Author: Десислава Димитрова
Народната мъдрост гласи: човек не е книга, да я прочетеш от пръв поглед. Но Цвета Димитрова смяташе
Родителите на моя любим са доста странни. Мога да се похваля пред другите, че никога не са се намесвали
Тя никога не беше сама. Една обикновена българска история
Зимното утро беше тъмно и късно се разсъм…
Не беше сама. Една обикновена история. Закъсняло зимно утро едва се разсъмваше. Пред блока звучно скърцаха
Навиците на семейството на съпруга ми ме разболяват, не мога да им ходя на гости. Не мога да стъпя в
Винаги ще бъда до теб, мамо. История, в която можеш да повярваш
Баба Ванга не можеше да дочака вече…
Винаги ще съм с теб, мамо. История, в която бих повярвала Баба Валя едва доживяваше вечерта от нетърпение.
Татко ме остави при мама и си спомняше за мен само когато се очертаваше някаква изгода на хоризонта.
В най-трудния миг от живота ми, баща ми напусна семейството ни, за да заживее с друга жена, оставяйки
Ето как понякога се реди животът. А можеше всичко да се случи и по друг начин. Съседката все се чуди
Сряда на двора На пейката пред входа във втория блок лежеше найлонова торбичка, вързана здраво, а отгоре
Сряда във входа На пейката пред третия вход имаше полиетиленова торба, здраво завързана, а отгоре бяло






