Įdomybės – Įdomybės!

Сутрешният кръг: История за Надежда Павлова, съседските дрязги, чатове в блока, нарастващо раздразнение и малки жестове по време на сутрешни разходки в софийски квартал, които постепенно превръщат войната по входовете в тиха солидарност

Сутрешният кръг По стъклената врата на стария асансьор някой пак беше залепил с хартиено тиксо лист

Сутрешният кръг: Как Надежда и съседите ѝ от панелния блок в Люлин намериха мир чрез мълчаливи обиколки около квартала, вместо препирни в чатa и събрания за ремонти, пакети и паркиране

Слушай, трябва да ти разкажа какво ми се случи с нашата кооперация в София знаеш я, на Яворов.

Синът ми доведе момиче в нашия панелен апартамент и нямам представа как тактично да я помоля да си тръгне

Синът ми доведе момиче в нашия панелен апартамент и нямам никаква идея как да я изгоня. Само анонимно

Синът ми доведе момиче в нашия панелен апартамент и сега не знам как да я накарам да си тръгне.

Синът ми доведе момиче у дома в нашия апартамент и не знам как да я помоля да си тръгне. Само анонимно

Събиране на завършили. Разказ.

Той се страхуваше, че ще я не разпознае. Последният път, когато Иво видя Калина, бяха на петнайсет, а

„Номер на делото: Историята на обикновен човек, чийто банкови сметки са блокирани по погрешка от НАП, пътешествие през българската бюрокрация – от аптеката и банката, през НАП, МВР и съдебните изпълнители, до възстановеното име и борбата да докажеш, че не си длъжник“

Вече са минали години от онзи ден, но когато затворя очи, още виждам всичко ясно, като снимка в пожълтял албум.

„Номер на препирнята: Как банковата блокировка поради чужд дълг обърка живота ми – от опашката в аптеката до кабинета на съдия-изпълнителя, или как сбърканият ЕГН превръща обикновен човек в длъжник пред банката, държавата и дори собственото семейство“

Номер на случая Фармацевтката в аптеката ми подаде ПОС терминала, а аз машинално доближих картата, без

Докато не стане късно

Докато не стане късно Валерия държи в едната ръка найлонова торбичка с лекарства, а в другата папка с

Докато Не Стане Късно – Историята на Наталия, която балансира между пакетче с лекарства, куп документи и тежък семеен разговор в софийско жилище: майка й отказва да признае слабост, баща й мълчаливо се готви за КТ, а един позвънял лекар поставя под съмнение цяло едно семейство, принуждавайки ги да се изправят срещу страховете, напрежението и неизказаните думи, докато чакат да разберат дали съдбата им ще се разклати от една лабораторна грешка—и търсят път един към друг, преди да стане късно.

Докато не стане късно Йоана държи в едната ръка плик с лекарства, в другата папка с епикризи и се опитва