Author: Десислава Димитрова

Знам, че те са ми децата промълви той, без да вдига очи. Но не мога да обясня защо, между нас няма връзка.

Време за себе си Събуждам се в шейс и половина сутринта в апартамента си в София, въпреки че мога да

17ноември 2025г. Днес съм почти изгубил късмета си. Нито една от бабите не успя да вземе детето ни от

Знам, че те са ми децата промълви той, без да вдига очи. Но не мога да обясня защо, между нас няма връзка.

Димо, сериозно ли? Още тези отвратителни рози? Зорница набръсва устните си, разглеждайки букета.

15 август, 2025 Днес следобед се прибрах към къщата си след дежурството в двора. Слънцето бавно се спускаше

Наймалката ми племеница мечтаеше за блестяща бебешка количка, а когато отказа да се задоволи с обикновен

На 45-годишна възраст вече не приемам гости в къщата си. Някои хора, когато отидат при някого, забравят

Всеки следобед, след училище, Стефан вървеше по калдъръмените улици с раницата му провиснала на едното