Author: Десислава Димитрова

Радка и майка ѝ седяха на старото легло. И двете бяха топло облечени. Зимата бе навън, а в къщата тъкмо

Галина излезе с приятелката си от учебните занимания. Не ѝ се прибираше вкъщи и предложи: “

Звезда беше на единадесет години и ходеше боса по калдъръмените улици на Трявна. Всеки камък, всеки пукнатина

” Стига толк, всичко, тръгвам! Колко още мога! Дете, вечната му умора, помогни ми, помогни а аз

Изглежда като изгубения ти син, шепна годеницата ми. Следващото, което се случи, смаза цялата улица.

Радостна, но изтощена, Радослава Димитрова спря колата пред къщата си след три дни отсъствие.

Момичета, признавайте се, коя от вас е Велина? момичето ни погледна хитрo и изследващо, докато аз и приятелката