Бащата на Деница реши да я отгледа като момче още от раждането ѝ. Очакваше син, но вместо това в ръцете си държеше момиче. Деница израсна сред момчета и се чувстваше като едно от тях, а родителите ѝ често се шегуваха с нежното ѝ име. Тя предпочиташе да носи дънки и удобни тениски, а косата ѝ винаги беше вързана на обикновена опашка. Ако някой само видеше прашния ѝ гръб след игрите с момчетата, без да забележи дългата ѝ коса, нямаше да предположи, че е момиче. Въпреки това, когато след време замина за София да учи в университета, Деница се превърна в елегантна и зряла млада дама.
Един ден беше поканена на рожден ден на своя състудентка, а майка ѝ се колеба дълго, преди да я пусне до късно вечерта. Накрая отстъпи с уговорката Деница през цялата вечер да държи връзка с нея. Решавайки да отиде на истинско парти, Деница облече къса червена рокля и елегантни обувки на ток, излъчвайки неподозиран женствен чар. Когато баща ѝ я видя, очите му се напълниха със сълзи винаги си я беше представял като силно момче, не като нежна и крехка девойка.
На връщане от купона, Деница попадна на опасна ситуация с трима пияни мъже на улица в центъра на София. Преди да ѝ навредят, неочакван спасител се появи висок мъж с нещо като бухалка в ръка. Когато го видяха, нападателите избягаха, а Деница почувства огромна благодарност към Спас своя защитник.
Деница и Спас започнаха да се опознават и скоро започнаха връзка. По-късно се ожениха Деница стана учителка по физическо възпитание в столично училище, а Спас зае уважаван пост в енергийния сектор. Любовната им история беше основана на доверие и разбирателство. Родиха им се дъщеря и макар Спас да държеше на традиционните представи за женственост, той съумя да я възпита като силна и уверена жена, винаги стоейки до нея като баща и опора. Съпругата му се радваше на съвместния им подход към възпитанието, а бащата на Деница най-сетне откри у Спас сина, за когото винаги бе мечтал.
