Author: Десислава Димитрова

Свекърва Яна Николова седеше в кухнята и гледаше как млякото на котлона бавно започва да кипи.

30 август Днес отново се върнах в спомените, като бих ги разтегляла върху лист хартия, за да разбера

27ноември, 2025г. Отново! Слушай, Ралице, за какво се грижиш? За себе си или за нас? Прибирам се от работа

Това се разказва от старо време, когато в едно малко село край реката Искрена живееше млад човек на име Марко.

18 октомври, вечерта беше прохладна, навън вече се нависнаха късните октомврийски сенки. Седях в любимото

Звън от миналото Сутринта Гергана Петрова откри, че часовникът в коридора се е спрял. Стрелките замръзнаха

Спомням си онзи студен коледен вечер, когато снежните кристали паднаха тежко върху улиците на София

Тишината. Тя беше толкова гробовска, че Роман почти не разбираше какво го събуди. Не алармата, не шумът

И ти ми предлагаш да се разхождаме с бебето два километра, за да купим хляб? Не знам дали ти ни трябваме