Бисера Ґоргыва

Аз, Петър, мъж, който две измъчени години се опитваше да изгради дори най-малката връзка с дъщерята на

Животът често ни поднася неочаквани изпитания. Понякога ни отнема най-скъпите неща, оставяйки празнота

На края на селото, където пътят свършваше и започваха дивите полета, стоеше стара, рушаща се къща.

Майка ми напълно е изгубила разума си – реши да се омъжи за мъж, толкова млад, че би могъл да й бъде внук!

Хората обичат да говорят. Обичат да поставят етикети, да правят заключения, да съдят без да знаят истинската история.

Сърцето ми се разкъсва от мъка заради моите бедни, остарели родители. Защо, за Бога, точно те – тези

Старостта не идва изведнъж. Тя се промъква тихо, неусетно, като сянка, която става все по-дълга с всяка

Животът понякога ни изправя пред невъзможни избори, принуждава ни да изберем между хората, които обичаме

Колкото повече наближаваше шестият ми десетилетие, толкова по-силно в мен пламваше неудържимо желание