Искам да се разведа със съпругата си, защото повече не мога да понасям да бъда около нея. През последните години тези мисли не ме напускат нито за ден. Женени сме от 20 години, оженихме се, когато бяхме още млади.
Обичахме се, но чувствата отдавна са угаснали. Сега живеем заедно само заради детето ни, въпреки че то вече е възрастен човек. Все пак ми се струва, че няма да разбере решението ни да се разделим.
В началото жена ми не искаше деца. Според нея доходите ми бяха твърде ниски. По телевизията постоянно показват предавания, в които жените обвиняват мъжете си за малките им заплати. Дълго време не разбирах, че същото се случва и в нашето семейство. Но после изведнъж ми просветна. Истинско прозрение!
Наскоро в нашия квартал се нанесоха нови семейства. Преди това около нас имаше само алкохолици, което караше нашето семейство да изглежда идеално в сравнение с тях. В края на краищата, нямахме с кого да се сравняваме!
Почти нямаме приятели или роднини. Сега обаче имаме нови съседи, които понякога ни посещават по съседски. Започнахме да се срещаме семейно. Забелязах нещо в техните домове.
Съпрузите никога не говорят лошо един за друг, поне не пред хора. А жена ми постоянно ме критикува пред всички. Дори повишава тон. Разбира се, това значи много и ме кара да се чувствам неудобно. В продължение на 20 години никога не бях забелязвал подобно нещо. Едно е да се караме у дома, но пред хора…
Чужди хора стават свидетели на нейните крясъци. Къде се е чуло и видяло такова нещо? Или може би аз преувеличавам? Жена ми разказва на всички, че съм неудачник и че тя трябва сама да издържа семейството.
Твърди, че през всичките тези години не съм постигнал нищо, че дори не съм могъл да осигуря на сина ни добро образование. Казва, че тя е платила ремонта на нашето жилище. Ако ѝ се вярва, само тя е направила нещо за семейството ни.
Все едно аз не съм допринесъл с нищо. Може би преди не обръщах внимание на това, защото не общувахме особено с други хора.
Заплатата ми е около 5000 на месец и давам всичките си пари на жена си, без да оставям нищо за себе си. Тя управлява финансите ни. Купихме къщата с моите пари, а аз изплащах кредита в продължение на пет години.
Въпреки това непрекъснато се караме. За пари. Жена ми печели само 800 евро. И никога не съм се интересувал за какво ги харчи. Имам чувството, че дори гласът ѝ се е променил – станал е дразнещ, не е същият като преди.
Не ми е приятно да разговарям с нея, не искам да я докосвам. Ако се случи нещо, тя ме обвинява и се ядосва. Каквото и да направя, все съм в грешка. А тя е просто съвършена и безупречна. Така си живеем.
Преди бяхме по-близки и по-топли един към друг, но сега всичко се е променило… Тя ме дразни. Не мога да променя това. И тя не прави никакви опити да изглади острите ъгли – постоянно се кара с мен. Как да не се изнервя?
Всяка друга жена, която познавам, се държи различно. Говорят по-възпитано, дружелюбни са, мили и любезни – нищо общо със съпругата ми. Защо е такава? Дали напълно е охладняла към мен? Имам чувството, че не живея своя живот, а някакъв чужд. И това ме подлудява.
Засега не съм се осмелил да предприема конкретни действия. Струва ми се, че дълбоко в себе си все още я обичам, въпреки че ме ядосва и понякога ме докарва до лудост. Но повече не искам да живея в постоянен стрес – нямам сили да търпя нейната горчивина.
