Author: Десислава Димитрова

Днес минах покрай старата къща, където някога живеехме. Вятърът беше развял листата по тротоара, и нещо

Ей, приятелю, слушай какво ми се случи наскоро. Преди няколко месеца се разделих с Мария, но ние си останахме

Мишо, вече пет години чакаме. Пет. Лекарите казват няма да имаме деца. А тук Мишо, виж! замръзнах пред

Дневник 12 март 2025г. Днес бях в последната си смяна в детска болница Св. Димитър в София.

Само след сватбата! казва на годеника си. Токущо излязох от фитнеса и виждам, че имам седем непрочетени

Госпожа Димитрова отново обърна поглед към страничното стъкло. Колата се плъзгаше бавно сред клаксоните

Баба Ивана ме отгледа, но сега моите родители решиха, че трябва да им плащам издръжка. Те живеят в София

Кирил Петров беше доста засрамен от майка си всички в гимназията се смееха, че тя е старо женско защото

30 октомври 2025 г. Днес се спомних за онзи ден, когато всичко се промени. Бях женен на Мара, когато