Įdomybės – Įdomybės!

Мълчанието ми беше моят начин да пазя мира в нашето българско семейство, но цената беше собственото …

Дълго време си мълчах. Не че нямах какво да кажа, но вярвах, че ако стискам зъби и преглъщам обидите

Когато вече е безвъзвратно късно

Когато е вече твърде късно Днес стоях пред входа на новия си блок девететажен панелен гигант, като безброй

Мъжът ми започна да ходи всеки ден на църква. Помислих си, че се е обърнал към вярата. Оказа се, че не молитвата го води там.

Моят мъж започна да ходи всеки ден в църквата. Мислех си, че се е обърнал към вярата. Оказа се обаче

Сестра ми замина в командировка, затова аз отговарях за петгодишната си племенница няколко дни и вси…

Сестра ми, Мария, замина на командировка в Бургас рано в понеделник, прескочила прага с чанта за лаптоп

— Какво правите тук, на моята вила? Аз не съм ви давала ключовете! — стопанката застина на прага, вперила поглед в семейното пиршество

А вие какво правите на моята вила? Не съм ви давала ключове! собственичката замръзна на прага, втренчена

Преди четири месеца станах майка на син, който нарекох на името на покойния ми съпруг – той почина от рак, преди да успее да го види. Но не подозирах, че съдбата е подготвила за мен още едно изпитание – една сутрин, измръзнала след нощна смяна по чистотата в пловдивска фирма, чух пронизващ плач на бебе на автобусната спирка. Това утро, когато намерих изоставено бебе, преобърна живота ми – спасих детето, донесох го у дома и реших да постъпя по съвест, като уведомя полицията. Не можех да знам, че то е внуче на собственика на фирмата, където работех… Неговата благодарност отвори за мен нови врати, а този съдбовен жест на доброта промени съдбата и на двете ни семейства. Това съдбоносно утро на пловдивската улица се оказа моят втори шанс – за ново начало и щастие за мен и сина ми.

Преди четири месеца се роди синът ми. Съпругът ми така и не можа да се срещне с него болестта го отне

И до днес понякога се събуждам посред нощ и се питам как баща ми успя да ни отнеме абсолютно всичко….

Виждам себе си понякога, но не съм сигурна дали съм аз събуждам се посред нощ в малък апартамент с тъмносини

Лидочка – Вълнуващата история на едно българско момиче, което следва мечтите си в сърцето на София

ЛИДИЯ Светослав Василев внимателно огледа панталоните и ризата си и ги хвърли раздразнено обратно на креслото.

Джентълмен на 67 покани на вечеря – след като 30-годишната му дъщеря разрови моето минало и зададе неудобен въпрос… той онемя, а аз избягах моментално…

Мария Славова беше жена, която годините украсяваха, придавайки ѝ още повече благородство и вътрешна сила.