Author: Десислава Димитрова

— Венци, прости ме, — каза тя, а гласът ѝ беше различен — спокоен, но някак нов. — Не можех иначе.

В СЕМЕЙСТВОТО НЕ Е ХУБАВО, КОГАТО НЯМА СЪГЛАСИЕ “Мразя го! Той не ми е баща! Да си ходи оттук.

Не спорила — и загуби живота Лилиана Димитрова внимателно подреди чиниите на масата, оправи салфетките

— Мамо, пак дойде онзи бездомник! — дъщерята се изкриви с презрение. — Какъв бездомник? Той си има стая.

Оригами жерав на улицата ме доведе до истината за изчезването на баща ми Животът ми беше обичаен и без

В сърцето на Пловдив, обикновено шумен и жив, в онзи ден цареше зловеща, почти мистична тишина.

**ПРОКЛЕТА ЛЮБОВ** „Какво ще стане сега?“ – попита Огняна тревожно, повече към себе си, отколкото към любимия.

Тихото шумолене на софийската елита се разнасяше по луксозния ресторант, смесвайки се с тихия звън на

В петък вечер ресторант „Златен лъв“ беше върхът на изискаността. Кристалните чаши блещяха под лустрото