Įdomybės

Вече може да се живее Силвия стоеше край гроба и гледаше как ковчегът бавно потъва в пръстта.

Слушай, трябва да ти разкажа нещо… Стояхме с Велина на гробищата в София, беше ужасно студено.

Мило, ще ти разкажа нещо, което още не мога да го повярвам съвсем С Жоро сме женени вече толкова години

Аз и съпругата ми отдавна се бяхме примирили, че няма да имаме деца. Но ето че, десет години след като

Вече мога да живея спокойно Йоана стоеше до ръба на гроба и гледаше как ковчегът спускаха в земята.

Моите роднини вече чакат да изляза от тази земя. Твърдят, че вече мисля да им предам квартирта си, но

20 април 2022 Казвам се Иван Петров и днес реших да разкажа за моята сестра Даниела и всичко, което преживяхме

Моника се премести далеч от родителите си, в друг град. Там учеше, за да получи образование.

12 септември 2025 г., Дневник Днес отново се замислям как се прелели толкова много години в един съвпаденият сценарий.