Author: Десислава Димитрова
Ангелът, който тежеше сто килограма и ухаеше на евтино кафе В стаята за игри на онкологичното отделение
Дай ни ключовете от вилата, ще поживеем там, семейство пуснаха приятелите си да гостуват, без да помислят
Беше разпознал майка си мигновено. Тези зали бяха избрани нарочно всичко тук беше изчислено, подредено, изпипано.
Не се разделих със съпруга си, защото ми изневери. Напуснах го, защото в неделя вечерта той си слушаше
Излъгала си ме! Борис стоеше по средата на хола, гневът му пареше бузите, а думите излеждаха напукани
Вчера напуснах работата си, приятелко, и то без предизвестие, без молба, без излишни церемонии.
На второ място Дневник на един мъж, Виктор Василев, София Днес беше един от онези дни, в които времето
Парченце щастие Лилия леко открехна вратата към детската стая и надникна вътре. Калина седеше на леглото
A ales-o pe mama lui bogată în locul meu și al gemenilor noștri A trecut multă vreme de atunci, dar povestea







