Home » Archives for Десислава Димитрова » Page 243
Author: Десислава Димитрова
Едно време един заможен бизнесмен от София стана свидетел на картина, която не може да се забрави.
Седем сутрини под ред някой почукваше на вратата ми и не ми даваше покой. Този път беше точно в седем.
Куче идваше пред вратата ми цяла седмица. После разбрах защо Острият трясък по вратата ме изтръгна от
Още от малко момиче родителите ми ми повтаряха, че никой няма нужда от мен и че за нищо не ставам.
3 март, понеделник Прелиствам спомените си и не мога да повярвам, че вече станаха пет години, откакто
Аз не съм ви безплатна столова! казах, когато посрещнах децата на прага. Бях решил тази събота да отида
3 март, понеделник Прелиствам спомените си и не мога да повярвам, че вече станаха пет години, откакто
Синът ми е на девет години. Той е много жизнерадостно и спокойно момче. Съвсем скоро сестра ми имаше сватба.
Излез и не се връщай Тръгвай си, чуваш ли? шепнеше през сълзи Михайл. Моля те, тръгвай си и никога не






