Сержант Петко служеше в полицията повече от 15 години. Беше известен като един от най-престижните и смели офицери, винаги първи в опасните операции. До него постоянно беше неговият вяр и партньор служебното куче Балкан. Заедно премих през много: арести, преследвания и нощни акции.
Денят, който промени всичко, започна като обикновена задача. След сигнал за подозрителна дейност в изоставен склад в покрайнините, Петко и Балкан бяха първи на място. Вътре обаче ги чакаше капан престъпниците отвориха стрелба.
Балкан се втурна за да отклони вниманието, докато Петко успя да изведе другите полицаи. Самият той обе сериозно ранен в гърба…
След няколко операции и месеци рехабилизация, Петко се принуди да се движи с инвалидна колира. Вече не можеше да служи както преди.
На тържествена церемония в участъка, където щеше да получи медал за храброст, Петко се появи в униформа за първи път след изключването му. Среди него се надигна аплодисментами. Балкан седеше както винаги до него и го гледаше с безпределна вярност.
В този момент на всички им стана ясно: героят не беше само мъжа в количката, но и този, който седеше пред него, гледайки го с непокладима преданост.
Церемонията стана неочаквано трогателна. Колегите възхваляваха Петко за смелостта му, а дори и Балкан получи похвала рядко за толкова стриктно обучен служебен куче.
Всичко приключи, когато вратата внезапно се отвори и въртя генерал-майор Борислав висок, самоуверен и строг. Той беше този, който лично беше дал злощастната задача на Петко в този фатален ден.
Но в момента, в който Балкан видя генерала, всичко се промени.
Сякаш нещо щракна в къчето. Той се изправи, залае яск, застана в защитна позиция пред Петко, а след това се втурна с ръмжене и ярост.
Полицаите вън се стреснаха. Някои се опитаха да задържат кучето, други отстъпиха уплашени. Никога не бяха виждали такова поведение особено среди висш офицер. Атмосферата стана напреъжена.
“Махнете това куче!” изкрещя генералът, пребърлен. “Ще бъде наказано за нападение срещу началник!”
Но Балкан не отдръпна. Ръмже и се напъваше, сякаш искаше да каже нещо.
Петко беше удивен. Балкан беше перфектно обучен и никога не проявяваше агресия без причина. Но сега… поведението му беше различно. Когато разбрали защо кучето реагира така, полицаите ужаснаха.
Започна разследване. Петко, помянейки реакцията на Балкан, реши да не пренебрегва сигнала. Събра старите си колеги от вътрешния отдел.
Доказателствата излясоха бавно, но сигурно: Борислав отдавна управляваше мръсни сделки, помагаше на престъпна организация и елиминираше всички, които можеха да му пречат.
Задачата, която даде на Петко, не беше грешка беше клопка.
Балкан беше усъетил злобата преди всички. Неговият инстинкт и преданост не само спасиха Петко, но и разсетиха дълбока корупция в системата.
След няколко седмици генерал-майрът беше арестуван. По време на съда Балкан отново седеше до Петко. И този път никой не се съмняваше кой бе истинският герой.
Животът никоя не е справедлив, но винаги има тези, които чуват зовът на съвестта до и когато това е просто куче, което не заборава.
