Author: Десислава Димитрова
Никога няма да те забравя Радка Иванова вървеше към дома си с разкопчано драпе, с износена чанта в ръка
Знам, че ме чуваш, мамо… „Бабо, ще ми разкажеш ли приказка?“ – попита шестгодишният Стоян.
Дъждът носи щастие След горещото лято дойде студена и мъглява есен, с пронизващи ветрове и непрестанни дъждове.
За мен роди. Ти нали знаеш, че аз не мога да имам деца… Роди дете, за мен роди. Ти нали знаеш, че аз
Мария стояше до прозореца и гледаше празния двор. Утъпкан сняг блестеше от следи от фотьойли, а по клоните
Ти сама си виновна, мамо Радка пържеше кюфтета, когато звъннаха на вратата. Тя излезе от кухнята да отвори. –
28 октомври Днес станах от болка. Нещо сънувах преди да се събудя, нещо важно. Но болката ме отвлече
Спасение от самота Ралица се събуди късно. Първата ѝ мисъл беше, че закъснява. Дъщеря ѝ и внукът ще се
