Да изложиш жената до себе си на присмех в обществото, докато сам я прегръщаш пред хората, е проява на страхливост – не просто като партньор, а като човек. Няма по-горчива унизителност от това вярна и обичаща българка да стане за съжаление, защото всички знаят твоята истина, която ти ѝ криеш. По-низко от предателството към доверието и уважението, което тя ти дава, няма. Докато тя върви с теб с гордо вдигната глава, друг се подсмихва и си мисли: “Само ако знаеше…” Това не е мъжество, а страх да си тръгнеш и страх да бъдеш честен. Изневярата и превръщането на жената, която ти вярва, в обект на клюки убиват най-ценното – уважението. Без него няма любов, няма и оправдания. Истинският българин не е този, който впечатлява всички, а който пази достойнството на единствената жена до себе си. Ако нямаш сила да спазиш дадената дума, поне намери морала да не я унижаваш като последна научила истината, защото този срам остава завинаги. Да поставиш жената до себе си в такова положение, че другите да я взимат на присмех, ми изглежда като
Да изложиш своята жена на подигравки пред очите на всички е върхът на страхливостта: Да позволиш другите да се смеят зад гърба ѝ, докато ти я държиш за ръка, е провал не само като мъж, а и като човек. Най-големият срам е истински обичащата жена да се превърне в обект на съжаление, защото криеш истината от нея, а всички наоколо знаят. Няма нищо по-низко от това да предадеш човека до себе си. Да я накараш да върви гордо до теб, докато другите се подсмихват и си мислят: „Само ако знаеше…“ Това не е мъжество, а страх – страх да си тръгнеш и страх да бъдеш честен. Изневярата и унижението убиват всичко ценно – уважението. Без уважение няма любов, нито оправдание. Истинският мъж не е този, който впечатлява всички, а този, който пази достойнството на една единствена жена. И ако не можеш да спазиш думата си, поне бъди достатъчно достоен тя да не е последната, която разбира истината. Защото този срам не изчезва, той остава завинаги. Да оставиш жена до себе си така, че другите да я гледат със снизхождение и присмех това си е чиста слабост
Звънчето затрещя рязко и неприветливо, съобщавайки за неочакван гост. Радка си свали престилката, избърса
Знаеш ли, на 69 съм вече и минаха шест месеца, откакто Илия, мъжът ми, си отиде от този свят.
На 69 години съм и преди шест месеца мъжът ми си отиде в Рая – след 42 години заедно, без деца, само ние двамата, нашият дом, нашият свят, с привичките, малките ни радости и споделената болка от битката със заболяването, която водихме рамо до рамо, докато накрая останах сама в опустялата ни къща, в тишината на празните вечери и неделните разходки, осъзнавайки какво значи да остарееш без любим човек и без семейство, когато рутината е всичко, което ти е останало. На 69 години съм и преди половин година мъжът ми Петър пое към вечните ловни полета. Прекарвахме четиридесет
Обичаме те, сине, но вече не ни посещавай. Старците живееха цял живот в малка къщица, остаряла заедно с тях.
На 38 години съм и само преди два дни съпругата ми Десислава решава да ми прости една изневяра, която
На 38 години съм и преди два дни съпругата ми Ивелина реши да ми даде прошка за изневяра, която се проточи
Когато един българин не иска да се промени… няма да го направи, независимо колко силно го обичаш, колко шансове му даваш, колко пъти обясняваш, плачеш или се надяваш, че някой ден ще порасне и ще се издигне до твоето ниво. Ако реши да остане същият – ще търси жена, която го приема такъв, която не изисква израстване, нито настоява за зрялост, която той е твърде мързелив или страхлив да развие. Това не е любов, това е удобство, оцеляване – мъж, който избира лесния път; защото неизлекуваните рани превръщат отговорността в бреме, а истинската връзка – в заплаха. Жено, не бъркай високите си стандарти с “прекалено много”: не искаш твърде много, когато държиш на честност, постоянство, уважение и емоционална сигурност – това е минимумът. Истинският български мъж работи върху това преди да ти поиска място в живота. Но ако не е готов да се развива, избира егото пред растежа и бяга от трудните разговори – силата ти ще го плаши, яснотата ти ще звучи като критика, границите ти ще усеща като отхвърляне. Не защото грешиш, а защото той не е свикнал с жена, която знае стойността си. Ще се отдръпне, ще каже, че си “прекалено емоционална”, ще търси жена, която очаква малко, мълчи и не изисква развитие – защото това е по-лесният, по-безопасният избор; някоя, която ще бъде манипулирана. Не позволявай това да те разклати – понякога не си била “недостатъчна”, просто си била твърде много за неговата удобна версия. Ти си огледало, в което той не иска да се оглежда, защото му показваш не само коя си, а кой може да бъде, ако има смелост да расте. Пусни го – ако иска да стои в средното, нека, но ти никога не се принизявай, за да се побереш в живота на мъж, който отказва да израсне. Ти не си “прекалено много жена” – той просто не е достатъчно мъж, и това не е твоята тежест за носене. Преди време, в един спокоен български град, бяхме много млади. Често си спомням как някои хора просто
