Author: Десислава Димитрова

Искаш ли мъжа ми? Вземи го! казала съпругата с усмивка към непознатата жена, която се беше появила пред

Вход шести, където по стълбищните площадки винаги се задържаше мирис на мокри чадъри и стар цимент, пролетта

Носи го с внимание, чедо, това не е просто златен пръстен, а частица от историята на рода ни, прошепна

А тази салата сама ли я наряза, или пак е от онези, пластмасовите кутии, с които тровиш моя син?

Един двор, една вълна Жилищният двор в най-крайния квартал на София се събуждаше с шум и бъркотия, където

Майка ти, та майка не е това, което трябва Деси, пак ли си оставила мократа кърпа да виси в банята?

Слушай, Галя… Какво ще кажеш да пробваме отворена връзка? внимателно подхвана Кирил. Какво?

Мамо, тези пари са за следващия семестър на Даниела. Мария остави плика върху избелялата мушама на кухненската маса.

Дневник на временното семейство Чантата с дрехи стоеше до вратата, затворена като последен акорд преди