Author: Десислава Димитрова

Дневникът ми днес е пълен с думи, които мога да изрека едва с треперещи устни. Велина Иванова живееше

Беше тих понеделник след седем часа вечерта в *Перлата*, един от най-луксозните ресторанти на булевард

В София, в един от онези квартали, където електрическите кабели се преплитат над улиците като вени на

Иван Георгиев. Просто адвокат. Казвам се Иван Георгиев. На двадесет и осем съм и съм юрист.

Никога не си представях, че старостта ми ще мирише на дезинфектант и топкава чорба. Аз си мечтаех за

Сънувах странен сън. Сутринта ни завари на прашен път, водещ надалеч от селото. В едната ръка държах

След погребението на съпруга ми, Любомир, моя син Иван ме поведе до покрайнината на София и ми шепне

Децата ми се разсърдиха, защото ги помолих да плащат наем в собствения ми дом Пенсионирах се преди три месеца.

Когато телефона звънна в седем сутринта, вече знаех това е Борис. Само той може да звъни в такъв час