Įdomybės
099
Съпругът ми винаги ми даваше за пример своята майка.
Знаеш ли, това, за което ще ти разкажа, е нещо съвсем нормално по нашите ширини. Аз се омъжих на 25 години
Мъжът заплашваше да отиде при млада любовница, а накрая сам се озова на стълбището
Погледни се поне веднъж в огледалото, преди да седнеш на масата гласът му беше студен и пълен с отвращение.
Įdomybės
0106
– „Майка ми не обича калта, знаеш това.“ „Но пък майка ти обича безплатните ремонти!“, отвърна Сара.
Ще поръчам лилави тапети, каза мъжът на Йовка. Не виждаш ли, че не си отиват с цвета на паркета.
Įdomybės
0262
Балканска лятна ваканция с нахалната рода: време е веднъж завинаги да сложим точките върху “и” — Дв…
Две седмици издържам това, Сашко! Две седмици в тази къща, дето едва ли не я наричат семеен хотел.
Съпругът се заканваше да си тръгне при млада любовница, а накрая сам се оказа на стълбищната площадка
Погледни се в огледалото, преди да седнеш на масата звучеше със студен, недоволен тон гласът му.
Įdomybės
0458
Моника дори не забеляза как започна да се промъква на пръсти из собствения си дом, стараейки се да върши всичко тихо и незабележимо, за да не притеснява дъщеря си и зет си.
Ох, майко, пак пържиш риба, каза Десислава, поглеждайки към кухнята. Все едно отворих прозорците и пуснах
Преди седмица ми се случи нещо, което не бих могла да си представя и до днес: Разхождайки се по пл. “Александър Невски” в центъра на София, напълно неочаквано се срещнах лице в лице със съученичка от ученическите си години…
Преди седмица разбрах нещо такова, че ако ми го бяха казали по-рано щях да се смея с глас. Разхождам
Įdomybės
038
Скамейка за двама: История за Надежда и Степан, за самотата, приятелството и утехата да намериш сърд…
Пейка за двама Снегът вече се беше стопил, но земята в паркчето все още беше тъмна и влажна, а по алеите
Преди седмица разбрах нещо, което и в най-смелите си мечти не бих очаквала. Докато се разхождах по жълтите павета в сърцето на София, съвсем неочаквано се срещнах със съученичка от гимназията…
Спомням си една случка отпреди доста години онези дни, когато животът вървеше по свои пътища, а малките