Баба ми каза: „Сега ще отидеш с баща си при нотариуса и ще прехвърлиш апартамента на него…”

Когато бях на десет години, баща ми реши, че му е омръзнало да е самец и се ожени повторно. Новата ми мащеха много бързо забременя (явно е имала план), и на бял свят се появи момченце. Та започнаха радостите аз станах безплатна бавачка, готвачка и чистачка, всичко в едно, че даже и с усмивка.

Семейството ми ми казваха Ей, ти там!. Обличах дрехи, които ми бяха омалели поне от две години, а малкият принц получаваше нова играчка през ден. Като порасна малко, ми взеха дори личното пространство преместиха ме в хола, а той се нанесе в моята стая. Дано поне се е наспал добре.

Едно единствено нещо уважавам на баща си веднага прекрати всички опити на мащехата ми да ме дисциплинира с шамари. Но пък й позволи да ме унижава редовно. Всеки ден слушах как съм грозна никой нямало да ме иска; как съм глупава няма шанс да завърша нещо и ще търкам нечии подове цял живот.

Мащехата ми повтаряше, че ме търпят в тази къща, докато стана на осемнадесет. После, на рождения ми ден, ще ме изгони като старите чехли.

Всички ваканции прекарвах в дома на баба ми. Тя ме считаше за черната овца на рода. Кълнеше деня, в който синът й се ожени за майка ми, и беше истински доволна, когато тя си тръгна.

Понякога се чудех защо не са ме дали в някое сиропиталище явно не са намерили свободни места.

Шест месеца преди да навърша 18, попадах на разговор между баща ми и мащехата. Всичко ми се изясни. Мащехата ми уверяваше, че никога няма да се съглася, а татко обеща, че ще ме убеди да й препиша апартамента и че няма за какво да се тревожи.

Ама се обърка! Имаше за какво да се тревожи, пък даже и още от врата. Вече не ми правеха впечатление забележките и ужилванията им, а малкият вече не ме изнервяше.

Преди се страхувах от рождената си дата, но сега я очаквах с нетърпение.

На моята празнична маса с баница и торта присъстваха всички засегнати: татко, мащеха, баба ми и родителите на мащехата ми.

След първата ми празнична чаша чай за последните осем години, ми заявиха настойчиво да се приготвя за местене. Когато попитах къде, баба ми отговори:

Вече си голяма. От днес поемаш отговорност за собствените си действия. Днес ще благодариш на семейството за грижите им. Сега ще отидеш с баща си при нотариус и ще му препишеш апартамента. Той всъщност ти е от майка ти, но така не трябваше да става. Тя обеща да го завещае на моя син. Време е да си свършиш дълга, приготвяй се.

Гледаха толкова сериозно, че се чудех как успях да не се засмея.

Така ли, бабо? Ще благодаря на всички ви за всичко благоденствие. В знак на благодарност няма да ви изхвърля днес, а ще ви дам една седмица да си съберете багажите. Времето ви изтече.

О, какво шоу започна! Наредиха ми каква неблагодарница съм, мащехата ми крещеше, че е отгледала змия, татко ми лепна шамар. Родителите на мащеха ми взеха да мърморят, че са я предупреждавали, че чуждите деца са неблагодарни. Баба ми тръшна вратата и излезе.

Събраха си багажа и се преместиха при баба ми.

Няколко дни по-късно баща ми дойде на гости. Подаде ми един лист и каза, че щом не съм дала апартамента, ще си плащам този дълг. И си тръгна.

Отворих листа вътре списък:

Храна 324 000 лева.
Дрехи 54 000 лева.
Ученически пособия 14 000 лева.
Тоалетни принадлежности 2 660 лева.
Битова техника 4 620 лева.
Общинска помощ за жилище 64 800 лева.
Общо: 464 080 лева.

Ами това, че родителите са длъжни да издържат непълнолетните си деца? Явно на баща ми това му е чуждо понятие.

Хванах работа и през последните шест месеца му давах една трета от заплатата си всеки месец, за да изплащам дълга.

Ще ми трябват още седем-осем години. После най-после ще бъда истински свободна.

Rate article
Баба ми каза: „Сега ще отидеш с баща си при нотариуса и ще прехвърлиш апартамента на него…”