Беше около осем сутринта, когато цялото ми семейство се събра пред нотариалната кантора в очакване, защото всички тръпнехме заради слуховете, че наш роднина е оставил значително наследство. Както често става, нотариусът се забави, а напрежението между нас постепенно нарастваше. По-голямата дъщеря на покойния, Веселина, трудно сдържаше нервите си в очакване да разбере дали е спомената в завещанието. Моля те, лельо, прояви респект. Би трябвало да си в траур. Все пак татко ни вече не е сред живите,” каза Марин.
“Не ми викай леля! Още съм млада, обръщай се към мен с име, засегна се леко Милена, сестрата на баща ни. “Смешно ми е как си мислиш, че гримът и разните козметични процедури ще върнат младостта ти, възрази й Марин на свой ред.
В този момент нотариусът най-после пристигна и влезе в офиса. След като огледа всички ни, той взе една папка с документи от бюрото. “Готови ли сте да чуете завещанието?”, попита той, а всички кимнахме на общо съгласие. С лека загадъчна усмивка, нотариусът започна да чете последната воля на татко.
“Оставям наследството си на всички ви. Но не всеки ще го получи. Реших да ви устроя истински лов на съкровища както майка ми понякога ни устройваше, когато бях малък. Трябва да започнете търсенето от родното ми село. Семейството ни нямаше много пари, но бяхме задружни и щастливи. Все пак, като най-голям брат, аз наследих сандък от майка ми а в него са вашите съкровища. Но най-внимателният ще открие ключа. Той е скрит някъде из къщата и никак не е лесно да бъде намерен, така че ви пожелавам успех!
След тези думи настъпи минути мълчание всички се чудехме как дори след смъртта си татко беше успял да ни забърка в игра.
Тишината беше прекъсната от Милена, сестрата на покойния: “Мъжът ми, децата и аз тръгваме веднага към селото. Някой иска ли да дойде с нас, да потърси ключа?”
Аз и Марин няма да търсим нито сандък, нито ключ. Познавайки татко, едва ли всичко е толкова просто. Сигурен съм, че крие още нещо. Ние нямаме нужда от парите, каза по-малката дъщеря на татко, Десислава.
Все пак, Веселина заедно със съпруга си и още роднини, заминаха за село. Там опитаха всякакви хитрости катериха се в плевнята да разглеждат животните, ръчкаха слама за улики и се провираха през оградите. Селяните ги гледаха с недоумение и интерес. При това цялата дизайнерска рокля на Веселина се превърна в партакеш.
Накрая откриха ключа, отвориха сандъка и останаха изумени. Вътре намериха само една бележка и куп локуми.
“Всичките ми спестявания са дарени за благотворителност. А вие получихте това, което наистина заслужавате. Благодаря, че донесохте радост на хората в моето село,” беше написано на бележката, подписана от покойния ми татко.
