Author: Десислава Димитрова

Никой не разбра откъде се е взела. Малкото момиченце, не повече от шестгодишна, стоеше на тротоара в

Никой не знаеше как се казва. Беше момченце на девет години, слабичко, с дрипава тениска. След училище

Елена отчаяно разбърка млякото в бебешката каша, докато Иван се опитваше да построи „най-високия асансьор

Днес си спомням всичко, сякаш чета страница от собствен си дневник. Всичко започна, когато несъзнателно

Очаквам тишина, а получавам шум — Ралица, молих те – само ние, семейство! — Милена, стоейки до печката

Те дойдоха, когато спяхме Веселина Петрова се събуди от звук, който не успя да определи веднага.

Габи взбиваше крем за бисквита, нейните движения бяха точни като на часовникар. Торта за Радка, дъщеря

На ъгъла на улица „Гурко“ в Пловдив имаше един манекен в прозореца на дрехарница. Винаги беше облечен

**Погачи на помирение** — Ралица, заклевам ти се, ако този Павел Димитров пак почука по тавана, ще го