Author: Десислава Димитрова

Нераждащата баба вече не е баба, а почти полубаба, казваше ми свекърчето, прошепна Мария, съчела в устните

Мухa бръмчеше на прозореца, тънко и пронизително, сякаш търсеше път към луната. Станимир отвори очи.

ПРЕЖДЕ ШИ И ПРЕДИ СЪН Андрей Иванов обожаваше съпругата си Мирела. Той не можеше да спре да диша нейния аромат.

Ей, бабо, дай сладкиш на момичето! викаше онзи мъж, който седеше на стъпалата пред сладкарницата в София

– Мария, стой си вкъщи. Нали не трябва да те мъкна с мен навсякъде само защото сме женени?

– Мария, стой си вкъщи. Нали не трябва да те мъкна с мен навсякъде само защото сме женени?

Мама Кирил се ожени, когато беше двадесет и четири години. Съпругата му Маричка беше двадесет и две.

Тъмният вечерен мрак над София се спускаше над улиците, размазвайки силуетите на къщите и изпълвайки