Įdomybės

„Вие сте по-заможни от другите, затова и подаръците ви трябва да го показват!“, натякваше свекървата – семейна история от София за напрежението около подаръка за рождения ден на тъщата, недоволството ѝ от скъпия робот-прахосмукачка и сблъсъка на семейните ценности и очаквания

Щом сте по-заможни от другите, подаръците ви трябва да го показват, изръмжа свекървата. Беше тиха софийска

Įdomybės

Намерих под леглото на съпруга си кутия с женски вещи и разбрах, че те не са мои

Мамо, защо винаги се държиш така?! гласът на Ружа почти се счупва. Винаги едно и също! Ружо, искам само

Įdomybės

„Вие сте по-заможни от другите, затова и подаръците ви трябва да отразяват това“, оплака се свекървата Беше уютна вечер в София, когато Румен се отпусна на дивана до съпругата си Ани. – Какво ще подарим на майка ти? Наистина нямам идея – замислено попита той. Ани въздъхна. Изборът на подарък за свекърва ѝ винаги е бил предизвикателство. От самото начало отношенията с Магдалена Георгиева бяха напрегнати. Румен прекрасно разбираше резервираната позиция на майка си и така двамата взеха решение да поддържат дистанция. Никой не беше длъжен на другия с нищо. Само редки обаждания по телефона и събирания по празниците, ако има желание и от двете страни, представляваха цялата им комуникация. Тази година Магдалена реши да отпразнува шумно своя юбилей и покани почти цялата рода, включително и младото семейство. – Между другото, мамо каза, че ще се зарадва на всеки подарък – изведнъж се сети Румен. – Това го казва всеки път, а после прави недоволна физиономия – намуси се Ани. – Сестра ти може да ѝ подари каквото си иска, но ние не! Ани помнеше много добре как Магдалена не оставаше доволна от почти нищо. – Спомни си само миналия Ден на майката! Какво ѝ подарихме? Луксозен комплект козметика. Как реагира? Разплака се и ни обвини, че я смятаме за стара и грозна – въздъхна Ани. – Дори един наш подарък не е приела радостно. Само златото или техниката ѝ харесваха, защото веднага вижда цената. – Може просто да я попитам направо какво иска – предложи колебливо Румен. – Както решиш – поклати глава Ани. Румен избра номера на майка си с надежда да му подскаже нещо конкретно. – Ох, сине, нищо не ми липсва. Самото ви присъствие е достатъчен подарък за мен – отвърна тихо Магдалена. – Мамо, наистина ли? И няма да се сърдиш? – веднага попита Румен. – Не, разбира се! Всяка дреболия ме радва – засмя се тя, и така Румен реши да послуша съвета ѝ. – Мамо каза, че може да ѝ вземем каквото си поискаме – съобщи Румен на Ани. Ани го гледаше скептично. Не вярваше на думите на свекърва си. Но щом Румен настоя да изберат подарък по свое усмотрение, тя отстъпи. – Предлагам да ѝ вземем прахосмукачка робот, за да не се изморява повече с чистенето – каза Ани, след като премисли бюджета. Така решиха. Купиха на Магдалена Георгиева подарък за над две хиляди лева и заминаха с олекнало сърце за празника. Юбилярката ги посрещна радушно, ала лицето ѝ помръкна, щом видя кутията с прахосмукачката. – Защо това? – промърмори тя и въздъхна дълбоко. – Остави го там в стаята, сине. Ани остана няколко минути слисана, защото Магдалена не оцени подаръка. Веднага след тях пристигнаха и зълвата с мъжа ѝ. Тя се хвърли на майка си на врата: – Мамо, това е за теб! – Благодаря, мило! Вие сте невероятни! – извика Магдалена и я прегърна. Ани любопитно надникна да види какъв скъп подарък е донесла зълвата, та свекървата е толкова очарована. Учудена видя евтин козметичен комплект от кварталната дрогерия за десет лева. Ани погледна въпросително към Румен. И той видя какво е подарила сестра му. По изражението на Румен Ани веднага разбра, че и той е раздразнен от майчината реакция. С часове Румен сдържаше емоциите си, но когато Магдалена за пореден път похвали подаръка на сестра му, той избухна: – Мамо, може ли да поговорим? – Какво има? – попита жената, отивайки при него. – Има ли проблем? – Да, мамо! Помниш ли какво ми каза за подаръка? – Помня. – Защо тогава прие нашия подарък с презрение, а това евтино нещо те радва толкова? Недей да ми казваш, че си внушавам! – Няма да го кажа. Вие сте по-заможни от Лили, затова и подаръците ви трябва да са на ниво – промърмори Магдалена Георгиева. – И какво да изберем според теб? Евтиното не върши работа ли? Трябва и касов бон да прикачим, за да си доволна? – Ето, пак започна, – отговори жената с желание да приключи разговора. – Ами какво да направя, щом Лилиното ме радва повече? – Защото не знаеш цената на нашия? – презрително каза Румен. – Да си информирана, струва над две хиляди лева! – Толкова ли? – повдигна изненадано вежди Магдалена. Но тя бързо намери удобен изход от ситуацията. – Знаеш ли защо харесвам повече подаръците на Лили и нейното семейство? Защото дават според възможностите си, а вие го правите просто да отбивате номера, – каза неочаквано Магдалена. – Мамо, сериозно ли говориш? – отчаяно се хвана за главата Румен. – Изглеждам ли да се шегувам? При вашите доходи, един балнео-уикенд щеше да е по-удачен, – каза гордо тя. Румен беше толкова смаян от думите ѝ, че само я гледаше втрещено секунди наред. – Наистина ли мислиш, че парите валят от небето за мен и Ани? – попита Румен, след като си даде глътка въздух. Скандалът привлече Ани и зълвата, които се появиха на вратата, изненадани от високия тон. Лили разбра веднага за какво е спора и подкрепи майка си. – Мамо няма нужда от прахосмукачка робот, тя искаше овлажнител за въздух. Старият ѝ се счупи преди три дни. Ако се интересувахте малко от нейните нужди, щяхте да знаете, – укори ги Лили. – Аз я попитах изрично! – процеди Румен през зъби. – Подигравате ли ми се?! От днес нататък подаръци повече няма! Стараем се да ти доставим радост, а ти – само упреци! Прахосмукачката не става, овлажнител ти трябвал! Извинявай, че не отговаряме на очакванията ти! Тръгваме си! – обърна се към Ани и двамата излязоха с каменни лица. Магдалена Георгиева се разплака, а Лили се втурна да я успокоява, докато Румен и Ани напуснаха къщата безмълвни. Румен удържа на думата си – за да не купува повече и да не се чувства унижен, реши повече да не ходи на семейни събирания и така да си спести излишни неприятности.

Ти си по-заможен от другите, значи трябва и подаръците ти да са по-скъпи все това натякваше свекървата.

Įdomybės

017

Нека тази вечер бъде последна, той ще я прекара красиво. Ще погледне любима си, ще й пожелае дълъг живот. А след това ще се свие на кълбо край нейния прозорец и ще потъне в мечтите си, за да не се върне никога повече…

Нека тази вечер бъде последната, той я прекара красиво. Поглежда към своята любов, желае й дълъг живот.

Įdomybės

044

Ще докажа, че мога и сама: Когато съпругът ми Марко ме изправи срещу стената с думите „Софи, аз мога и без теб, но ти – не можеш без мен!“, сякаш земята се отвори под краката ми. След осем години брак, в които той винаги беше „господарят в дома“, аз реших да спра да съм просто негово продължение – започнах работа и да градя собствен живот. Въпреки подигравките и недоверието му, всеки ден ставам по-силна, уверена и свободна. Време е той да разбере: вече не съм жената, която контролираше – готова съм на всичко, за да му докажа, че без него не само оцелявам, но и разцъфвам.

Ще докажа, че мога и сама. Когато мъжът ми, Мирослав, ми изрече в очите: Яна, аз ще се оправя и без теб

Įdomybės

Ще докажа, че мога да се справя сама – или как думите на мъжа ми „Без мен си нищо, Мария!“ ме накараха да повярвам в себе си, да започна работа като сервитьорка и да поема живота си в свои ръце

Ще докажа, че мога сама. Когато мъжът ми Мартин ми каза в очите: Елисавета, аз мога и без теб, а ти без

Įdomybės

091

Анна паркира колата една улица пред дома на свекърва си. Часовникът показваше 17:45 — тя пристигна по-рано от уговореното. „Може би този път ще оцени точността ми“, помисли си Анна, приглаждайки гънките на новата си рокля. Подаръкът — антична брошка, която търси с месеци сред български колекционери — лежеше грижливо опакован на задната седалка. Когато се приближи към къщата, Анна чу през отворения прозорец на първия етаж гласа на свекърва си: „Не мога да повярвам, Беатрис! Не си и направи труда да ме попита кой сладкиш харесвам — поръчала някакъв модерен десерт… Нашият син винаги е обичал класическата наполеонка, а тя това никак не го разбира. Седем години брак!“ Анна се вцепени. Краката ѝ сякаш залепнаха за плочките. „Винаги съм ти го казвала — не пасва на Давид!… Работи по цял ден в тая клиника, рядко е у дома. Каква домакиня е това? Онзи ден минах — мръсни съдове, прах по мебелите… А тя пак, разбира се, била в някаква сложна операция!“ Всичко вътре в Анна притихна. Тя се облегна на оградата и усети как коленете ѝ треперят. Седем години се опитваше да бъде перфектната снаха: готви, чисти, помни всички рождени дни, посещава свекърва си при всяко нейно боледуване. И всичко това — за нищо. „Не, не казвам нищо, но дали наистина е подходящата жена за Давид? Той се нуждае от истинско семейство, топлота, грижа… А тя все е на конференции или нощни дежурства. За деца дори не мисли! Можеш ли да си го представиш?“ Главата на Анна кънтеше. Механично извади телефона и набра мъжа си. „Давид? Ще закъснея малко. Да, всичко е наред, просто… задръстване.“ Тя се обърна и се върна към колата. Седна, втренчи се замислена в празна точка, а думите от прозореца звучаха в ума ѝ: „Може би още малко сол?“, „По мое време жените си стояха вкъщи…“, „Давид толкова се труди, заслужава специално внимание…“ Телефонът ѝ завибрира — съпругът ѝ писа: „Мама пита къде си, всички вече са тук.“ Анна пое дълбоко въздух. На лицето ѝ се появи странна усмивка. „Добре“, помисли си тя, „ако искат идеалната снаха — нека я получат.“ Запали двигателя и се върна към домa. Планът узря за миг. Повече никакви усилия да се хареса. Сега щеше да покаже какво значи „истинска“ снаха. Анна прекрачи прага с най-широката усмивка: „Мами, скъпа!“, извика и прегърна свекърва си със свръх ентусиазъм. „Извинявай за закъснението, но обиколих три магазина, за да намеря точно онези свещички, които обичаш!“ Свекърва ѝ замръзна, изненадана от толкова енергия. „Мислех си…“, започна тя, но Анна вече продължаваше: „А, и си представи — срещнах твоята приятелка Беатрис. Каква невероятна жена, винаги казва истината, нали?“ Анна я изгледа многозначително и проследи как пребледнява. През цялата вечеря Анна показа най-доброто си актьорско изпълнение. Поднасяше най-хубавото на свекърва си в чинията, възхищаваше се на всяка нейна дума и непрестанно я разпитваше за съвети по домакинство. „Мами, ти как мислиш – боршът пет или шест часа ли се вари най-добре? А килимите — сутрин ли се тупат, или вечер? Може би трябва да си зарежа работата? Все пак Давид има нужда от истинско семейство, нали?“ Давид гледаше Анна смаяно, роднините си разменяха погледи. Но Анна продължаваше: „Мисля си — да не се запиша на курс по домакинство? Да зарежа тая глупава хирургия… Все пак истинската жена трябва да е пазителка на дома, нали, мамо?“ Свекърва ѝ нервно потракваше с вилицата. Увереността ѝ се топеше с всяка минута. А какво се случи след това? Някои истории трябва да бъдат прочетени до края…

11 юни, сряда Днес спрях колата една улица пред дома на тъща ми. Часовникът показваше 17:45 бях пристигнал

Įdomybės

014

Степан взе под крилото си бездомния кот — след месец квартирата му претърпя невероятна трансформация

Октомври беше строг. Дъждът не спираше да бие по прозорците, вятърът завихри двора, а Георги Петров седеше

Įdomybės

023

Анна паркира колата на улицата пред блока на свекърва си. Часовникът показваше 17:45 – беше пристигнала по-рано от уговореното. „Може би този път ще оцени точността ми“, помисли си тя и приглади гънките на новата си рокля. Подаръкът – антична брошка, която търсеше месеци наред по колекционери – лежеше грижливо опакован на задната седалка. Когато Анна се приближи към входа, забеляза отворения прозорец на първия етаж. Отвътре ясно се чуваше гласът на свекърва й: „Не, Беатрис, можеш ли да повярваш? Дори не се поинтересува каква торта харесвам! Поръчала някакъв модерен десерт… Нашият Даниел винаги е обичал гараш, а тя –“ пауза, „– не го разбира. Седем години брак!“ Анна застина на място с натежали крака. „Казвала съм ти – не е подходяща за Даниел. Работи до късно в тази болница, почти не се прибира. Каква домакиня е това? Вчера бях у тях – мръсни чинии, прах по мебелите… А тя, естествено, пак беше на смяна за някаква операция!“ Вътрешно всичко у Анна утихна. Тя се подпря на оградата и усети как й треперят коленете. Седем години се бе старала да бъде перфектната снаха: готвеше, чистеше, помнеше всички рождени дни, посещаваше свекърва си, когато беше болна. А всичко това… „Не казвам нищо, ама такава жена ли е подходяща за сина ми? Той заслужава истинско семейство, топлина, грижа… А тя постоянно ходи по конференции и е нощна смяна. За деца изобщо не мисли! Представяш ли си?“ Главата й пищеше. Механично измъкна телефона и набра съпруга си. „Дани, ще се забавя малко. Да, всичко е наред, просто… трафик.“ Обърна се и се върна към колата, седна и се загледа в една точка. Думите, които току-що бе чула, отекваха в мислите й: „Може би още малко сол?“, „По мое време жените си стояха вкъщи…“, „Дани заслужава специално внимание…“ Телефонът изписука — съобщение от съпруга й: „Майка пита къде си. Всички вече са тук.“ Анна пое дълбоко въздух. По лицето й се появи особена усмивка. „Добре“, рече си, „щом искат перфектната снаха, нека я получат.“ Запали двигателя и потегли обратно към свекървата си. Планът се роди в миг. Без повече старания да им угоди. Време беше да покаже как изглежда една „истинска“ снаха. Анна прекрачи прага с най-широката усмивка, която можеше да изобрази. „Мило мамче!“, възкликна тя и прегърна свекърва си с театрален ентусиазъм. „Извини ме за закъснението, но обиколих три магазина, за да намеря точно тези свещички, които толкова обичаш!“ Свекърва й застина, изненадана от такъв прилив на енергия. „Мислех, че…“, започна тя, но Анна вече говореше: „О, и представи си – срещнах и приятелката ти Беатрис по пътя! Колко откровена, нали?“, погледна я многозначително и проследи как жената побледнява. Вечерята мина като театрална премиера за Анна. Сервираше най-доброто, възхищаваше се гръмко на всяко „мъдро“ изречение на свекървата, не спираше да пита за домакински съвети. „Мамче, кажи, боршът варили се пет или шест часа? Ами килимите – сутрин или вечер да ги тупам? Дали не трябва да напусна работа? Все пак Даниел има нужда от истинско семейство, нали?“ Дани гледаше втрещено, роднините си разменяха погледи, а Анна не спираше: „Размишлявам да се запиша на курсове по готвене и поддръжка на дома. Тая глупава хирургия – ще я зарежа… Всъщност, една жена трябва да пази домашното огнище, нали, мамче?“ Свекървата нервно почукваше с вилицата по чинията си. Смелостта й се топеше с всяка изминала минута. А какво се случи после? Е, някои истории трябва да се прочетат докрай…

Анелия спря колата една улица преди къщата на свекърва си. Часовникът показа 17:45 беше дошла по-рано