Когато баба ми разбра, че дъщеря й, моята майка, е бременна без съпруг, много се разгневи. Животът на майка ми стана непоносим, но тя търпеше тихо всички обиди и унижения.
На рождения ми ден баба ми заключи майка ми в къщата и тръгна, вземайки ключа със себе си. За щастие, сестра ми, която е бивша медицинска сестра, беше там, взе ключа и побърза да помогне на майка. Така аз се появих на този свят и, въпреки трудностите, майка ми ме обича безкрайно. Баба ми, която вече беше възрастна, ме научи на много умения в градинарството и селското стопанство. Успявах в някои дейности, но при всяка грешка ми отправяше обидни думи, които не разбирах напълно като дете, но усещах, че целта им беше да ме натъжат. Не можех да схвана защо се държи така с мен, защо не ме обича или какво съм направила погрешно. Самата тя беше преживяла борбата да отгледа дете след смъртта на съпруга си, затова трябваше да знае колко е трудно. Израснах без капка мъжка любов без дядо, без баща, без брат.
По-късно майка ми се омъжи и имаше още две деца, но за жалост съпругът й не живя дълго. Учудващо, баба ми обливаше тези деца с много повече любов, отколкото някога показа към мен. Не можех да не изпитвам завист.
Баба ми отдавна си е отишла, а аз вече не съм дете, но понякога си спомням детството, когато чувствах, че съм различна от всички останали. Още помня раните от грубите й думи, които носят със себе си спомените за онези чувства от миналото.
Един ден, докато пазарувахме с майка ми из пазара в Пловдив, срещнахме жена, която купи торба, пълна с плодове и сладки. Тя ни каза с радост, че дъщеря й скоро ще стане майка и предстои сватба. Целият квартал знаеше, че дъщерята на Виктория няма съпруг, но искреността и любовта към детето й докоснаха майка ми дълбоко и й напомниха за трудностите, през които е минала, и за проклятията, които е понесла през годините.
Обичам майка си и благодаря, че ме е родила и е издържала всички изпитания заради мен. Никога не се е държала лошо с мен. Любовта й към мен е безкрайна и чиста.
Ако трябва да отговоря какво бих направила на мястото на баба ми, трудно ми е да кажа със сигурност, без да съм преживяла същите неща. Но вярвам, че е изключително важно да проявя разбиране, емпатия и подкрепа към дъщеря си, дори в тежки моменти. Любовта и състраданието трябва да са водещи, за да изградим здрава връзка с детето си, независимо от обстоятелствата.
