъж се задоми, веднага смята жена си за своя собственост и показва истинското си лице.“ Аз наивно вярвах, че с моя съпруг няма да е така. Преди брака се държеше прекрасно – беше мил, не повишаваше тон, пазеше ме и искаше винаги да съм до него. Но се оказах заблудена, както често се случва с жените. Наистина, щом мъжът спечели сърцето ти, се променя. Няколко месеца след сватбата съпругът ми започна да се държи лошо спрямо майка ми: „Защо ти звъни толкова често? Защо идва всяка седмица?“ За да не разваля брака ни, помолих майка ми да не ме търси толкова. После забременях и изгубих работата си – лекарят ми наложи да си почивам изцяло, контрактът ми не бе подновен. И тогава мъжът ми започна да ме обвинява: „Седи си цял ден вкъщи и нищо не вършиш.“ Преглъщах – бях бременна, а ако ме изоставеше? Година и половина след раждането на дъщеря ни вече изискваше от мен да му се кланям като на цар. Посрещаш го на вратата след работа, сложи му пантофите, масата да е отрупана с топла храна. Детето е само твоя отговорност – така е при жените. Бях на края на силите си. Събрах си нещата и облякох детето – отидохме при майка ми. Месеци не си говорихме. Постепенно животът ми тръгна: върнах се на работа, чувствах се по-добре. И един ден се появи съпругът ми – отслабнал, разрошен, унижен, паднал на колене за прошка. Поставих му условие: ще се прибера, ако мине курс по готвене – и вкъщи ще готви, ще чисти заедно с мен. Мъжът ми прие, но истинската промяна предстоеше да видя.
Стоя вкъщи цял ден и не правя нищо след тези думи реших да го накажа Още преди да се омъжа, приятелки
Įdomybės
031
Седиш си вкъщи цял ден и нищо не правиш – след тези думи реших да го накажа Още преди да се омъжа, чувах от приятелки, че когато един българин се ожени, започва да гледа на жена си като на своя собственост и показва истинското си лице. Но като всяка наивна българка вярвах, че моят мъж не е такъв. Дори преди сватбата винаги се грижеше за мен, не е казал лоша дума, страхуваше се да не ме обиди, искаше да сме неразделни. Оказа се, че съм се лъгала, както се случва с много жени у нас. Вярно е, че когато един мъж спечели жената си, се променя. След няколко месеца брак съпругът ми започна да говори лошо за майка ми – защо ми звъни толкова често, защо идва веднъж седмично? За спокойствието в брака си се съгласих с него, помолих майка ми да не ме търси, обаждах ѝ се само когато бях сама. Но това не беше всичко. Забременях и изгубих работата си. За съжаление, трябваше да лежа заради проблемна бременност и не ми подновиха договора. Тогава съпругът ми започна да се заяжда: „Цял ден си у дома и нищо не вършиш.“ Мълчах – бях бременна, а ако ме напусне? След година и половина, след като се роди дъщеря ми, той поиска да го боготворя. Когато се връщаше от работа, трябваше да го чакам на прага, да му подавам пантофите, всичко да е приготвено на масата – топла, вкусна храна. За детето не трябваше да се тревожи – това било женска работа. В крайна сметка бях изтощена. Събрах си нещата и отидох с детето при майка ми. Два месеца не говорих със съпруга си. Животът продължи, върнах се на работа, изглеждах все по-добре. Един ден дойде при нас, отслабнал, в износени дрехи, и ни моли на колене за прошка. Казах му, че ще трябва да мине курс по готвене. Той ще готви и ще чисти, когато се върна. Той се съгласи, но тепърва щях да видя как ще се държи.
Стоя си у дома цял ден и нищо не правя след тези думи реших да го накажа Още преди да се омъжа, слушах
Įdomybės
026
Без поучения: Разговор по съобщения между внук в София и дядо Кольо, в който през спомени за работа, ябълки, борш и истински думи за живота си пишат без наставления, а просто един към друг (в снимки на тетрадки и чатове), докато учат как да бъдат честни със себе си и да говорят за онова, за което в българските семейства обикновено се мълчи
На Веско в месинджъра пристига снимка на квадратен лист син химикал, прилежен ръкопис, отдолу подпис
Įdomybės
05
Писма без поука: Кореспонденция между Сашо и дядо Кольо – за яденето, труда, избора и онова, което не се изговаря в българското семейство
На Сашо съобщението пристигна във Вайбър като снимка на лист от тетрадка на малки квадратчета.