Author: Десислава Димитрова

19 март Днес дойдох да върна някои неща, които бяха останали у мен от бившата ми приятелка А вратата

Дневна кукумявка прекукуви Не, тя си прави майтап с мен! избухна Весела. Жоре, ела тук! Веднага!

Котката влезе в църквата и легна пред олтара отец Димитър разбра всичко Сутрешната служба вървеше спокойно

10 март В нашия малък квартален пазар в район “Подуяне” в София, баба Неделя Георгиева продаваше

Леница направо пееше от щастие какво повече да искаш! Вече си имах собствен апартамент, моят си дом

Димитър стои неподвижно. Белите стени на болничната стая са прекалено чисти. Прекалено безразлични.

Веднъж месечно Нина Георгиева стиска в ръцете си торба с отпадъци и се спира до таблото за обяви до асансьора.

Стига, Калина, между нас всичко приключи! Искам истинско семейство, деца. Ти не можеш ми го дадеш.

Беше съвсем обикновена вторнишка вечер. Сложих вода за чай, радиото свиреше тихо, у дома се носеше аромат