Сред зимния сумрак над Витоша, баща и син от квартал Овча купел се разхождаха по тишината на преспите. Сякаш гъстите сенки на снега ги завиваха в пухкав сън, докато изведнъж не забелязаха нещо чудно елен, затънал до корема си в снежен капан. Очите му блестяха като стъкленици на стара таванска лампа, а дъхът му замръзваше на ленти във въздуха. Момчетата Георги и малкият му син Борис не можаха да го оставят на милостта на виелицата.
Копаеха отчаяно рамо до рамо със старите железни лопати на дядо, а снегът се наслояваше по дрехите им като захарен памук. Нещо странно проблясна край ръба на гората още един елен, втренчен с уплашени зелени очи. Изглеждаше, че двамата животни са се борили за глътка трева или шепа замръзнали жълъди, докато не паднали в белия капан на нощта. Благодарение на човешката намеса, и двата сърна се спасиха от смъртта и се изгубиха измежду призрачните борове, сякаш изчезнаха в друг сън.
Докато снегът продължаваше да валее, Георги и Борис чуват тихо мяукане, сякаш тъга се плъзна между сенките. Насред едно дърво, до изоставена пейка, откриха малка картонена кутия, а вътре шест котенца като сребърни монетки от старата кутия с медальони на баба. Четири от тях вече бяха застинали във вечен сън, но две едва дишаха, телцата им трепереха сякаш мъничките им сърчица туптяха в такт със снега.
Паниката ги накара да забравят студа. Синът уви котенцата в топли кърпи, бащата затича да търси жена си Антония, която подготви канче с топла вода и сложи юрган върху кутията. С прегръдка и капки мляко, с много нежност, двете котета се върнаха към живота очите им проблеснаха с нова надежда.
Майката котка, черна като нощта в Пирин, дъхтеше на всяка оставена запечка и къшей хляб, оставени от състрадателен човек. Но студът беше пробил костите ѝ и дори захарта на съня не можеше да я спаси. Историята завършва като сън животинките, спасени в прегръдката на човешка добрина, студът отстъпва пред топлата светлина на просъници и милост.
Щастливият край в зимната България се разстила като вълшебен шал над просънуващата София, където надеждата винаги намира място дори сред лед и сън.
