Author: Десислава Димитрова

В събота каня старите си приятели от Пловдивската гимназия в новото си жилище тук, в полите на Витоша.

Коленичих до масата, която бях сложил на тротоара, докато гушех бебето си. Моля ви, не искам вашите пари

Купувах кафе на баба Дора, жената, която сгъваше дрехите ми в кварталната пералня… докато собственичката

Аз, Васил Иванов, току-що сложих скромния си вечерен улов в плетена кошница и се насочих по тесния пътик

Съдбата протегна ръка Казват, че в семейството на Радка всичко вървеше по план баща, майка, къща, домашен любимец.

Спрях да търся сина си преди три години, а още усещам този горчив вкус, като че ли бях преглътнал собствената

Сине, кажи ми, какво точно откри в нея? гласът на Татяна Михайлова прободя тишината на кухненската маса.

Слушай, ще ти разкажа нещо, което ми се случи миналата неделя и още не мога да го изкарам от главата си.

Мъглата се разнесе През последните години често се замислях за живота си. Скучно ми беше всеки ден еднакъв.