Author: Десислава Димитрова

Аз съм Тодор. На 38 години водя скромна художествена галерия в сърцето на София. Не е онзи лъскав храм

Аз, Сашо, стоях в хола и наблюдавах как влезе баба Таня Антонова в коридора, където живеехме с децата.

Отворих вратата и зад тях видях събрана в сълзи млада жена. Плащът й беше набут, а ръцете трепереха.

Сутринта е най-студената от последните двадесет години. Снегът пада дебели, безмилостни завеси, а улиците

30ти януари, 2026г. Днес се върнах в спомените си от онези дни в роддом Св. Димитър в София.

**25декември, 20xxг.** Днес ме посрещна новогодишната тишина в София, а улиците вече се бяха покръстили

30 януари, 2026 г. Дневник Марина, донче, схамени се! За кого се готвиш да се ожениш! пръскаше майка

Тя не можеше да се променя толкова! Когато Илия видя бившата си съпруга, остана без думи. Не, това не

Мишо, чакахме пет години. Пет! Лекарите казваха няма да имаме дете. А сега Мишо, внимавай! спря на калдерата