Брат ми, Тодор Петров, ми се обади вчера и ме помоли да му предам моя дял от семейната къща в Бистриците. Той твърдеше, че през последните три години се е грижел за нашия баща, Стоян Петров.
Веднага след като започнах университетa в Пловдив, напуснах семейната къща. След дипломирането си останах в София, намерих стабилна работа, омъчих се за Валерия и раждахме малкия Георги.
Тодор се ожени за Калина, но продължи да живее в същия имот с родителите ни. Не мога да кажа нищо лошо за него е добър човек, а жена му е чудесна. Живееха мирно с нашите стари родители, докато не им се родиха и те две деца. Дори и да бяхме вече самостоятелни и да посещавахме често полето, свекъртът ми им подари нова кола ВАЗ2121.
През лятото често пътувахме до морето в Несебър, помагайки на родителите с градината и поддръжката на къщата. Райдата беше винаги близо до майка ми, а всеки искаше да ѝ помогне. Преди три години майка ни, Мария Петрова, ни напусна и аз останах без помощ. В същото време световната икономическа криза ме принуди да поема допълнителни смени, за да задържа нашия апартамент.
Нямаше време да се откажем за разходки в града. Преди месец баща ни, Стоян, изчака и почина. Организирахме погребението заедно с Тодор и разделихме разходите поравно по 5000 лв., както беше уговорено.
Вчера Тодор пак се обади и поиска да получи моя дял от къщата, като единствен аргумент посочи грижите си за баща ни през трите години. Бях изненадана баща ни имаше месечна пенсия от 800 лв., от която подкрепяше и внуците. Как може толкова стар човек да има нужда от толкова пари, особено на селото?
Той се оттегли сам и се замисли, а аз не успях да разбера какво точно има предвид с грижа. Родителите никога не споделиха, че къщата трябва да остане само на него; не искам да руша братските ни отношения, но и не виждам защо трябва да се отказвам от наследство, което е мое. Имам ипотека, която трябва да изплатя, а Георги може да получи подкрепа и от дядо си.
Сега стоим пред избор, а аз му дадох само неясен отговор, казвайки, че трябва да се консултирам с Валерия. Как да се изправим пред тази ситуация, без да разрушим семейните връзки?
