Бременната съпруга на брат ми настоя да им дадем нашия апартамент.
Вече десет години съм женен. Живея със съпругата си в двустаен апартамент в София. Още изплащаме ипотеката. Все още не сме събрали смелост да имаме деца. Първо искаме да стъпим стабилно на краката си. Имам брат, който също е женен. Те живеят в малка гарсониера в Люлин. Брат ми бачка на две места и понякога си докарва нещо допълнително. Жена му изобщо не работи. Само ражда деца като на конвейер вече имат три, а сега е бременна с четвърто и говори за пето.
Освен с децата, и с всякакви кредити за техника, телевизори и какво ли още не са се натоварили. Моята жена и аз им помагаме често. Някой път с пари, друг път с продукти. Понякога жената на брат ми има такава наглост, че не моли, а направо изисква.
Налага се да ги приземяваме и да отказваме, когато прекалят. Тогава, разбира се, те двамата ни се сърдят, но след няколко седмици пак идват със следващо искане.
След като вие с жена ти нямате деца, а ние скоро ще станем с четири, би трябвало да ни дадете вашия апартамент заяви ми тя наскоро.
А ние къде да отидем? Във вашата гарсониера ли? попитах, шашнат от този абсурд.
Не, ще я дадем под наем. А вие ще наемате друг апартамент каза ми напълно убедена. И добави:
Кога ще освободите апартамента?
Знаеш ли какво, върви се лекувай в 4-ти километър. Махай се от дома ми.
Добре тогава, ще махна детето, да знаеш, че ти си виновен! изсъска тя и излезе разгневена.
И точно така стана. Още същия ден тя тайно махна детето в третия месец.
В две след полунощ на вратата се появи брат ми и започна да ме напада с обиди и обвинения. Жена ми опита да го успокои, а аз му разказах какво стана. Изведох го до банята, натопих главата му няколко пъти под студената вода, за да дойде на себе си, и го изгоних от апартамента. От този ден нататък нямам вече брат.
