УЖ ЗА МЪЖ, НЯМА ТЪРПЕНИЕ! На Анеля ѝ се искаше най-после да се омъжи заслужено. За незаслужено вече беше ходила.
УЖ БРАКЪТ НЕ ТЪРПИ ОТЛАГАНЕ Ирина винаги бе мечтала да се омъжи щастливо. Един нещастен брак вече имаше
НАИСТИНА ЛИ ОРХИДЕЯТА Е ВИНОВНА?
– Поли, вземи тази орхидея, или ще я изхвърля – Катя небрежно взе прозрачната саксия от перваза и ми я подаде.
– Благодаря ти, приятелко! Но с какво ти е провинила тази орхидея? – учудих се, защото на прозореца ѝ вече стояха още три прекрасни и добре гледани орхидеи.
– Това цвете подариха на сина ми за сватбата. А знаеш как свърши всичко… – Катя въздъхна тежко.
– Знам, че твоят Даниел се разведе и година не изкараха. Не питам за причината – сигурно е била сериозна. Даниел боготвореше Таня – не исках да ровя още незарасналата рана на приятелката си.
– Някога ще ти разкажа, Поли, за развода… Засега ми е тежко да си спомням – Катя се замисли и очите ѝ се насълзиха.
Занесох „пронизената“ и „непожелана“ орхидея вкъщи. Мъжът ми с тъга погледна клетото цвете:
– Защо ти е този измъчен цвят? В тази орхидея няма вече живот. Дори аз го виждам. Недей да губиш време.
– Ще я съживя, ще ѝ дам любов и грижа. Сигурна съм, някой ден ще се възхитиш на тази орхидея – исках да „влея“ живот в това прегърбено и умиращо цвете.
Мъжът ми ми намигна:
– Кой пък ще откаже на любов?
След седмица Катя позвъни:
– Поли, може ли да дойда на гости? Не мога повече да пазя този товар в себе си. Искам всичко да ти разкажа за неуспешната женитба на Даниел.
– Заповядай, Катюша, чакам те – не можех да ѝ откажа. Катя бе до мен, когато болезнено се разведох с първия си мъж, когато не се разбирах с втория… А нашето приятелство има толкова много години.
Катя долетя след час. Настани се удобно в кухнята. Дългият разказ за живота потече между чаша кафе, сухо вино и черен шоколад.
– Не можех да си представя, че новата ми снаха ще постъпи така. Даниел и Таня живяха седем години. Даниел дълго се заглеждаше по тази девойка. Заради нея остави Анелия. А аз обичах Ани, беше като дъщеря за мен. Толкова домашна и мила. Но се появи красивата Таня, а Даниел буквално полудя по нея. Обикаляше я като пчела около нектар. Любовта му бе изпепеляваща. Забрави за Ани…
Да, Таня имаше външност на модел. Харесваше му, когато всички обръщаха глави по нея. Но за седем години нямаше дете… Мислех си – иска всичко както трябва – първо брак, после ще имат деца. Даниел не обичаше да споделя. А и ние с баща му не се месехме.
Един ден Даниел ни постави пред свършен факт:
– Мамо, тате, женя се за Таня. Подадохме заявление в гражданското. Сватбата ще е като за приказка! Пари няма да жаля!
Бяхме щастливи, най-накрая нашето момче ще има семейство! Вече бе на тридесет…
Само дето датата два пъти се мести – ту Даниел се разболя, ту аз се бавех с командировка. Помислих си, че нещо не е наред… Но щом го виждах щастлив, не казах нищо.
Дори венчавка искаше с Таня, но свещеникът – отец Слави, бе заминал дълго при роднини. Само при него искаше да бъде… Нищо не се получаваше. Явно знаците бяха навсякъде.
Шумна сватба устроихме. Виж на снимката – тази орхидея? Беше пищна, с листа като войници. Сега – само меки парцалчета от листа…
… Тръгнаха на сватбено пътешествие – за Париж! Но на летището – проблем. Таня не беше платила някаква крупна глоба. Върнаха ги. А Даниел беше обладан от щастието…
Внезапно Даниел тежко се разболя. В болница го приеха. Състоянието бе тежко, лекарите се отказваха…
Таня го посети няколко дни и каза:
– Извинявай, но не искам съпруг-инвалид. Подавам молба за развод.
Можеш ли да си представиш, Поли, как се е почувствал моят Даниел? Но й отговори спокойно:
– Разбирам те, Таня. Няма да преча.
Разведоха се.
После открихме лекар, който върна към живота сина ми за половин година. Петър Богданов беше добър човек. А дъщеря му Маша – мила, двадесетгодишна. Даниел се дърпаше:
– Каква дребосъчка, и не е красива…
– Сине, погледни я – от лицето вода не се пие. С модел вече беше женен… По-добре вода в радост, отколкото мед в скръб.
… Не можеше да забрави Таня, но и предателството тежеше. Маша се влюби до полуда…
Решихме да ги сближим на излет. Даниел стоеше унил, нито огънят, нито веселбата му влязоха под кожата. Маша го гледаше влюбено, но той не я поглеждаше…
Казах на мъжа си:
– Напразно опитваме да ги съберем.
… Изминаха няколко месеца. Един ден звъни Даниел, носи орхидеята:
– Мамо, вземи остатъка от миналото щастие. Прави с цветето каквото искаш.
Нямах желание да го приема. Дори го намразих, сякаш цветето бе виновно за бедите ни. Скрих го, не го поливах…
Скоро срещнах съседка:
– Катя, видях Даниел с една мъничка девойка. Бившата му беше по-хубава…
Не вярвах – да не би да са заедно с Маша?
– Представи си, Поли – станаха съпрузи! Жениха се, макар и без шум – наужким. Отец Слави ги венча.
Отвлякох Даниел настрани:
– Обичаш ли я? Или пак заради Татяна я взе?
– Не, мамо, преболедувах. Светът на Маша и моят съвпаднаха…
Такава история, Поли.
Катя разказа всичко…
… След онзи разговор с Катя не се видяхме две години. Грижите ни завъртяха…
А орхидеята оживя и зацъфтя великолепно – цветята умеят да благодарят за грижа. Виждам Катя в родилното –
– Привет, приятелко, какво правиш тук?
– Маша роди близнаци и днес ще ги изпишат – усмихна се Катя…
Наблизо чакаха Даниел с баща си, с букет червени рози…
Маша се появи, изтощена, но щастлива, с две живи крехки вързопчета…
А междувременно Татяна моли Даниел за прошка и да започнат отначало…
…Чашата се лепи, но от нея вече не се пие… ПОЛЯ, ДАЛИ Е ОРХИДЕЯТА ВИНОВНА? Поли, вземи тази орхидея, иначе ще я хвърля каза Катя и ми подаде прозрачното
Дали орхидеята е виновна? – Как един цветък се превърна в символ на разбито семейство, нова любов и втори шанс за щастие в живота на Денис, Маша и Катя
– Полина, вземи тази орхидея, иначе ще я изхвърля – каза Катя и ми подаде прозрачната саксия с изнемогващото цвете.
– Благодаря ти, приятелко! А защо тази орхидея ти е толкова противна? – възмутих се аз, докато на перваза й се кипреха още три здрави орхидеи.
– Този цвят подариха на Денис за сватбата… А знаеш какво последва… – въздъхна тежко Катя.
– Знам, че твоят Денис се разведе, без дори да изкара година в брак с Таня. Сигурно е имало сериозна причина – не исках да разравям прясната болка.
– Някога ще ти разкажа, Поля… Засега е твърде трудно.
Занесох “отхвърлената” орхидея вкъщи. Мъжът ми ми хвърли съчувствен поглед: „Няма живот в това растение.“ Аз, обаче, повярвах, че с любов и грижа ще го съживя.
Само седмица по-късно Катя ми звънна – нямаше сили повече да мълчи за драмата на Денис, Таня, предателството, болестта и неочаквания избор на Маша – обикновено, но златно момиче.
Ще разберете как един подарък за сватба – орхидея – се превърна в неволен свидетел на житейската буря, разочарованията и новото семейно щастие, което разцъфна не с “моделна красавица”, а с крехката, но вярна Маша.
И дали наистина орхидеята е виновна, или е просто цвете, което чака някой да го погали и обича… ОРХИДЕЯТА ЛИ Е ВИНОВНА? Полина, вземи тази орхидея, иначе ще я изхвърля каза ми Катя, докато безразлично
КАТО ПТИЦА НА ПРИВЪЗКА Момичета, омъжваш се веднъж и завинаги. До последния си дъх бъди до човека, когото обичаш.
Като Птица на Капан Момичета, човек трябва да се жени веднъж и завинаги! До последен дъх заедно с любимия
Имахме голяма надежда, че майка ми ще се пенсионира, ще се премести в село и ще ни остави на мен и на
ДЕН, КОЙТО ПРОМЕНИ ВСИЧКО… В нашето семейство всеки си живееше свой живот. Татко Николай, освен
НА ЖИВО – СЪЛЗИТЕ, ГРЕХОВЕТЕ И СТРАДАНИЯТА НА ЕДНО БЪЛГАРСКО СЕМЕЙСТВО: Как татко Сашо и майка Жени, обвити в измени и заблуди, забравиха любовта си, а децата Денис и Мартин растяха самотни между училището и улицата… Докато една ужасяваща случка в гаража не обърна всичко, изпепели стария им начин на живот, и не ги доведе до вярата, болницата, силата на молитвата и чудото, което върна Денис от смъртта, научи ги на истинска свързаност и възроди надеждата в разбитото семейство. Това семейство ей Богу, всеки си беше по своя път. Бащата, Сашо, освен с жена си, поддържаше връзки и
