Баща ми ми забрани да взимам дъщеря си на ръце, страхувайки се, че съм твърде грижовна към внучката му. Наскоро дъщеря ми започна да лази и всеки път, когато излизах от стаята, тя ме следваше, нетърпелива да я прегърна. Баща ми ме посъветва да не я глезя, като ми намекна, че така ще се научи сама да се справя, ако остане на земята. Но не можех да устоя да не я взема в обятията си и се замислих дали не съм прекалено покровителствена.
Признавам, че съм склонна да бъда много нежна с нея утешавам я, когато плаче, обсипвам я с обич и рядко я карам. Може би компенсирам за липсата на топлина и грижа, които не съм получила като дете. Израснах в приют, след като почина майка ми, а биологичните си родители така и не опознах. Настоящите ми родители, семейството на братовчед ми, ме прибраха при себе си, когато разбраха каква е съдбата ми, и ми дадоха нов дом.
В началото беше трудно, защото баща ми беше сдържан, а майка ми работеше неуморно, за да издържа семейството, и имаше малко време за нежност. Знаех, че ме обичат, но им беше трудно да го показват. Така се научих сама да си създавам истории, представяйки си, че съм обичана като принцеса, която управлява царство от любов.
Докато растях, неусетно започнах да търся одобрение и привързаност от другите, особено в романтичните си връзки. Хващах се за всяка искра на внимание и останах в нездравословна връзка цели пет години, страхувайки се, че няма да намеря любов другаде. Съпругът ми, който е грижовен и добър, знае част от миналото ми и ме подкрепя, но не знае всичко. Въпреки опита, през който съм преминала, не мога да спра да обливам дъщеря си с любов, вярвайки, че заслужава цялата обич на света за разлика от това, което получих аз като дете.
Животът ми показа, че един човек не става по-слаб, когато дава или получава любов. Нежността и прегръдките изграждат увереност, а не слабост, защото това никога не е прекалено, когато става въпрос за сърцето на едно дете. Най-важното, което научих, е че колкото повече даваме от себе си, толкова повече разбираме, че нашата грижа може да промени един свят първо за нашето дете, а после и за нас самите.
