Author: Десислава Димитрова

Гьореа Петрова стоеше до прозореца, ръката притисната към стъклото, и гледаше как чистачът Димчо смита

— Виолета Петрова! Виолето, почакай! — викаше съседът Димитър Георгиев, размахвайки ръце и почти тичайки

“Ти не заслужи моите сълзи” – Не забравяй, Пенка: ако не бях аз, никога нямаше да станеш

Три жени, една кухня и нито капка мир — Добре. Понеделник — мой. Вторник — мама. Сряда — Здравка Петрова.

Тя пристигна първа Цветанка Григорова стана в пет сутринта, както винаги. Навикът от четиридесет години

Връзката на раздора — Милен, ставай и води Балкана на разходка, аз не съм робот! — Андрей Колев плесна

Брат, за когото никой не говореше — Милена, кой е този с теб на снимката? Някакъв палячо с кожено яке!

— Как можа?! — крещеше Рада, размахвайки смачканата хартия. — Как можа да подпишеш тази гадост?

**Залезът на любовта, изгревът на мечтите** — Отивам, Борис. И не се опитвай да ме спреш. — Деси стискаше