Десислава Димитрова

Бях едва на пет-шест години, още преди да тръгна на училище, някъде в началото на деветдесетте, когато

Съпругът ми не ми хвана ръката, когато загубих детето ни. Той взе моя отпечатък. Съпругът ми не ми хвана

Това ли търсиш? подаде му писмото тя. Кольо пребледня. Яна, не си въобразявай Пешко Това За какво не

Когато историята ѝ стигна до милиони в цяла България не можаха да сдържат сълзите Три десетилетия никой

Денят, в който баба се омъжи за сина на мъжа, който я заряза пред олтара. Баба ми, Еленка Георгиева

Син чорап Милка, ще ме смениш ли утре, моля те? Свекървата има рожден ден. Трябва да я поздравя.

След посвечената нощ из Стария Пловдив, където къщите са пак наклонени и улиците удивително се разтичат

Не те мразя Всичко си е същото, нали Венета неусетно въртеше крайчето на ръкава си, взирайки се през

Срам ме е да те заведа на банкета Петър дори не откъсна поглед от телефона си. Там ще са хора.