Бързата помощ препускаше по улиците на София

Амбулантата се врясва по улиците на Пловдив, сирената й ревеше като отчаян вик. Вътре Емилия лежеше в безсъзнание, застигната между живота и смъртта. Главният лекар, сивкав мъж на име доктор Петров, проверяваше пулса й и кратко заповядваше на сестрите:

По-бързо! Поддържайте налягането, не я оставяйте да губи кръв. Бебето още има шанс!

До нея Росица си търкаше ръцете, шепнейки молитви. Сърцето й щемеше от вина, че не бе успяла да се намеси онзи ден в къщата. Припомняше си каменния израз на Искра, студения й поглед като нож, и най-после разбра истината.

**Отделение Неотложна помощ**
Когато носилката с Емилия влязоха в болницата, Георги се втурна към лекарите, с очи червени от сълзи и ярост.

Моля ви, спасете я! Тя и детето ни Не мога да ги загубя!

Доктор Петров го погледна накратко, с професионалната строгост на човек, който знае, че няма време за драми.

Господин Иванов, моля ви, изчакайте навън. Правим всичко по човешки възможно.

Георги остана неподвижен за миг, след това се предаде, смазан, и се повали на пейка в коридора. Заплесна лице в длани и за първи път в живота си, увереният мъж усети как земята му се търкаля от под краката.

Отвъд затворените врати, екипът се бореше за живота на Емилия. Дъхът й бе слаб, но сърцето още биеше. Бебето обаче бе в критично състояние. Апаратите пищиха ритмично, а напрежението стигна връх.

**В чакалнята**
Искра влезе в болницата, придружена от две близки приятелки, извикани набързо да играят ролята на загрижени свидетелки. Лицето й бе като от камък, но треперещият глас впечатляваше присъстващите:

Горката как така се подхлъзна? Исках само да сме едно семейство.

Росица, стояща в ъгъла, я гледаше с мълчалива омраза. Ако беше имала куража да каже истината тогава, може би всичко щеше да е иначе. Но страхът от властта на Искра, от влиянието й в града и начина, по който можеше да срива съдби, я парализираше.

**Георги и майка му**
Майко! избухна Георги, изправяйки се внезапно. Къде беше ти, когато се случи това? Росица казва, че беше до нея!

Искра докосна ръката му с фалшива нежност:

Синко, бях горе на етажа. Видях само как падна Всичко стана т

Rate article
Бързата помощ препускаше по улиците на София