Author: Десислава Димитрова

Когато станах на тридесет години, всички около мен казваха, че имам целия свят пред себе си.

Калина, отваряй, това съм аз! Донесох пресни баници с късо зеле, както Петър обича! Гласът зад вратата

Всичко се случва в сряда вечерта, когато татко пише в семейната група, че трябва задължително да се видим

БЕЗДОМОТ Недка нямаше къде да отиде. Точно казано къде, където да се прибере. Може би няколко нощи в гарата.

Грижех се за внуците си осем години, без да получа и стотинка… а вчера ми казаха, че предпочитат

След смъртта на съпруга ми синът ми ме отвлече към пътя в гъста Родопска гора и прошепна: Това е твоето място.

МИЛЕН С ПРИЦЕП Спомням си го сякаш е вчера онзи ноемврийски привечер. Дъждът със сняг бие по прозореца