Author: Десислава Димитрова

Райна стоеше дълго, телефонът плъзгаше в ръка. Гласът на майка ѝ, Снежана, звучеше в ухото ѝ мокър, отчаян

Мария Петрова стоеше пред мивката, ръцете й потънали в студената вода, а през прозореца вечерният здрач

Госпожо, нямате билет. Моля, слезте от автобуса, каза твърдо шофьорът и се наведеше към крехката жена

Мамо, защо синята ми риза не е изгладена? Казах ти, че утре имам интервю! недоволството на 25-годишния

Тая брава много ли е здрава? попита с недоверчиво глух тон жена на около шестдесет, облечена в безупречно

Радка внимателно развърза възела, усещайки как малката обувка трепери в дланите ѝ. Връзките бяха нови

13 август 2024 Днес вечерният дъжд поливаше улиците на София, измити от сълзите, които още се задържаха

Моля те, Ива, моля те много! Това е въпрос на живот и смърт, наистина! Нямам кой друг да помоля, мама

Ох, Десислава Георгиева, пак ли започвате? Нали се разбрахме вилата не е за тежка работа, а за отдих