Home » Archives for Десислава Димитрова » Page 328
Author: Десислава Димитрова
Какво ти стои, Ралице, живееш на съседния етаж! Ралице, къде си? Трябва спешно да напусна, елате веднага!
Казвам се Георги. Винаги съм се смятал за щастлив човек, защото станах баща и съпруг. Жених се за Мария
Колата се движеше спокойно по хлъзгавото шосе, а Силвия гледаше навътре в гората, която растеше край пътя.
Росица, ела тук, ще ти сложа чорапите в раницата! гласът на Василена се разнесе из малкото стълбище
Защо вече не кани гости у дома? Според мен, наскоро се реших да не каня повече приятели в апартамента
Колата се движеше спокойно по хлъзгавото шосе, а Силвия гледаше навътре в гората, която растеше край пътя.
До гуша ми дойде, всичко свърши! Колко още?! До гуша ми дойде, всичко свърши! Колко още?! Дете, вечната
До гуша ми дойде, всичко приключва! Омръзна ми, напускам! Докога ще търпя! Дете, вечната ѝ умора, молба
Три години по-късно тежко съжаляваше… Мелиса изрева към снаха си: “Вземи си детето и се махай.






