Author: Десислава Димитрова
Изгубих баща си, докато беше още до мен. Това е най-болезненото признание, което някога ще направя.
Дневникът ми, Беше последната ми година във Великотърновския университет, когато разбрах, че съм бременна.
Днес си спомням онзи особен ден, в който видях сестра ми Десислава в мола, ръка за ръка с достолепен господин.
8 май След като починаха моите приемни родители, животът ми тръгна по друг път. Майка ми си отиде първа
Преди почти две години чух от съпруга си изречение, което ме преследва и насън заяви ми: Ти си толкова
Може да се каже, че наскоро започнах работа в зоомагазин в София. Изпитателният ми срок приключи през
Семейният ми живот се разпадна, когато синът ми беше едва на три години съпругът ми загина в катастрофа
Днес пак денят ми започна на високи обороти. Все си мисля, че на тези години вече трябва човек да е по-спокоен
Преди около година и половина аз и съпругът ми станахме родители. Родих прекрасно момиченце.







