Малкият ми брат решава да живее при тъщата си и до днес не можем да разберем защо постъпи така
Брат ми се ожени прекалено млад, едва навършил 18 години. Явно искаше възможно най-бързо да докаже, че е самостоятелен.
Още от момента, когато се роди, аз се грижех за него моето детство приключи в онази секунда, когато го донесоха у дома от родилното. Израсна, ожени се и се изнесе, животът му се промени коренно, но, за съжаление, не към по-добро.
Съпругата му, Илияна, също беше много млада, но със труден характер и остър език. Още от първото ни запознанство не ни допадна нямаше такт, държеше се грубо, а външният ѝ вид бе обикновен и непривлекателен. Така и не разбрах какво намира брат ми в нея. Двамата си наеха малък апартамент до блока на тъщата и тъста му, в един квартал в Пловдив. Тъстът беше затворен човек, говореше малко и най-често само кимваше. Тъщата обожаваше да ръководи всичко постоянно даваше указания, които всички се чувстваха длъжни да следват. Постоянно критикуваше брат ми, укоряваше го за дреболии, а жена му също беше вечно недоволна от него.
Начинът, по който се отнасяха с него, ужасно ме ядосваше. Опитах се неведнъж да поговоря с брат ми за тази ситуация, но той твърдеше, че всичко е наред, че Илияна го обича и са щастливи заедно. С течение на времето обаче започнах да забелязвам промяна в него стана мълчалив точно като тъста си, рядко изказваше мнение и само кимаше с глава за съгласие. Но накрая търпението му се изчерпа. Един ден просто си събра багажа и тихо си тръгна, без дума.
Това беше гледка, която никога досега не бях виждал брат ми в такова състояние… Съжалявал ужасно, че е направил такава важна крачка толкова млад.
Всеки човек има граница на търпението си и когато тази граница се премине, понякога е най-добре просто да си тръгнеш от една ситуация, която е станала непоносима, без да казваш нищо.



