Įdomybės
0121
Минаха две години от онзи ден, когато я срещнах отново – красива жена вървеше по улицата пред мен и сърцето ми спря. Познах в нея бившата си Моника, която караше мъжете да се обръщат след нея. След сватбата не разпознавах повече жена си – превърна се в една от онези българки с мазна коса и широки тениски. Вече не я виждах облечена в рокли, които да подчертават фигурата ѝ, нито в изискана дантелена нощница. След сватбата жена ми носеше вкъщи „торби“ – огромни тениски, забравяше за себе си. Не ходеше на маникюр, не се гримираше, да не говорим че изобщо спря да спортува, а коремчето след раждането така и не изчезна, нито целулитът… През тези две години, докато живеехме заедно, тя се промени до неузнаваемост. Напълня все повече и тениските ставаха все по-големи. Като ѝ подхвърлях, че може да се погледне в огледалото, се засягаше и млъкваше. В един момент осъзнах, че съм влюбен в Моника отпреди брака ни, а сега живеех с непозната. Онова момиче беше страстно, лъчезарно, красиво – всички приятели ми завиждаха. С всяка промяна любовта ми към нея се стопяваше, а на нейно място идваше само тъга. Последно я видях облечена с огромна сива тениска, с петна от мляко, широки къси панталони, целулита се виждаше, не беше се обезкосмила, а косата ѝ беше вързана на рошав небрежен кок. По лицето ѝ бе отпечатана вечната умора, а сенките под очите ѝ – огромни. Тогава ѝ казах, че не мога да продължавам така – не ме привлича повече като жена, нито ме вдъхновява – гледах я и изпитвах само жал. Минаха две години от този момент и я срещнах отново – красива жена с прекрасна рокля и разпусната, къдрава коса. Беше отслабнала, от грозното патенце отново бе станала кралица. Кралица, която е отгледала и двете ни деца. Едва тогава осъзнах, че жена ми не е имала време и сили да се погрижи за себе си, тъй като е давала всичко, за да създаде уют и да отгледа децата ни. Престанах да се интересувам от нея, не разбрах колко енергия ѝ коства всичко, обвинявах я, че не ходи на фитнес веднага след раждането. Никъде не излизахме, за да си позволи да се кипри с бижута и хубави рокли, а у дома това е неудобно… Аз съм виновен, че не ѝ дадох възможност да носи красивите си дрехи. Едва след две години видях живота ни отвън и разбрах, че тя е носела цялото семейство на раменете си – без да ме упрекне, винаги се радваше, че се прибирам и не се сърдеше. Създаде ми истински дом, а аз го оцених прекалено късно. Всичко, което трябваше да направя, бе да ѝ помогна, за да има време и за себе си. Бях глупак, че изгубих истинско съкровище, без да го осъзная. Толкова убеден в правотата си, не се интересувах от нейния или от детския живот, докато съсипахме всичко. Сега я виждам, искам я обратно, но не вярвам да ми прости тази низост. Ще опитам да говоря с нея и да възстановя поне връзката с децата, защото вече съм изпуснал две години от живота им… Сега жена ми има много обожатели, но не допуска никого близо до себе си – явно аз съм я наранил най-силно. И днес се чудя как да понеса вината и срама си, след като разбрах какво съм направил…
Минаха две години от онзи ден, а днес я срещнах отново. Една красива жена вървеше пред мен по улиците
Įdomybės
04
Изминаха две години от онази съдбовна вечер: Срещнах отново бившата си – някога очарователната Моника, жената, за която всички мъже обръщаха глава. А жена ми се бе превърнала в сянка – носеше раздърпани тениски, спря да се грижи за себе си, а аз я укорявах, без да осъзнавам какво жертва за семейството ни. Днес осъзнах, че съм изгубил истинската съкровищница в живота си. Сега тя е красива, силна майка, а аз търся пътя към прошката и децата си…
Минаха две години от онази съдбовна вечер. Днес пак я видях. Красива жена вървеше по Витошка пред мен
Įdomybės
0212
Хайде в кухнята!” — изкрещя мъжът към жена си. Но той не подозираше как ще свърши всичко…
Амиго, марш в кухнята! изкрещява мъжът към жена си. Той още не знаеше как ще свърши това. Елица, не видя
Įdomybės
039
Когато свекърът ми стана моят баща: Истинската история как таткото на покойния ми съпруг ме заведе до олтара втори път и защо семейството не се определя по право, а по любов
Сънувах, че отново съм облечена в бяла рокля, макар никога да не съм вярвала, че ще дойде такъв ден.
Įdomybės
081
Човекът, когото винаги наричах „татко“ – как свекърът на покойния ми съпруг ме поведе до олтара за втория ми брак и ми подари ново семейство
Бившият ми свекър ме заведе до олтара. Честно да си призная, не вярвах, че някога ще облека отново бяла рокля.
Įdomybės
0276
Женен съм от шест месеца, а от деня на сватбата ме преследва една сцена: тайният спор между съпругата ми и най-добрия ми приятел край тоалетните на градинското тържество, жестовете им, острият тон и усещането, че чух нещо, което не е било за моите уши – как да живея с това съмнение, когато нямам нищо освен подозрение?
Ожених се преди шест месеца, а оттогава има нещо, което не ми дава мира. Сватбата беше в една хубава
Įdomybės
050
Ожених се преди шест месеца и оттогава нещо от сватбата в градината – скритият спор между съпругата ми и най-добрия ми приятел близо до тоалетните – не ми дава покой
Ожених се преди шест месеца и оттогава нещо не ми дава мира. Сватбата беше в едно хубаво лозе около Сандански.
Įdomybės
027
Ожених се преди шест месеца и оттогава нещо от сватбата в градината – скритият спор между съпругата ми и най-добрия ми приятел близо до тоалетните – не ми дава покой
Ожених се преди шест месеца и оттогава нещо не ми дава мира. Сватбата беше в едно хубаво лозе около Сандански.
Įdomybės
0365
Женен съм от шест месеца, а от деня на сватбата ме преследва една сцена: тайният спор между съпругата ми и най-добрия ми приятел край тоалетните на градинското тържество, жестовете им, острият тон и усещането, че чух нещо, което не е било за моите уши – как да живея с това съмнение, когато нямам нищо освен подозрение?
Ожених се преди шест месеца, а оттогава има нещо, което не ми дава мира. Сватбата беше в една хубава