Покойната ми майка ми остави един пръстен, предаван от поколение на поколение като златна круша между роднини на всяко коледно събиране. Наследих го като първороден син, а по-малките ми братя и сестри малко, căто по български ей я тая ваша традиция! Та, на мен ми хрумна да предложа брак на приятелката си именно с този фамилен пръстен. Приятелката ми хубавата Богдана направо цъфна от щастие. Само че две седмици по-късно, брат ми Цветан се изтърси у дома и заяви с важност, че и той иска да предложи на своята Маргарита с този НАШ пръстен.
Е, Цветане, съжалявам, но аз вече предложих на Богдана, му рекох.
Ама как може само от няколко месеца я познаваш! И ако се разделите? Какъв е планът тогава, а?, закипя той като тенджерата за леща на баба ми Неделя.
Цветан живее с Маргарита вече пет години (познайте кой мие чиниите, не той!) и, да ви кажа честно, мама много си я харесваше, ама пръстена не беше обещала на него.
Мислех, че няма да се жениш за Маргарита. Освен това, майка ми даде пръстена на най-голямото си дете, настоях оправдателно.
Ясен е резултатът нескончаеми караници между мен и Цветан. Накрая беше ясно какво ни очаква просто не го поканих на сватбата си. Но познавате ли онзи тип появява се като облак на пикник, дето разваля хубавото време.
Естествено, натресе се на сватбата и организира цирк по български:
Скъпи приятели всички сте тук да споделите радостта на младоженците. АМА никой не знае, че брат ми е измамник!
Погледите шарят, някои се подсмихват лелите вече кроят нови семейни легенди.
Булката му е крадла! Заедно са присвоили пръстена на майка ни
Партито продължи, но, разбира се, радостта се изпари като мъгла над Пловдив. Богдана бе ужасено огорчена. С Цветан не си проговорихме шест месеца камък в бобена чорба! Само най-малкият брат ми, Калоян, все още поддържа комуникацията. Наскоро той дойде набързо и съобщи, че ще се жени и че държи да бъдем на сватбата му. Признавам си щом чух, наум си пуснах повторения на случката с Цветан и веднага отказах поканата.
После всички почнаха да ме гледат като Крали Марко на анцузи без сърце и без капка човещина. Преди имах страхотни отношения с брат ми, а сега не ми се говори даже да го видя, дори по Фейсбук. Трудно ще преглътна как разсипа най-важния ден в живота ми. Е, поне пръстена си стои и спомените с него.
