Моят съпруг имаше баба. Всяко лято прекарваше при нея на село, между Луковит и Плевен. На баба му Марийка хич не й пречеше тогава си въртеше собствен бизнес. Всичко сама си уговаряше, уреждаше сделки и продаваше лековити билки на аптеките. Как точно беше организирано, мъжът ми така и не разбра, но помни, че за онова време печелеше изключително много левове! Баба Марийка беше жена с особен характер. Обичаше го като очите си за храна не пестеше лев, но за забавления и пет стотинки нямаше да му даде. Всички бяха убедени, че събира за нещо голямо. У тях баба си имаше гигантски гардероби с милион чекмеджета и катинари навсякъде.
Детската му любознателност много пъти го караше да наднича какви съкровища се крият вътре, но баба Марийка все му повтаряше, че всичко това било за работа. После времената се промениха, бизнесът с билките стана като война, конкуренцията я изпревари. Тогава баба започна да лекува хора бая, кади, маже треви. Пари не взимаше за това, ама при нея идваха само заможни господа и дами със стегнати куфари. Ходехме да я виждаме докато беше жива живееше буквално бедно: дрехите ѝ на парцали, храна съвсем елементарна, колкото да не падне. Ние влачихме храна от София, а тя дори не искаше да я приеме. Не ме глезете, аз съм свикнала на такъв живот!, казваше с непоклатима категоричност.
Като почина, остави къщата на моя съпруг. Когато отидохме да оправим наследствените работи, какво да видим в избата ѝ подредени буркани и купища провизии, ама всичко отдавна с изтекъл срок. Оказа се, че доволните ѝ пациенти й мъкнали всякакви деликатеси, но тя хич не ги докосвала. Големият шок обаче дойде, като отключихме гардеробите ѝ. Там планини от скъпи неща от 90-те, истински музей на куриозите и предметите, които са били върхът навремето. И всичко това в астрономически количества! Защо е държала парите си, скрити в неща, които ще изгубят стойността си? Не разбирам тази жена Марийка, душо, ти си отделна вселена.
