Author: Десислава Димитрова

Румяна стоеше безшевна пред прозореца, с усналото си дете в ръцете. Цял час гледаше към двора.

В болницата имаше обикновен работен ден. Хората в чакалня седяха затънали в грижи си –

**Непоклатим** След развода и раздел на имота Елица се настани почти в края на града. Получи се с двустаен

В църквата лежеше мълчание, тежко като камък. Въздухът бе пропитан с тамян, сълзи и онова неописумо мъчение.

**Дневник на една баба** Целия живот го прекарах сама и безкрайно се оплаквам на съседите от неблагодарната

Време бе, когато в селата се живееше весело. Младежите ходеха на танци, дори в съседните села.

Деветнайсетгодишната Калина Николова влезе в съда с букет бели кремови рози и трепереща усмивка.

Върни го на всяка цена Младият баща кръсти дъщеря си Маргарита, защото се роди в студена зимна нощ, когато

Не трябваше да съм близо до водата този ден. Беше кратка почивка от смяната ми в кафенето на марината.