Įdomybės

Дневникът на Виктория, 3 февруари Сутринта започна като всяка друга. Изгладих костюма на Пламен, стегнах

Само да ти разкажа какво преживях… Отивам аз да видя моята приятелка Цвети в болницата, а там кого

Какъв шок изпитвам, когато отивам да посетя най-близката си приятелка в болницата и виждам съпруга си

Досега не можех ясно да кажа “не”, но за пръв път сложих граница и не отстъпих, дори когато

Катя бързаше към дома си, натоварена с тежки торби с продукти. Всичките ѝ мисли бяха заети с това как

Предаде спомена за баща си. Лиляна Симеонова крачеше вече цял час из малките квартални дворове, макар

Калин, багажникът! Отвори се багажникът, спри колата Зорница вика, но вече усеща, че всичко е загубено!

Цветана Георгиева, наистина не мога сега, много ми е зле каза едва чуто Яна, като притвори очи от ярката

Ти си безотговорна, мамо. Отивай се да раждаш другаде. На Милена ѝ бяха само седемнадесет, когато се