Author: Десислава Димитрова

Пак ли не звънна, майко? попита Бойко, гледайки жената, която седеше до масата с неизлъгани очи.

Дай ключовете за вилата, там ще се отседнем! Семейство пусна приятелите си на гости, без грам предчувствие

Бащината втора жена се появи пред вратата ни един следобед. Държеше кутия пълна с бонбони, а до нея вървяха

Другата жена на баща ми се появи един ден с голяма кутия бонбони и две малки пуделки, които весело размахваха опашки.

Всеки ден вървя до училището на внуците си. Не съм учител, не съм служител просто дядо с бастун и сърце

Сърце? Ти си само на дванайсет, какво знаеш за сърцето? Знам, че ако не бие добре, човек умира отвърна

Днес си спомних за един от най-важните хора в живота ми Зорка Михайлова. Всичко започна, когато майка

Всеки ден отивам до училището на внука ми. Не съм нито учител, нито пазач просто дядо с бастун и сърце

5 март Днес ще запиша нещо, което дълго ще помня. Бившият ми, Николай Георгиев, неочаквано ми изпрати